Определение № 109 от 26.02.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Враца, 25.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20241400500058 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю. срещу определение № 827 от 17.10.2023 г., по гр. д. № 1117/2022 г. на Районен съд Мездра, с което е оставена без уважение молбата на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за изменение на решение № 142/08.08.2023 г., постановено по гр. д. № 1117/2022 г. по описа на РС – Мездра, в частта за разноските.

В частната жалба се излага, че с обжалваното определение Районен съд - Мездра, не е уважил направено възражение за липса на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ. Постановения съдебен акт, жалбоподателя счита за неправилен. За случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38 ЗАдв, в посоченият закон липсвала дефиниция на понятието „материално затруднено лице", но по аналогия следвало да се приложи разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК и да се прецени с оглед доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата заетост и от възрастта налице ли е това понятие. Както в случая по чл. 83 ГПК следвало, материално затрудненото лице да установи предпоставките за приложение на чл. 38 ЗАдв. Съществувала практика на ВКС, съобразно която при възражение относно липса на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съдът следва да прецени валидността на сключения между довереника и доверителя договор за правна защита и съдействие. Имало и съдебни актове, в които съдебния състав служебно изследвал въпроса 1 за твърдяното материално затруднение на лицето, ползващо се от безплатна правна помощ.

По делото в адвокатското пълномощно не било посочено, че адвокатът предоставял безплатна правна помощ поради това, че лицето е материално затруднено. Претендира атакуваното определение на Районен съд Мездра, с което не е уважено възражение за липса на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ, като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, а възражението уважено.

В законния срок е постъпил отговор на частната жалба, с който се претендира неоснователността . Излага, че според практиката на ВКС, преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. В чл. 38, ал. 1 ЗАдв не било уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. За да се определи възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА, е достатъчно да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае се за вътрешни отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по чл.83 от ГПК. Възражението на другата страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура всъщност не е основание тази страна да се освободи от разноски. Адвокатът вече е осъществил действията по защитата на страната, следователно разноските са реално извършени и заплащането им се дължи съгласно разпоредбите на чл. 78 от ГПК. От ответната страна не били ангажирани доказателства, който да оборват фактът, че ответницата е материално затруднено лице.

Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд – Мездра е подадена на 16.12.2022 г. искова молба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу З. Т. Г., за признаване съществуване вземания на ищеца, произтичащи от договор за паричен заем от 30.04.2020 г., за които е издадена по ч. гр. д. № 843/2022 г. на Районен съд - Мездра заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: за сумата 1 200,00 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2022 г. до окончателното й изплащане; за сумата 179,89 лв., договорна лихва за периода от 07.05.2020 г. до 14.01.2021 г.; за сумата 567,90 лв., обезщетение за забава за периода 08.05.2020 г. до 28.07.2022 г..

С подадени на 12.12.2022 г. отговор и насрещна искова молба, З. Т. Г. е оспорила основателността на първоначалните искове и е заявила претенция за прогласяване за нищожна на клаузата за неустойка по чл. 8 от договора за за паричен заем от 30.04.2020 г..

С молба от 04.04.2023 г. са приложени три договора за правна защита и съдействие между З. Т. Г. и адвокат Д. В. М., за осъществена правна защита и съдействие по заповедното производство - ч. гр. д. № 843/2022 г. на Районен съд – Мездра и по гр. д. № 2

1117/2022 г. на Районен съд – Мездра, а именно за: изготвяне и подаване на възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и процесуално представителство и защита в тази връзка; изготвяне и подаване на насрещна искова молба, както и процесуално представителство и защита в тази връзка; изготвяне и подаване на отговор на искова молба, както и процесуално представителство и защита в тази връзка. И в трите договора е посочено, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за оказване на помощ на материално затруднено лице.

С решение № 142/08.08.2023 г., постановено по гр. д. № 1117/2022 г. на Районен съд – Мездра е признато съществуване вземането на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД против З. Т. Г. за сумата 1 200,00 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2022 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлени са претенциите за сумата 179,89 лв., договорна лихва за периода от 07.05.2020 г. до 14.01.2021 г., сумата 567,90 лв., обезщетение за забава за периода от 08.05.2020 г. до 28.07.2022 г., като неоснователна.

Прогласена е за нищожна клаузата за неустойка в чл. 8 от договор за паричен заем № *** от 30.04.2020 г.. Осъдена е З. Т. Г. да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД направените деловодни разноски по компенсация в заповедното производство в размер на 55 лв., а в исковото производство - в размер на 284,00 лв.. Със същото решение е осъдена „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да заплати на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА по компенсация в заповедното производство в размер на 190,00 лв., а в исковото – 228,00 лв. и 539,60 лв. по насрещния иск.

С определение определение № 827 от 17.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1117/2022 г. по описа на Районен съд - Мездра е оставена без уважение молбата на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за изменение на решение № 142/08.08.2023 г., постановено по гр. д. № 1117/2022 г. по описа на РС – Мездра, в частта за разноските. РС – Мездра е изложил съображения, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2 от ЗАдв е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 2, т. 1-3 от ЗАдв, без да е необходимо страната да доказва съответното основание за предоставянето на безплатна правна помощ, като това изискване е налице по делото.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от лице легитимирано да го обжалва и в предвидения в закона срок за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно се твърди в жалбата, че тъй като в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38 ЗАдв, в посоченият закон липсва дефиниция на понятието „материално затруднено лице", по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, като материално затрудненото лице следва да установи предпоставките за приложение на чл. 38 ЗАдв. Неоснователно се претендира и наличие на задължение за 3 съдебния състав служебно да изследва въпроса за твърдяното материално затруднение на лицето, ползващо се от безплатна правна помощ или валидността на договора за правна помощ на незаявени основания за недействителността на същия. Настоящият съдебен състав намира, че не би могъл да изследва налице ли е основанието за предоставяне на безплатна правна помощ, доколкото договарянето на подобен вид защита е изцяло в правомощията на страните по договора. Така възприетото съответства изцяло на трайната и непротиворечива практика на ВКС. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. В случая подобни доказателства по делото не са представени. Жалбоподателя навежда само твърдения, основани на предположения, но не ангажира доказателства в подкрепа на поддържаната от него теза.

По делото се установи, че с молба от 04.04.2023 г. са приложени три договора за правна защита и съдействие между З. Т. Г. и адвокат Д. В. М., за осъществена правна защита и съдействие по заповедното производство - ч. гр. д. № 843/2022 г. на Районен съд – Мездра и по гр. д. № 1117/2022 г. на Районен съд – Мездра, като и в трите договора е посочено, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за оказване на помощ на материално затруднено лице, поради което и оплакванията в жалбата за липса на такова посочване се явяват неоснователни.

С оглед всичко гореизложено, предвид и изхода на делото пред първата инстанция ответникът правилно е осъден да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване и на относимите разпоредби от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалният представител на З. Т. Г. - адвокат Д. В. М. посочените в решение № 142/08.08.2023 г., суми, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В обобщение оплакванията в жалбата за липса на предпоставките за прилагане чл. 38, ал. 2 ЗА, са неоснователни. За прилагане на чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; това е отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК /в този смисъл са определение № 100 от 02.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1154/2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение и определение № 327/18.06.2018 г. по гр. д. № 4988/2017 г. на ВКС, първо г. о./, като в конкретния случай цитираните предпоставки са налице.

С оглед гореизложеното, частната жалба срещу обжалваното определение, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от горното, Врачанският окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю. срещу определение № 827 от 17.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1117/2022 г. на Районен съд – Мездра.