Решение № 357 от 27.01.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 357

Хасково, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20257260701451 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ж. Д. Й. от [населено място], [улица]-2, подадена чрез пълномощника му адв.В. Ч., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], офис ., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1364123 от 08.07.2025 г., издадена от мл.автоконтрольор към група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ Хасково, ОДМВР Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Сочи се, че обжалваната ЗППАМ не кореспондирала с констатациите относно мястото на извършване на нарушението по АУАН серия GА №4185726.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, мл.автоконтрольор към група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ Хасково, ОДМВР Хасково, не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2025 г. от В. Ч. М., на длъжност мл.автоконтрольор при група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ Хасково, ОДМВР Хасково, в присъствието на свидетелите М. А. Х. – присъствал при съставяне на акта и С. Д. Г. – присъствал при установяване на нарушението, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №4185726, срещу Ж. Д. Й. от [населено място], за това, че на 08.07.2025 г., около 16:38 часа, в обл.Хасково, общ.Харманли, път Стара Загора – Хасково – ГКПП Капитан Андреево – километър 69.2, по АМ М. до км.69+200 в посока на движение към Република Турция, управлява лек автомобил [Марка] модел Транзит с регистрационен номер [рег. номер], собственост на фирма „АБ“ АД, като вследствие на ПТП водачът е тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DRAGER DRUGTEST 5000 с фабричен номер ARRC-0053, уредът отчита употреба на амфетамин. Посочено е, че с това водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Посочено е също, че му е издаден талон за медицинско изследване с номер 277516.

АУАН е подписан от актосъставителя, двамата свидетели и нарушителя, който не е вписал възражения в акта. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от Ж. Й. на дата 08.07.2025 г.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-1364123 от 08.07.2025 г., издадена от М. А. Х., на длъжност м.автоконтрольор към група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ Хасково, ОДМВР Хасково, се налага на Ж. Д. Й. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е обоснована със съставения против Ж. Д. Й. АУАН серия GA номер 4185726, за това, че по АМ М. до км.69+200 в посока на движение към АМ Република Турция управлява лек автомобил [Марка] модел Транзит с регистрационен номер [рег. номер], собственост на фирма „АБ“ АД, като вследствие на ПТП водачът е тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DRAGER DRUGTEST 5000 с фабричен номер ARRC-0053, като уредът отчита употреба на амфетамин.

Видно от разписката, инкорпорирана след текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 08.07.2025 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 15.07.2025 г.

Като писмено доказателство по делото е приета Докладна записка Рег.№1253р-8653/09.07.2025 г. от мл.инспектор М.Х. до Н. С. „Пътна полиция“ ОДМВР Хасково, в която е отразено, че на 08.07.2025 г. от служителя е посетено по сигнал ПТП с двама участници, включително л.а Ф. Т. с рег.№[рег. номер], с водач Ж. Д. Й., двамата водачи били тествани и за употреба на НУВ с техническо средство, като пробата на Й. е взета от служители на РУ Харманли в сградата на ЦСМП Харманли и отчита употреба на амфетамин, на лицето е издаден талон за мед.изследване с номер 277516 и лицето е дало кръвна проба и урина за анализ. Посочено е, че е съставен АУАН GA 4185726 и ЗППАМ №1364123, уведомен е разследващ полицай и образувано ДП №298/2025 г. по описа на РУ Харманли.

Представено е и Постановление за назначаване на експертиза от 08.07.2025 г. от Разследващ полицай в РУ Харманли по Досъдебно производство №298/2025 г. по описа на РУ Харманли за установяване има ли наличие на наркотични вещества или упойващи вещества в кръвта или урината на Ж. Д. Й., иззети на 08.07.2025 г. Химическата експертиза е възложена на Химическата лаборатория при Военномедицинска академия [населено място].

С писмо вх.№218/12.01.2026 г. на прокурор при РП – Хасково, ТО – Свиленград, по делото е представена изготвената Съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза по ДП №298/2025 г. по описа на РУ – Харманли с Рег.№И-11628/08.12.2025 г. на Военномедицинска академия [населено място].

Съгласно Заключението на експертизата, от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от Ж. Д. Й., не се установи наличие на наркотични/упойващи вещества.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

На основание чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково, която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил (т.9) държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за МВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП.

От Н. С. „Пътна полиция“ ОДМВР Хасково по делото се представени следните доказателства: Заповед №272з-3083/29.07.2024 г. на Директора на ОДМВР Хасково, за назначаване на държавни служители – стажанти на длъжност в МВР, включително М. А. Х. – на младши изпълнителска длъжност Младши автоконтрольор II степен в Отдел „Охранителна полиция“, Сектор „Пътна полиция“, Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ в Областна дирекция на МВР – Хасково; Акт за встъпване в длъжността на мл.инспектор М. А. Х. на 31.07.2024 г.; Длъжностна характеристика за длъжността и Протокол за запознаване със същата от М. А. Х. на 31.07.2024 г., както и писмо от Началник сектор КАПЧР в ОДМВР Хасково, удостоверяващо, че младши инспектор М. А. Х. заема длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Хасково и към дата 08.07.2025 г.

С така представените документи по несъмнен начин се установява, че включително към момента на издаване на оспорената заповед, М. А. Х. е полицейски орган измежду посочените в Заповед №272з-199/19.01.2024 г., предвид което материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта, се явява доказана.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочен съставен против Ж. Д. Й. акт за установяване на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за това, че на конкретно място – по АМ на км.69+200 в посока на движение към АМ Република Турция, е управлявал лек автомобил, бил е изпробван с техническо средство – тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, което е отчело употреба на амфетамин.

Издадена по този начин, процесната заповед нарушава изискването, въведено с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като от фактическа страна в същата не е посочена датата, на която Ж. Д. Й. е управлявал лекия автомобил и е бил изпробван с тест, респ. датата, на която е прието да е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества. Липсата на посочена датата на извършеното административно нарушение препятства възможността да бъде проверено дали такова е извършено, както и затруднява преценката за наличието на предпоставките за налагане на процесната ПАМ. Непълнотата в съдържанието на оспорената заповед е толкова съществена, че я прави немотивирана и представлява предпоставка за отмяната й само на това основание.

Дори да се приеме, че с извършеното в текста на ЗППАМ препращане към издадения Акт за установяване на административно нарушение, административният орган е имал предвид управлението на МПС, извършено от Ж. Д. Й. на дата 08.07.2025 г. около 16:38 ч., то оспорената заповед също следва да се отмени като материално незаконосъобразна.