Определение № 18698 от 08.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18698 гр. София, 08.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100508458 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, срещу определение № 18607 от 19.05.2026 г. по гр.д. № 41376/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав, с което е оставена без уважение подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното на 22.01.2026 г. решение по същото дело, в частта му за разноските.

В частната жалба се поддържа, че неправилно е определен размерът на присъдената в полза на ищеца държавна такса. Жалбоподателят излага съображения, че при определяне на цената на иска не следва да бъде включвана законната лихва в размер на 9 686,72 лв., тъй като същата представлява акцесорно вземане и не формира самостоятелен материален интерес. Поддържа, че държавната такса следва да бъде определена единствено върху размера на главното вземане, предмет на отрицателния установителен иск, поради което счита, че дължимата държавна такса възлиза на 184,77 евро вместо 381,94 евро. Наред с това се релевира възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Твърди се, че същото не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, като се сочи, че производството е разгледано в едно открито съдебно заседание, спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, а доказателствената тежест относно съществуването и възможността за 1 принудително реализиране на вземането е била възложена на ответната страна. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като държавната такса бъде намалена на 184,77 евро, а адвокатското възнаграждение- до размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

Насрещната страна - Е.С.А., чрез процесуалния си представител адв. М.

П., е подала в законоустановения срок писмен отговор на частната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни, поради което моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на Е.С.А., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта поради изтекла погасителна давност на вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 04.12.2012 г. по гр. д. № 55270/2012 г. по описа на СРС, 24 състав.

С изпълнителния лист ищецът е осъден да заплати сумата от 7 081,90 лв.

– главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 791,39 лв. – договорна лихва, сумата от 439,08 лв. – наказателна лихва, както и сумата от 555,62 лв. – разноски по заповедното производство.

В исковата молба ищецът е посочил цена на иска в размер на 8 867,99 лв., представляваща сбора на определените по размер вземания по изпълнителния лист – главница, договорна и наказателна лихва и разноски.

Законната лихва върху главницата, присъдена от 21.11.2012 г. до окончателното изплащане, не е била посочена в изпълнителния лист като 2 конкретна сума.

С молба от 25.08.2025 г., подадена в изпълнение на дадени от съда указания, ищецът е уточнил, че оспорва и дължимостта на законната лихва върху главницата за периода от 21.11.2012 г. до предявяване на исковата молба, като е определил същата в размер на 9 686,72 лв. С уточнителната молба е представен и документ за довнесена държавна такса в размер на 392 лв.

С Решение № 1275 от 22.01.2026 г. по гр. д. № 41376/2025 г. Софийският районен съд е уважил предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, като е признал за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че Е.С.А. не дължи, поради настъпила погасителна давност, сумите, предмет на принудително изпълнение, а именно: 7 081,90 лв. – главница, 791,39 лв. – договорна лихва за периода от 25.12.2011 г. до 30.09.2012 г., 439,08 лв. – наказателна лихва за периода от 23.01.2012 г. до 20.11.2012 г. и 9 686,72 лв. – законна лихва за периода от 21.11.2012 г. до предявяване на иска.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на ищеца 1 021,05 евро разноски, от които 381,94 евро – държавна такса, и 639,11 евро, равняващи се на 1 250 лв. – адвокатско възнаграждение, като по направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е намалил претендираното адвокатско възнаграждение от 1 600 лв., на 1 250 лв.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, с искане за намаляване както на присъдената държавна такса, така и на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното Определение № 18607 от 19.05.2026 г. Софийският районен съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно определения размер на държавната такса, като намира изложените в частната жалба оплаквания за неоснователни.

Неоснователно е възражението относно размера на присъдената държавна такса. Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК е установяване недължимостта на вземанията, за които е предприето 3 принудително изпълнение, като с уточнителната молба от 25.08.2025 г. ищецът изрично е конкретизирал, че оспорва и дължимостта на законната лихва върху главницата за периода от 21.11.2012 г. до предявяване на иска, определена в размер на 9 686,72 лв., като във връзка с уточнението е довнесъл и дължимата държавна такса в размер на 392 лв. Следователно, тази сума е включена в материалния интерес по делото и следва да бъде съобразена при определяне на дължимата държавна такса. Поради това правилно районният съд е включил действително внесената държавна такса в подлежащите на възстановяване на ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд относно определения размер на адвокатското възнаграждение като намира изложените в частната жалба оплаквания за прекомерност на същото за основателни.

С решението от 22.01 .2026 районният съд е уважил частично направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е намалил заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 600 лв., на 1 250 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, по мотивирано възражение на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на разноските.

При тази преценка съдът съобразява фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес, извършените процесуални действия и реално положения труд от процесуалния представител. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, включително Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, националният съд не е обвързан автоматично от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като следва да извърши самостоятелна преценка за съответствието на претендираното възнаграждение с конкретните обстоятелства по делото. В този смисъл е и трайната съдебна практика, съгласно която прекомерност е налице, когато между размера на претендираното адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото съществува явно несъответствие, като при тази преценка следва да се отчетат характерът на спора, материалният интерес и извършените процесуални действия.

4

В настоящия случай производството пред районния съд е протекло при липса на фактическа и правна сложност. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, на което процесуалния представител на ищеца не се е явил и в рамките на което спорът е бил изяснен от фактическа и правна страна, след което е и постановено решение от 22.01.2026 г на СРС. Не са искани и събирани доказателства, нито са били налице процесуални усложнения, които да обосновават завишен обем на процесуална работа.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение от 639.11 евро /1 250 лв./ е прекомерно и следва да бъде намалено до 200 евро, който размер съответства на характера и обема на осъществената процесуална защита и представлява справедливо и съразмерно възнаграждение за извършената адвокатска работа.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, частната жалба за частично основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, като решение № 1275 от 22.01.2026 г. следва да бъде изменено в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до 200 евро. В останалата част, касаеща присъдената държавна такса, обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 18607 от 19.05.2026 г., постановено по гр. д.

№ 41376/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав, в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 1275 от 22.01.2026 г., постановено по гр. д. № 41376/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като:

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на Е.С.А. сумата от 200 евро /391.17 лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 18607 от 19.05.2026 г., постановено 5 по гр. д. № 41376/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав, в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6