Решение № 250 от 25.04.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Враца, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20231420103324 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявен от Н. Б. А. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.”Д.” бл.. против ”Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД,ЕИК 202423225,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Панчо Владигеров”№21 Бизнес сграда ”Люлин 6” ет.2,иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди,че при ЧСИ Иванка Цонкова било образувано изп. дело №552/2023 г.,по което бил длъжник, въз основа на изп. лист от 10.11.2011 г.,издаден по ч.гр. дело №4660/2011 г. на ВРС.ЧСИ бил наложил запор върху трудовото възнаграждение и лек автомобил на ищеца.Въз основа на изп. лист било образувано и изп. дело №671/2013 г. на ЧСИ Валери Йотов,което било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/поради настъпила перемпция/.

Ищецът намира,че задълженията били погасени по давност.Изп. лист бил издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Против заповедта за изпълнение не било подавано възражение,съответно погасителната давност била започнала да тече от датата на влизането й в сила.До предявяване на изп. лист на ЧСИ Иванка Цонкова на 10.05.2023 г.

1 били минали повече от пет години.Било без значение,че по изп. дело на ЧСИ Валери Йотов взискателят бил искал извършване на принудителни действия.Тези действия били обезсилени по право с обратна сила,по аргумент на чл.433 ал.5 от ГПК.

Искането е да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумите по изп. лист : 4 530.15 лв. главница, 1 836.44 лв. договорна лихва от 10.09.2009 г. до 10.12.2012 г.;962.67 лв. законна лихва за забава върху главницата от 09.10.2009 г. до 18.10.2011 г.;законната лихва върху главницата,считано от 18.10.2011 г. до изплащане на вземането;разноските по делото - 146.59 лв. държавна такса и 100 лв. юк. възнаграждение,общо 7 575.85 лв..

В срок,ответникът е представил отговор,с който оспорва иска като неоснователен.Не била изтекла погасителна давност:

От влизането в сила на заповедта за изпълнение,а именно от издаването на изп. лист на 10.11.2011 г. течала давност от 5 г..Давността била прекъсната с подаването на молбата за образуване на изп. дело на 21.01.2012 г..До 26.06.2015 г./датата на приемане на ТР №2 по тълк. дело №2/2013 г./ давност не течала.След това,давността отново била прекъсната с подаването на молба от ответника за конституиране като взискател на 10.08.2015 г..Още повече, че ответникът бил възложил на ЧСИ и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.След това,на 31.03.2016 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца-действие, прекъсващо давността.На 13.07.2017 г. бил наложен нов запор върху трудово възнаграждение.Последното валидно действие на ЧСИ било от 27.08.2018 г..

До налагането на запор върху трудовото възнаграждение по второто изп. дело давността не била изтекла.Респ. и след това до предявяването на иска.

Съдът,предвид наведените доводи и събраните по доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното: делото

На 10.11.2011 г. п о ч.гр. дело №4660/2011 г. на ВР С /заповедно производство/ е бил издаден изп. лист в полза на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.София против ищеца за : 4 530.15 лв. главница,1 836.44 лв. договорна лихва от 10.09.2009 г. до 10.12.2012 г.;962.67 лв. законна лихва за забава върху главницата от 09.10.2009 г. до 18.10.2011 г.;законната лихва 2 върху главницата,считано от 18.10.2011 г. до изплащане на вземането;разноските по делото - 146.59 лв. държавна такса и 100 лв. юк. възнаграждение,общо 7 575.85 лв..

Горното е видно от представения по делото изп. лист /стр.8 от делото/.

Въз основа на изп. лист,по молба от 11.01.2012 г. от кредитора на 14.01.2012 г. е било образувано изп. дело №671/2013 г. по описа на ЧСИ с район на действие ВОС Валери Йотов.

На 23.07.2013 г.,ЧСИ е изискал информация за притежавани земеделски земи и гори,банкови сметки, декларирани МПС и недвижими имоти и трудови договори. Изпратил е и уведомление до ищеца за образуването на изп. дело/уведомлението е било връчено на ищеца по реда на чл.47 ал.5 от ГПК/.

На 07.10.2013 г.,ЧСИ е изпратил запорно съобщение до установен работодател на ищеца.

На 01.11.2013 г. по делото е постъпила молба от ищеца за вдигане на запора,поради опасност от освобождаване от длъжност и невъзможност за обслужване на дълга.

Ищецът е предложил да внася по 70 лв. месечно. Взискателят е приел и ЧСИ е вдигнал запора.

На 10.08.2015 г. по делото е постъпила молба от ответника за конституиране като взискател,в качеството му на цесионер.Упълномощил е ЧСИ с правата по чл.18 от ЗЧСИ.

На 25.03.2016 г.,ответникът е поискал извършване на справка за наличието на трудови договори.

На 31.03.2016 г.,ЧСИ е изпратил запорно съобщение до установен работодател на ищеца/същия/.Работодателят е уведомил ЧСИ,че поради постъпили други запорни съобщения не може да прави вноски по делото.

С молба от 21.04.2017 г.,ответникът е поискал извършване на справка за наличието на трудови договори.

С молба от 02.05.2017 г.,ответникът е поискал налагане на запор на банкови сметки на ищеца.

През м.07.2017 г.,ЧСИ е наложил

3 запор върху трудовите възнаграждения на ищеца в ”СЕ Борднетце-България” и ”Еконт Експрес”.Вторият работодател е уведомил ЧСИ,че вноски ще бъдат превеждани след приключване на задълженията по предходен запор.Такива са били направени, както следва : на 25.05.2018 г. - 400 лв.,на 26.06.2018 г. - 400 лв.,на 26.07.2018 г. - 500 лв. и на 27.08.2018 г. - 300 лв..На 07.08.2018 г.,работодателят е уведомил ЧСИ,че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено.

На 05.01.2021 г. по делото е постъпила молба от ищеца за прекратяване на делото поради настъпила перемпция.На 07.01.2021 г.,ЧСИ е прекратил делото на това основание и е вдигнал наложения запор.На 07.02.2023 г.,ответникът е получил обратно изп. лист.

На гърба на изп. лист,ЧСИ е отбелязал постъпили суми : на 18.10.2013 г.

- 60 лв.,на 25.05.2018 г. - 400 лв.,на 26.06.2018 г. - 400 лв.,на 26.07.2018 г. - 500 лв. и на 27.08.2018 г. - 300 лв..

Горното е видно от съдържанието на приложеното изп. дело.

Въз основа на изп. лист,по молба от 27.03.2023 г. от кредитора на 27.03.2023 г. е било образувано изп. дело №552/2023 г. по описа на ЧСИ с район на действие ВОС Иванка Цонкова.

С образуването на делото,ЧСИ е изискал информация з а семейното и имотно състояние на длъжника,вкл. банкови сметки,декларирано имущество и трудови договори.

На 10.05.2023 г.,ЧСИ е наложил запори върху лек автомобил и трудово възнаграждение на ищеца.

Горното е видно от съдържанието на приложеното изп. дело.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът претендира недължимост на суми,за събирането на които е бил издаден изп. лист и е било образувано изп. дело,поради изтекла погасителна давност.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищецът е било да представи доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.

4

Събраните писмени доказателства позволяват обосновани изводи за дата,страни,предмет и предприети изп. действия.

До приемането на тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действащо е било ППВС №3/18.11.1980 г.,според което образуването на изпълнителното дело прекъсва започналата да тече от датата на изискуемостта на вземанията погасителна давност и по време на изпълнителния процес давност не тече. Съобразно разрешенията в ТР №2,давността може да тече и по време на изпълнителния процес,но се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:

Съгласно чл.116 б.в от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,така и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по смисъла на чл.18 ал.1 о т ЗЧСИ,при което не е необходимо наличието на искане от взискателя,за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде прекъсната давността.Тя се прекъсва със самото му предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.

Неизчерпателно се посочват група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността.Това са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на кредитор;възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;извършване на опис и оценка на вещ;назначаване на пазач;насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и 5 др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др..

Събраните доказателства обуславят изводите,че след издаването на изп. лист на 10.11.2011 г. давността е била прекъсната с образуването на първото изп. дело на 14.01.2012 г..След 26.06.2015 г.,давността е била прекъсната с постъпването на молба от ответника за конституиране като взискател на 10.08.2015 г..На 31.03.2016 г. е бил наложен запор върху трудово възнаграждение на ищеца.През м.07.2017 г. са били наложени нови запори върху трудови възнаграждения на ищеца,като от 25.05.2018 г. до 27.08.2018 г. са постъпвали и суми.

Вече по образуваното на 27.03.2023 г. второ изп. дело прекъсващо давността изп. действие е налагането на запори върху лек автомобил и трудово възнаграждение на ищеца на 10.05.2023 г..

Като се съобрази,че давността за вземанията по изп. лист е общата 5 г.,доколкото изп. лист е бил издаден по заповедно производство,следва да се приеме,че не е изтекла погасителна давност до предявяването на иска /найдългият период между две изп. действия е бил под 5 г. - от 27.08.2018 г. до 10.05.2023 г./.

Следва да се отбележи,че перемпция по първото изп. дело е настъпила едва на 27.08.2020 г.,но това е без значение по делото,тъй като след тази дата не са били извършвани изп. действия,годни да прекъснат погасителната давност.

По горните съображения,предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Касателно разноските : при този изход на делото, ищецът следва да заплати на ответника 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,изчислено съгласно правилото в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът обръща внимание,че юк. възнаграждение се изчислява съгласно правилото в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,доколкото с р ешение/т.т.47 и 51/ от 23.11.2017 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е прието,че Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение 6 е в противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на чл.1 0 1 §1 о т ДФЕС във връзка с чл.4 §3 и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г. и по отношение на присъждане на юрисконсултско възнаграждение единствена приложима е Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното,Врачанският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. А. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.”Д.” бл.. против ”Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД,ЕИК 202423225,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Панчо Владигеров”№21 Бизнес сграда ”Люлин 6” ет.2, иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК-за признаване за установено по отношение на ответника,че ищецът не му дължи,поради погасяване по давност,сумите по издадения по ч.гр. дело №4660/2011 г. на ВРС изп. лист от 10.11.2011 г.,а именно : 4 530.15 лв. главница,1 836.44 лв. договорна лихва от 10.09.2009 г. до 10.12.2012 г.;962.67 лв. законна лихва за забава върху главницата от 09.10.2009 г. до 18.10.2011 г.;законната лихва върху главницата,считано от 18.10.2011 г. до изплащане на вземането;разноските по делото - 146.59 лв. държавна такса и 100 лв. юк. възнаграждение, общо 7 575.85 лв.,за събирането на които е било образувано изпълнително дело №552/2023 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Иванка Цонкова.