Решение № 383 от 13.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Бургас, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120205224 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на М. Д. МЛ. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. София, *, срещу Наказателно постановление № 19-0769-004304/05.09.2019 г. , издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се, че автомобилът е собственост на друго лице – * М.а, като жалбоподателят не е знаел, че автомобилът не е бил пререгистриран от нея в установения срок. Допълва се, че за МПС-то е имало регистрационни номера и документи, което допълнително е попречило на жалбоподателя да заподозре, че регистрацията му е прекратена. Счита се, че е допуснато нарушение на закона, доколкото НП не е издаден в едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Под евентуалност се застъпва, че нарушението е маловажно, поради което и приложение следва да намери правилото на чл. 28 ЗАНН.

Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 1806/2021 г. по описа на РСБургас, завършило с постановяване на Решение № 68/26.04.2021 г., с което НП е било изцяло отменено. По жалба на АНО е било образувано к.н.а.х.д. № 1558/2021 г. по описа на АдмС-Бургас, като с Решение № 1770/12.11.2021 г. въззивният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас, като е било 1 заведено под горния номер.

В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощен представител – адв. К.С. – САК, жалбата се поддържа по изложените в нея доводи.

Декларативно се допълва, че липсва компетентност на АНО , не е спазена законовата форма, допуснати са нарушения на административните правила /не се сочи какви/ и е налице несъответствие с целта на закона. Счита се, че в НП липсват мотиви на АНО, а само са цитирани нормите на ЗДвП, което възпрепятства жалбоподателя да осъществи защита по административното обвинение. Счита се, че наложените санкции са в горната граница, като не са изложени съображения за това. Прави се възражение за „изтекъл давностен срок по отношение на наложените наказания“. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВРБургас, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт (л. 16 от НАХД № 1806/2021 г. по описа на РС-Бургас) се поддържа становище за правилност и законосъобразност на издаденото НП, поради което и се претендира потвърждаването му изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП). Това е така, доколкото АНО, който носи доказателствената тежест да установи момента на връчване на НП, не е ангажирал никакви доказателства за конкретната дата, на която това е станало. При това положение съдът приема, че датата на връчване е тази, посочена от жалбоподателя в жалбата му – 10.03.2021 г. В този смисъл подадената на 17.03.2021 г. жалба се явява депозирана в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 02.07.2019 г., около 16.40 часа жалбоподателят управлявал автомобил „БМВ 530 Д” с рег. № * в гр. Бургас по ул. „Транспортна“ срещу магазин „Лидъл“ в поска към ул. „Д.

Димов“. Въпросният автомобил бил закупен на 29.01.2019 г. от съпругата на жалбоподателя – * М.а, поради което и съгласно чл. 21, ал. 1 СК - независимо, че бил вписан на нейно име, той станал съпружеска имуществена общност. Сделката по придобиването била оформена в надлежна писмена форма с нотариална заверка, изповядана от нотариус с рег. № 521 и информация за същата била подадена по електронен път в КАТ. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок (т.е. до 29.03.2019 г.) новият собственик не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността, поради което и на 01.04.2019 г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл.

143, ал. 15 ЗДвП.

На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизали младши контрольорите - Н.К. и Х.Х.. След 2 направена справка с техническо средство и в дежурната част, служителите установили , че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена на 01.04.2019 г.

За констатираното Х.Х. съставил АУАН с бл. № 449630, в който посочил горните факти (в АУАН посочил, че автомобилът е собственост на предишния собственик, доколкото все още така било отразено в системата на МВР, предвид липсата на пререгистрация от страна на новия собственик), квалифицирайки ги като нарушение по чл.

140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, посочвайки че няма възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения също не били депозирани.

Материалите по преписката били докладвани и в БРП, като с постановление от 02.09.2019 г. прокурор от РП-Бургас, преценил, че извършеното от М. не покрива признаците на престъпление по НК и отказал да образува ДП.

Междувременно на 05.09.2019 г. въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган също счел, че горните факти нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от 3 компетентен орган – * - Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, която към дата 05.09.2019 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът не възприема доводите за „изтекъл давностен срок по отношение на наложените наказания“. За да започне да тече давностният срок за изпълнение на наказанията трябва преди това да има влязъл в сила акт, с който тези наказания се налагат. В случая процесното НП все още не е влязло в сила, поради което и давността за изпълнение на наказанията въобще не е започнала да тече, а още по-малко е изтекла.

Към момента са приложими давностните срокове по чл. 34 ЗАНН ( за съставяне на АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя, но не повече от една година от извършване на нарушението, както и шестмесечният срок за издаване на НП, считано от съставяне на АУАН), които са спазени. Не е изтекла и „абсолютната давност“ от четири години и половина, считано от извършване на нарушението, предвидена в НК и приложима по аналогия и в административнонаказателното производство, поради което и всички възражения свързани с давността, не могат да се споделят.

Действително НП е издадено след изтичане на едномесечния срок по чл. 52 ЗАНН, но трайната съдебна практика е категорична, че срокът за издаване на наказателното постановление по реда, установен в чл.52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до нарушение на правото на защита на засегнатото лице. Това е така, защото издаването на НП в крайна сметка е ограничено с друг, давностен по своя характер срок, като съгласно нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е шестмесечен от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на 02.07.2019 г., а наказателното постановление е издадено на 05.09.2019 г., тоест преди изтичане на установения давностен срок, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение (Решение № 1303/02.07.2018г. по к.н.а.х.д. № 4

1067/18г. на АдмС-Бургас и много други).

По същество следва да се посочи следното - съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „БМВ” е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че той е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване (в гр. Бургас). Жалбоподателят не оспорва и факта, че автомобилът е придобит в режим на СИО на името на неговата съпруга (справка л. 6) на 29.01.2019 г. в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на подписите), както и че в двумесечен срок от придобиването –нито тя, нито той, е изпълни задължението си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл.