Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 269 от 17.11.2022, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Касационно административно наказателно дело 230/2022
Вид
Решение № 269
Подписан
17.11.2022
Състав
ЯНИЦА СЪБЧЕВА СЪБЕВА ЧЕНАЛОВА, БОЙКА МИХАЙЛОВА ТАБАКОВА ПИСАРОВА, КРЕМЕНА ДИМОВА КОСТОВА ГРОЗЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2 изр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123в, т.2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл.164, ал.1 · Закон за опазване на околната среда
  • чл.63в · Закон на административните нарушения и наказания
  • чл. 348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И

Е № 269

Гр.

Стара Загора, 17.11.2022 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА при секретар Албена Ангелова и с участието на прокурор Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова КАН дело № 230 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от

Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора против Решение № 260003 от 31.05.2022 г., постановено по АНД № 262/2020 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което отменено Наказателно постановление /НП/ № 87 от 09.12.2020 г., с което за нарушение пo чл.123в, т.2 oт Закона зa опазване на околната среда /ЗООС/, нa основание чл.164, aл.1 oт същия закон на ответника по касация „Брикел“ ЕАД гр.

Гълъбово е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 11 000 лева. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон –касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Оспорва се изводът на съда, че административното нарушение не е доказано.

Според касатора са налице достатъчно доказателства в подкрепа на повдигнатото административно наказателно обвинение, а наказателното постановление е изрядно от формална страна. Направено е искане за отмяна на решението с всички законови последици. С писмено становище от упълномощен процесуален представител жалбата се поддържа пред касационната инстанция в частта за незаконосъобразност на решението на РС Гълъбово относно извършено нарушение, изразяващо се в непредприемане на мерки за съгласуване обхвата, методите и средствата за измерване. Претендират се разноски и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, ако такова се претендира.

Ответникът „Брикел“ ЕАД, редовно и своевременно призован, в писмен отговор и с молба в съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва подадената касационна жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд Гълъбово.

Представителят на

Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС – Гълъбово да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания в касационната жалба, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспорения съдебен акт, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред

Районен съд Гълъбово е Наказателно постановление №87 от 09.12.2020 г., издадено от Директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 87/27.07.2020г., на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 11 000 лева, за нарушение на чл. 123в, т.2 от ЗООС.

Административно наказателното обвинение се основава на следните факти: Извършена е извънредна проверка на 09.06.2020 г., 10.06.2020 г., 11.06.2020 г. и 12.06.2020 г. на „Брикел” ЕАД, гр. Гълъбово, общ. Гълъбово, област Стара Загора, от длъжностни лица при РИОСВ - Стара Загора за изпълнение на условията от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.), във връзка със Заповед № РД-373/15.05.2020 г. на Министъра на околната среда и водите и Заповед № РД-08-76/01.06.2020 г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора на Горивна инсталация с номинална топлинна мощност 510 MW за производство на електрическа енергия, отразена в Констативен протокол № 007562 от 12 юни 2020г., при която е прието за установено:

1.Не е изпълнено Условие 9.2.1.4.3.

„Брикел” ЕАД не е предприел мерки за съгласуване обхвата, методите и средствата за измерване, респ. и монтиране на система за извършване на Собствени непрекъснати измервания /СНИ/ на съществуващ Комин № 2 с височина 150 метра.

Дружеството е представило в РИОСВ - Стара Загора искане за съгласуване на обхвата, методите и средствата за измерване, респ. и монтиране на система за извършване на Собствени непрекъснати измервания на съществуващ Комин № 2 с височина 150 метра. Въпреки, че още на 15.04.2020 г., с писмо с изх. № КОС-11-5939 дружеството е уведомено, че РИОСВ - Стара Загора не съгласува обхвата, методите и средствата за измерване поради непредставяне на задължителните документи по реда на чл.3, ал.2, т. 1-5 от Наредба № 6/26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, до момента на проверката, дружеството не е предприело действия за представяне на необходимите документи (по реда на чл.3, ал.2, т.1-5 от Наредба № 6/26.03.1999 г.) за съгласуване и респективно изпълнение на условието.

2.Не е изпълнено Условие 4.1

(актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г.) На притежателя на настоящото разрешително се разрешава да експлоатира инсталациите по Условие 2, попадащи в обхвата на Приложение № 4 към ЗООС, без да превишава капацитета, посочен в Таблица 4.1.

В дните на проверката в експлоатация са: ЕК 1 и ЕК 2. На 11.06.2020 г. към 12 часа и 30 мин са отчетени моментни стойности: в експлоатация са ЕК №1 е натоварване 205 тона/пара на час, топлинна мощност 183 MWh, ЕК № 2 с натоварване 205 тона пара на час, топлинна мощност 181 MWh. На 11.06.2020 г,

10.06.2020 г. и 11.06.2020 г. операторът декларира топлинна мощност за ЕК 1 и ЕК 2 по-висока от разрешената в условие 4.1 от 170 MWh за всеки един котел.

АНО е приел, че по описания начин не се изпълняват Условие 9.2.1.4.3. и Условие 4.1 от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/2018г.), които определят задълженията на оператора „Брикел” ЕАД да предприеме мерки за съгласуване обхвата, методите и средствата за измерване, респ. и монтиране на система за извършване на Собствени непрекъснати измервания на съществуващ Комин № 2 с височина 150 метра, да експлоатира инсталациите по Условие 2, попадащи в обхвата на Приложение № 4 към ЗООС, без да превишава капацитета посочен в Таблица 4.1. Нарушението е прието за извършено и констатирано на 11.06.2020 г. и е квалифицирано по чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. АУАН № 87/27.07.2020г. е подписан от надлежно упълномощен представител на санкционираното дружество, който получил екземпляр от него. В законоустановения срок били направени възражения, които са намерени неоснователни от административно наказващия орган.

За да постанови обжалваното с касационната жалба решение, Районен съд Гълъбово е изложил съображения за недоказаност на твърдяното административно нарушение. Анализирал е словното обвинение, повдигнато с АУАН, правната квалификация на същото и е достигнал до извод, че санкционираното лице е предприело мерки за съгласуване обхвата, методите и средствата за измерване, респ. и монтиране на система за извършване на СНИ на съществуваш Комин с височина 150 м., съгласно приложената по делото кореспонденция, продължила повече от 4 месеца. Според районния съд евентуално нарушение на дружеството би могло да бъде липса на извършване на Собствени непрекъснати измервания, ако към датата на проверката е имало такава констатация, а не за „не предприемане на мерки за съгласуване за съгласуване обхвата, методите и средствата за измерване”, тъй като е безспорно установено, че такива мерки са предприети. По второто словно обвинение за неизпълнение на Условие 4.1 от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/2018г.), тъй като на 11.06.2020 г. към 12:30 часа, ЕК №1 се експлоатира с натоварване от 205 тона/пара на час и топлинна мощност 183 MWh, ЕК №2 с натоварване 205 тона пара на час и топлинна мощност 181 MWh, а операторът е декларирал топлинна мощност за ЕК 1и ЕК 2 по-висока от разрешената в условие 4.1 от 170 MWh за всеки един котел, съдът е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства и е мотивирал, че посочените натоварвания на инсталацията са постигнати от дружеството по настояване на длъжностни лица, извършвали проверката. Това се е наложило заради изискването на чл. 19, ал.1, т. 3 от

Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. Направена е връзка със съдържанието на Констативен протокол № 007562 от 12.06.2020г., съгласно който на 11.06.2020 г. към 12 часа и 30 мин. са отчетени моментни стойности: В експлоатация са

ЕК №1 с натоварване 205 тона/пара на час, топлинна мощност 183 MWh, ЕК № 2 с натоварване 205 тона пара на час, топлинна мощност 181 MWh, като в констативния протокол това не е отчетено като нарушение.

Обобщено е приета недоказаност и на двете словни обвинения, подведени правно като нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС. По тези съображения обжалваното пред въззивния съд наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Настоящият съдебен състав счита, че административнонаказателното обвинение за извършено на 11.06.2020 г. от санкционираното лице нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС не е доказано, съображенията за което са следните: В АУАН и НП е приета дата на нарушението 11.06.2020 г. Видно от свидетелските показания на актосъставителя Десислава Ивелинова Иванова /л.56 от АНД № 262/2020 г. на РС Гълъбово/ вмененото нарушение за не предприемане на мерки за съгласуване за съгласуване обхвата, методите и средствата за измерване, е извършено на 15.04.2020 г., а не на 11.06.2020 г., както е посочено в АУАН и НП. Според показанията на актосъставителя, след изискан набор от документи от санкционираното лице и непредставянето им, на 15.04.2020 г. е постановен отказ за съгласуване и тогава е извършено нарушението по непредприемане на мерки за съгласуване обхвата, методите и средствата за измерване. След като нарушението е било известно на актосъставителя на 15.04.2020 г. и това е датата на извършването му съгласно нейните показания, този факт не се променя от съставения констативен протокол по повод възложената извънредна проверка със заповед на министъра на околната среда и водите, тъй като посочената дата на нарушението 11.06.2020 г. не е обоснована с никакви факти. Видно е, че проверката е продължила от 09.06.2020 до 12.06.2020 г., а съставеният за нея констативен протокол е с дата 12.06.2020 г. При условие, че актосъставителят счита нарушението за извършено на 15.04.2020 г. обвинение за извършено нарушение на 11.06.2020 г. се явява необосновано и недоказано. Споделят се и изводите на районния съд, че по делото са налице доказателства за предприети от дружеството мерки за съгласуване обхвата, методите и средствата за измерване. Относно второто словно обвинение – за неизпълнение на Условие 4.1 от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г. (актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/2018г.), тъй като на 11.06.2020 г. към 12:30 часа, ЕК №1 се експлоатира с натоварване от 205 тона/пара на час и топлинна мощност 183 MWh, ЕК №2 с натоварване 205 тона пара на час и топлинна мощност 181 MWh, а операторът е декларирал топлинна мощност за ЕК 1и ЕК 2 по-висока от разрешената в условие 4.1 от 170 MWh за всеки един котел, касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, без да е необходимо да ги преповтаря, като препраща към тях на основание чл.221, ал.2 изр.2 от АПК. Обективно и подробно са обсъдени наличните доказателства - писмени и гласни, от които несъмнено се установява недоказаност и на това обвинение.