Решение № 4503 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4503 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110209399 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***, ЕИК: ***, срещу наказателно постановление/НП/ № 23-2500120/28.04.2025 г., издадено от изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ /ДИТ-СО/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.

414 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ.

В жалбата се моли за отмяна на НП. Оспорва се изводът на наказващия орган, че е осъществен съставът на административно нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ, като се твърди, че не са взети предвид всички писмени доказателства и направените възражения срещу АУАН. Твърди се, че не е налице издадена от работодателя изрична заповед за предоставяне на неплатен отпуск, а контролните органи единствено са констатирали, че в присъствената форма и във ведомостта е било записано, че работникът е бил в неплатен отпуск. Наред с това се застъпва, че разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от КТ указва възможността да се разреши ползване на неплатен отпуск, независимо от това дали е ползван платен такъв и независимо от продължителността на трудовия стаж на работника, като същата не съдържа императивни правила на поведение, нарушаването на които да обуславя ангажиране на административнонаказателна отговорност. Излагат се твърдения, че работникът не се е явил на работа в дните 11.11.2024 г., 12.11.2024 г., 27.11.2024 г. и 28.11.2024 г., за което са били съставени констативни протоколи № 001/11.11.2024 г., № 002/12.11.2024 г., № 003/27.11.2024 г., № 004/28.11.2024 г., а работникът бил отправил молба това неявяване да се оформи като неплатен отпуск за тези дни вместо да му бъде наложено наказание дисциплинарно уволнение. Не на последно място се счита, че не са дадени предписания и възможност да бъде отстранено нарушението и евентуалните последици от същото. Заявява се, че обжалваното наказателно постановление не съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Изложени са и доводи 1 за приложимост на чл. 415в от КТ. Иска се НП да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят се представлява от адв. Л., редовно упълномощена, която поддържа искането за отмяна на оспореното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения. Прави искане за присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя.

Процесуалният представител на въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като отправя искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2022 г., между „*** в качеството на работодател и ***. в качеството на работник/служител бил сключен трудов договор № ***., по силата на който Али заемал длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“, считано от 05.01.2022 г.

На датите 11.11.2024 г., 12.11.2024 г., 27.11.2024 г. и 24.11.2024 г. ***. не се явил на работа в гр. София, кв. „***“, ул. „Самоковско шосе“ № 163.

Неявяването на служителя било отразено в съставени 4 броя протоколи за установяване на извършено дисциплинарно нарушение - №001/11.11.2024 г., №002/12.11.2024 г., №003/27.11.2024 г. и №004/28.11.2024 г., които били подписани от управителя на „*** и от двама свидетели, сред които свидетелката Л.Х.Н. – „ръководител строителство“ при дружеството.

Впоследствие по устна молба на ***. работодателят „*** отразил в присъствената форма за м. ноември 2024 г., че работникът/служителят ***. на длъжност „шофьор“ е бил в неплатен отпуск от 11.11.2024 г. до 12.11.2024 г.

(два дни) и от 27.11.2024 г. до 28.11.2024 г. (два дни), като в разчетно платежната ведомост на дружеството-жалбоподател за м. ноември 2024 г. е било отразено, че ***. е бил в 4 дни неплатен отпуск.

По повод подадена от ***. жалба, в която били изложени твърдения, че работодателят „*** не му е заплатило дължими трудови възнаграждения, на 19.02.2025 г. контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект: База, находяща се в гр. София, кв. „***“, ул. „Самоковско шосе“ № 163, общ. Столична, стопанисван от „***. Проверката продължила и на 24.02.2025 г. и 28.02.2025 г. по представени документи в сградата на ДИТ-СО.

Проверяващите констатирали, че в представената присъствена форма за м. ноември 2024 г. за работника/служителя ***. на длъжност „шофьор“ е било отбелязано, че е бил в неплатен отпуск от 11.11.2024 г. до 12.11.2024 г. (два дни) и от 27.11.2024 г. до 28.11.2024 г. (два дни). В разчетно - платежна ведомост на „*** за м. ноември 2024 г. било отразено, че лицето ***. е бил 4 дни неплатен отпуск. В пълното трудово досие, представено при проверката по документи, било установено, че липсва искане от страна на ***. за ползване на неплатен отпуск. Резултатите от извършената проверка били отразени в Протокол за извършена проверка № ПР2508373/28.02.2025 г.

Въз основа на тези констатации на 28.02.2025 г. свид. Ц.И.К. съставила срещу дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно 2 нарушение (АУАН) № 23-2500120/28.02.2025 г., в който било посочено, че „*** е извършило административно нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ, тъй като в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ е предоставил на ***. на длъжност „шофьор“ неплатен отпуск в размер на 4 дни без наличието на писмено искане от негова страна за ползване на неплатен отпуск. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и на законния представител на дружеството – управителят З.А.Г., на когото бил предявен и връчен срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на „*** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Ц.И.К. – актосъставител и Л.Х.Н., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдът ги кредитира изцяло и прие, че не се налага обстоен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество жалбата е основателна.

Съдът счита, че при издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът констатира, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице от държавен контролен орган по чл. 399 от КТ (инспекцията по труда), с което изискването на чл.416, ал.1 от КТ е изпълнено, а НП е издадено от оправомощено от ръководителя на съответния орган по чл. 399 длъжностно лице по смисъла на чл.416, ал.5 от КТ, което е видно от приложените по делото заповеди за компетентност. Спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити по смисъла на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Спазени са и изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна квалификация. Налице е и редовна процедура по 3 връчването на АУАН и НП.

Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка е квалифицирана като нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ. Тази разпоредба предвижда, че работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

С обжалваното наказателно постановление дружеството „*** е привлечено към административнонаказателна отговорност за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ е предоставил на ***. на длъжност „шофьор“ неплатен отпуск в размер на 4 дни без наличието на писмено искане от негова страна за ползване на неплатен отпуск.

Според този съдебен състав по делото се установява, че на датите 11.11.2024 г., 12.11.2024 г., 27.11.2024 г. и 24.11.2024 г. ***. не се е явил на работа при „*** в гр. София, кв. „***“, ул. „Самоковско шосе“ № 163.

Установи се, че впоследствие и по устна молба на ***. работодателят „*** е отразил в присъствената форма за м. ноември 2024 г., че работникът/служителят ***. на длъжност „шофьор“ е бил в неплатен отпуск от 11.11.2024 г. до 12.11.2024 г. (два дни) и от 27.11.2024 г. до 28.11.2024 г. (два дни), като в разчетно - платежната ведомост на дружеството-жалбоподател за м. ноември 2024 г. е било отразено, че ***. е бил в 4 дни неплатен отпуск.

Установява се също така, че в случая в трудово досие липсва искане от страна на ***. за ползване на неплатен отпуск. Липсва също така и нарочна заповед, издадена от работодателя, с която на лицето да е било разрешено ползването на неплатен отпуск.

Така установените факти не обуславят извод за осъществен състав на административно нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ. Не е налице изразена от страна на работодателя воля да разреши на работника/служителя ***. ползването на неплатен отпуск без молба от страна на последния. Налице е само и единствено неявяване на работника/служителя на работа общо четири дни през м. ноември 2024 г., което едва впоследствие и след като служителят е поискал това, е било отразено като ползване на неплатен отпуск в присъствената форма и в разчетно - платежната ведомост на дружествотожалбоподател за м. ноември 2024 г.

4

При това положение съдът приема, че дружеството-жалбоподател не е осъществило административното нарушение, за което е било санкционирано, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Жалбоподателят е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като видно от приложените на л. 9-11 от делото договор за правна помощ от 17.06.2025 г., фактура и платежно нареждане жалбоподателят е заплатил на адв. Л. сумата от 500 лева за процесуално представителство в съдебното производство. Поради това така направеното искане за присъждане на разноски се явява основателно и посочената сума следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя и възложена в тежест на въззиваемата страна. Възражението за прекомерност на същото се явява неоснователно предвид конкретната, макар и невисока, степен на фактическа и правна сложност на делото, както и обема на предоставената на дружеството правна помощ. Неоснователно е обаче искането на жалбоподателя за присъждане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева за подаване на възражение срещу АУАН, защото съгласно цитираната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на страните могат да бъдат присъдени само направените в съдебното производство разноски, но не и такива, сторени в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство. Искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.