Решение № 737 от 09.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. Варна, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100500811 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 20618/13.03.2026 г. на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу Решение № 670/23.02.2026 г., постановено по гр. д. № 15779/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частите, в които „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Х. В. Н. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 10 225,84 евро, частичен иск от целия в размер от 255 645,94 евро, представляваща дължимото обезщетение по застрахователна полица № 111222031031166/14.09.2022 г. по имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса“, със срок на действие от 17.10.2022 г. до 16.10.2023 г., за настъпило на 11.03.2023 г. застрахователно събитие – пожар, като застрахованият обект – складова база – първи етап – склад № 1, със застроена площ 1252.30 кв.м. и РЗП – 1252.30 кв.м., построена в землището на с. Слънчево, община Аксаково, погива, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 897,43 евро, представляваща дължима лихва за забава, за периода от 24.04.2024 г. до 10.12.2024 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано. Излага се, че настъпването на пожара, довел до пълното унищожаване на застрахованото имущество, се намира в пряка причинно-следствена обусловеност с поведението на ищеца, в качеството му на застрахован собственик, предвид категорично доказаната липса на взети мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди и 1 неспазването на предписанията на компетентните органи. Позовава се на разпоредбите на т. 8.1.2 и сл. от Общите условия на договора и чл. 395, ал. 4 КЗ, които дават възможност на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на задължения на застрахования собственик (т.

8.2.3 от ОУ). Акцентира се върху установеното от вещото лице при изготвяне на назначената по делото съдебно-пожаротехническа експертиза, както и свидетелските показания на св. Е. Ж., доказващи, че ищецът не е положил нужната и елементарна грижа да съхрани и предпази от вреди собственото си имущество и не е спазил мерките за пожарна безопасност, поради липсата на водоснабдяване в цялата складова база, довела до незадействане на спринклерната система, както и поради обстоятелството, че противопожарното досие за обекта не отговаря на нормативните изисквания.

Поддържа се, че сключването на застрахователен договор с покрит застрахователен риск пожар не освобождава собственика от отговорността му да полага пълната грижа, да предприема мерки за ограничаване на вредите и да предпазва от увреждане на вещта си. Напротив, законът повелява от вече застрахования собственик такова поведение, което го задължава да съблюдава в още по-висока степен безопасността на имуществото си. Като санкция за неизпълнение на това задължение законът е предвидил именно правото на застрахователя на отказ да изплати дължимото обезщетение. Изразява се несъгласие с изложените от съда изводи, че след като застрахователят не е поставил конкретни въпроси за работеща спринклерна система, до това какъв е бил видът на съхраняваните стоки в склада, то това е достатъчно основание ищецът да бъде освободен от задължението си да носи отговорност за безопасността на имуществото си и за полагане на усилия за осигуряване на неговата цялост и защита. Счита, че фактът на отдаване на процесния склад под наем не освобождава ищеца от задълженията, които законът му вменява, в качеството му на застрахован собственик. Навежда се довод, че знанието за липсата на водоснабдяване в обекта, както и липсата на създадена организация за пожарна безопасност, категорично попадат в хипотезата на чл.

408, ал. 1, т. 3 КЗ, при която застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск, поради неизпълнение на задължение по договора, което е значително с оглед интереса на застрахователя, предвидено и в закона и в застрахователния договор, довело до възникване на застрахователното събитие. Цитира се съдебна практика ВКС в подкрепа на застъпеното становище. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведеното в отговора на исковата молба правоизключващо възражение от ответника за проявена от ищеца груба небрежност по отношение на застрахованото имущество, съгласно т. 6.1.9 от ОУ. Въззивникът поддържа, че оставянето на имота без водоснабдяване за пожарогасителни нужди се характеризира единствено и само като поведение на неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек и представлява допуснато от застрахования 2 собственик увеличение на покрития застрахователен риск, довело до настъпването на пожара. Неположената от ищеца грижа на добрия стопанин за собственото му имущество е установена чрез пълно и главно доказване от застрахователя, което се явявало и самостоятелно основание за отхвърляне на исковете. Като порок на решението се възприема и фактът, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение районният съд не е съобразил заключението на съдебно-оценителната експертиза в частта, в която вещото лице е посочило, че предаденото от ищеца количество отпаден метал е на стойност 12 020 лв. или 6145,73 евро, която сума следва да бъде приспадната от така присъдената. При тези съображения въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части и отхвърляне на исковите претенции, както и за присъждане на сторените съдебни разноски.

Въззиваемата страна – Х. В. Н., чрез процесуален представител, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Излага се, че районният съд е оценил два особено значими за възникналото правоотношение факта – при сключването на имуществената застраховка ищецът е отговорил на всички поставени от застрахователя въпроси, които според последния са от значение за риска, които отговори са пълни и приети без възражения от застрахователното дружество, а вторият факт е, че този вид договор между страните е сключван още от 2015 г. След като застрахованият е отговорил точно на поставените въпроси и не е премълчал съзнателно факти пред застрахователя в изпълнение на разпоредбите на чл. 362, ал. 2 КЗ, застрахователят нямал право да откаже пълно или частично заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че застрахователят е бил известен, че складът се отдава под наем и било установено, че той не е бил проверяван от компетентни органи, като никой не е отправял предписания към собственика или наемателя, свързани с експлоатацията на вещта.

Застрахователят не се е интересувал от това дали обектът е водоснабден, дали спринклерната система работи и дали наемателят е имал разработена система за преодоляване на пожар, възникнал по време на работа и наличието на средства за гасене на пожар. Посочва, че пожарът възниква в резултат на небрежни действия от лице, което не е свързано с ищеца, а за бързото му разпространение допринасят много силният „ураганен“ вятър, материалите, които са вложени при построяването на складовете, както и обстоятелството, че служителите на пожарната не са започнали да обливат огъня и запалените сгради при пристигането им, а съседните на пожара имоти и постройки.

Счита, че след като самите пожарникари, които са имали средства и умения да гасят пожари и са достигнали до пожара в наистина кратък срок, са преценили, че той не може да бъде потушен, а са извършвали действия той да бъде ограничен и да не достигне до съседни имоти и сгради, то никаква спринклерна система не може да потуши този пожар. Отправя се искане за 3 потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебни разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото не е обжалвано в частта, в която исковата претенция на Х. В. Н. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на лихва за забава за горницата над 897,43 евро до пълно претендирания размер от 924,93 евро и за периода от 17.04.2024 г. до 23.04.2024 г. вкл. е отхвърлена, поради което в тази част решението е влязло в законна сила.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на производствено помещение, състоящо се от производствено складово помещение, находящо се в с. Слънчево, община Аксаково, доизградил е закупената сграда и същата е въведена в експлоатация на 12.11.2012 г. Заявява, че сградата е използвана по предназначение като още от 16.08.2013 г. е отдадена под наем и се използва за склад за промишлени стоки. Договорът за наем е подновяван периодично като последният от 10.08.2022 г. е сключен между ищеца и „Текст тийм“ ЕАД с предмет – използване за складова дейност на промишлени стоки. През целия период на отдаване под наем на сградата, същата е била застрахована от ответника и последният е знаел за статута на имота и обстоятелството, че се ползва за склад. На 14.09.2022 г. е сключил договор с ответника, обективиран в застрахователна полица № 111222031031166. Заплатена е застрахователната премия, в цялост, а срокът на действие на договора е 12 месеца – от 17.10.2022 г. до 16.10.2023 г. Твърди, че обектът е застрахован по действителна стойност, която възлиза на 500 000 лв. На 11.03.2023 г. е настъпило застрахователно събитие – пожар в „печатница и административни офиси“, в което се е помещавало „Арслан 2008“ ООД. Последната се намира през два големи склада и едно по-малко помещение от собствената на ищеца сграда. Пожарът е причинен от действия на И. А.Ц, който имал достъп до втори етаж на халето, в което се помещава дружеството „Форнети България“ ООД. Ц. се е опитал да загаси пожара, но не е успял, предвид силния вятър. Последно пожарът възниква в сградата, собственост на ищеца. Образувано е ДП 78/2023 г. по описа на РУ Аксаково, но в последствие същото е прекратено поради настъпилата смърт на Ц.. На 17.03.2023 г. е уведомен застрахователят като е изпратил и всички изискани му документи с рекапитулация на обезщетението на стойност 523 490 лева. На 17.03.2023 г. и на 31.03.2023 г. са направени два огледа, от представител на ответника. На 12.06.2024 г. е уведомен за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва последния като незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че е налице покрит застрахователен риск. Заявява, че складът е изцяло погинал като стойността му е 517 000 лв. без ДДС. На 02.04.2024 г. е изпратил всички документи до ответника и след изтичането на 15-дневен срок, последният е изпаднал в 4 забава, поради което му се дължи мораторна лихва за периода от 17.04.2024 г. до 10.12.2024 г. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с който ответникът заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва наличието на сключена застраховка с ищеца относно процесния обект, със срок на валидност 17.10.2022 г. до 16.10.2023 г.

Не оспорва и че е налице уведомление за настъпило застрахователно събитие – възникнал пожар, подадено по електронен път. Твърди, че е налице изключен застрахователен риск, съгласно общите условия, неразделна част от сключения договор. Заявява, че е налице некоректно деклариране на обстоятелствата, които в случая предвид вида на промишлените стоки са от съществено значение, както за оценката на риска, така и за настъпилите вреди.