Решение № 4977 от 04.07.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 04.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 14364 по описа за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от А.З.Й. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с § 22 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 14.12.2015 г. в гр. Варна, С.А.Х., при управление на л.а.м. „Фолксваген поло“ с рег. № ******, при нарушение на правилата за движение-чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки се с 84,13 км/ч в населено място и чл.20, ал.1 от ЗДвП-не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал и по такъв начин по непредпазливост причинил смъртта на возещия се с него пътник-син на ищеца З.А.З.. Поддържа се, че вината на водача е установена с влязла в сила на 23.06.2017 г. Присъда № 39/07.06.2017 г. по н.о.х.д. № 423/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02115002296620, валидна до 08.09.2016 г.

Поддържа се, че ответникът предложил спогодба за 70 000 лв., която сума ищецът намира за занижена. Поддържа се, че загубата на ищеца е тежка, загубил единствения си син и това причинява болка и празнота, които никой и с нищо не може да запълни и облекчи.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина му З.А.З., които са пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 14.12.2015 г. в гр. Варна, виновно причинено от водача на на л.а.м. „Фолксваген поло“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД със застрахователна полица № 02115002296620, валидна до 08.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на смъртта-14.12.2015 г. до окончателното издължаване.

Претендират се разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат Илиев, преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни приложени към отговора.

Оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва да е причинен деликт. Прави възражение за съпричиняване с твърдението, че починалият е бил без поставен предпазен колан, като носенето му би го предпазило от несъвместимите с живота травми, които е получил или би ограничило в значителна степен техния брой и интензитет до степен неопасна за живота. На следващо място се е качил в автомобил управляван от неправоспособен водач, като по този начин се е поставил в превишен риск. Оспорва претенцията по размер като завишена

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички твърдения и възражения заявени от ответника с отговора му.

Ответникът не е депозирал допълнителен отговор..

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът, в съдебно заседание, редовно призован не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязлата в сила на 23.06.2017 г. Присъда № 39 от 07.06.2017 г., постановено по н.о.х.д. № 423/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, С.А.Х. е признат за виновен в това, че на 14.12.2015 г. в гр.Варна, при управление на л.а.м.

„Фолксваген поло“ с рег. № ******, нарушил правилата за движение-чл.21, т.1 от ЗДвП, като се движел с превишена над разрешената скорост, а именно с 84,13 км/ч, чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство и по непредпазливост причинил смъртта на З.А.З., като деецът е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност.

От приетата по делото застрахователна полица № BG/02/115002296620 с действие от 09.09.2015 г. до 08.09.2016 г., се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 14.12.2015 г. с ответното дружество, по отношение л.а.м. „Фолксваген поло“ с рег. № ******.

На 01.08.2017 г. ищецът предявил пред ответното дружество застрахователната си претенция, но до момента ответникът не е определил и изплатил застрахователно обезщетение.

От удостоверение за родствени връзки изх. № 057256 от 30.06.2016 г. на Община Варна, се установява, че ищецът е баща на починалия З.А.З..

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило следствие на внезапно отклоняване на лек автомобил Фолксваген поло рязко на дясно. Установява се, че при движение със скорост от 84,13 км/ч, водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при рязкото отклоняване на дясно на автомобила. Такава възможност би имал, ако бе управлявал автомобила със скорост от 50 км/ч.

От приетата по делото СМЕ се установява, че причина за смъртта на З.А.З. е тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъчния ствол. Между уврежданията получени при ПТП и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно следствена връзка.

От заключението на комплексната

СМЕ и САТЕ се установява, че от отразеното в медицинската документация не може да се направи аргументиран извод дали по време на ПТП З. е бил с правилно поставен предпазен колан. Установява се, че при този механизъм на настъпване на произшествието, уврежданията по автомобила, независимо дали пострадалия е бил или не с правилно поставен предпазен колан, е било възможно настъпването на смъртен изход. По време на произшествието пострадалият З. е бил пътник в лекия автомобил на предна дясна седалка, която е оборудвана с триточков инерционен колан.

Във връзка с оспорения от ответника извод на комплексната експертиза, че смъртта би настъпила независимо дали пострадалият е бил или не е бил с поставен предпазен колан, по делото е изслушано и прието заключението на повторна комплексна СМЕ и САТЕ. Съобразно това заключение локализацията и видът на травмите отговарят на действие на твърди тъпи предмети по механизма на удари и притискане с такива, като отговарят на механизма на ПТП. Липсва описание на характерни травми, които да се свържат директно с поставен предпазен колан, но при конкретния механизъм на ПТП и времето на настъпване на произшествието /средата на декември, период свързан с носене на дебело облекло/ е малко вероятно такива да се получат.

Установява се, че ударът е настъпил между тавана на автомобила и дървото.

Таванът на автомобила е силно деформиран, което е наложило неговото изрязване от спасителните екипи. По този начин поставянето на предпазния колан не би могло да ограничи настъпилите несъвместими с живота травми по пострадалия З.З..

Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката К.З.П.-сестра на ищеца, която установява че ищецът понесъл много зле смъртта на сина си. Не се хранел, не искал никого да вижда.

Здравословното му състояние се влошило, като три пъти лежал в болница. Започнал да злоупотребява с алкохола. Свидетелката установява, че и към момента ищецът не е преживял загубата на сина си, чувства се зле. На мястото на произшествието колегите на ищеца сложили кръст, цветя и той всеки ден минава, защото оттам е пътят му за работа. Ходи редовно на гробища. Бащата и синът били близки.

Починалият дълго време работил в Гърция, но казал, че ще остане в България.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

С оглед наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд и на основание чл.300 ГПК, съобразно която разпоредба, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, настоящият съдебен състав приема за безспорно установени по делото деяние, авторството и виновното поведение на водача С.А.Х. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на З.А.З..

Установява се и наличието на валидно застрахователно правоотношение към 14.12.2015 г. между прекия причинител и ответника-застраховател.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката

"Гражданска отговорност", са безспорно установени.

С оглед ангажираните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото произшествие и смъртта на сина на ищеца.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.

Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка