Решение № 38 от 09.01.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№...

09.01.2020г. Гр.Стара

Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН

СЪД XI Граждански състав

На 16.12.2019г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар

Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №2088 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Педявен иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът, в качеството на кредитополучател дължи заплащане на сума по сключен договор за кредит в размер на 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв.

– редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния иск, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума по сключен договор за кредит в размер на 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв. – редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендират се и направените разноски.

Исковете са предявени от “РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД гр.София, представлявано от юрисконсулт П.П.Т. срещу Н.П.С. ***. С исковата молба се твърди, че на 05.09.2012г. ищецът е сключил Договор за потребителски кредит с ответника за сумата от 5082,50лв. с краен срок за погасяване – 05.09.2017г. Страните сключили Анекс 1 от 13.12.2013г., с който променили условията по договора, като срокът за погасяване на договора станал 20.11.2023г. Бил подписан нов погасителен план.

Кредитополучателят не изпълнявал задължението си да погасява месечните вноски по договора за кредит. Поради тази причина ищецът обявил кредитът за предсрочно изискуем и изпратил писмо на ответника, получено на адреса му. За дължимите суми по кредита ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя, по което е образувано ч.гр.дело №5897/2018г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сума по сключен договор за кредит в размер на 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв. – редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В случай, че съдът приеме исковете по чл.422 ГПК за неоснователни, при условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да му заплати сума по сключен договор за кредит в размер на 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв.

– редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок особеният представител на ответника е подал писмен отговор, с който е изразил становище, че предявените искове са неоснователни.

Твърди, че от исковата молба не ставало ясно как са формирани претенциите на ищеца за главница и лихви и по каква методика са изчислени. Не били представени доказателства за превеждането на сумата по кредита на ответницата. Нямало данни по делото изявлението за настъпила предсрочна изискуемост да е достигнало до ответницата, поради което особеният представител счита, че предсрочна изискуемост не е настъпила. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, основано на предсрочната изискуемост на кредита било преждевременно подадено и неправилно уважено. Предявеният осъдителен иск също бил неоснователен поради гореизложените факти, че не било ясно как са формирани сумите.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №5897/2018г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3039,77лв., представляващи изискуема главница, 223,52лв.

– редовна лихва за периода от 20.09.2017г. до 15.08.2018г., 179,51лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №3331/22.11.2018г. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск.

От представеното и прието като писмено доказателство копие на: Договор за потребителски кредит от 05.09.2012г., ведно с погасителен план, Анекс №1 от 13.12.2013г., ведно с погасителен план, се установява, че ответникът е кредитополучател по Договор за потребителски кредит, сключен с ищеца. По силата на договора ответникът е получил кредит в размер на 5082,50лв., които се е задължил да върне заедно с лихва съобразно погасителен план на 60 анюитетни погасителни вноски в срок до 05.09.2017г. В договора е предвиден размер на възнаградителната лихва за първата една година, а именно – 9,50 %. След изтичането на една година от срока на договора, възнаградителната лихва се променя по определен в чл.4.2 от Договора начин, а именно: годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR+7,366 пункта надбавка, като стойността на 6-месечния SOFIBOR е определена за 29.08.2013г.

Страните са сключили Анекс към договора за потребителски кредит, с който са предоговорили условията на кредита, като са променили лихвения процент, срока на договора, датата на погасяване на месечните погасителни вноски и съответно размера на погасителните вноски. Бил е подписан и нов погасителен план.

Съгласно подписания анекс размерът на възнаградителната лихва се определя в размер на 6-месечен SOFIBOR+8,366 пункта надбавка, като стойността на 6-месечния SOFIBOR е определена за 29.08.2013г. Към момента на сключване на анекса лихвата е определена на 10,047%. Срокът на договора се удължава до 20.11.2023г.

Съдът е длъжен служебно да проверява потребителските договори относно наличието на неравноправни клаузи, макар да не е направено такова възражение от страна на особения представител на ответницата. Съдът намира, че клаузите за възнаградителна лихва са индивидуално уговорени – в самия договор, а не в общите условия, има и подписан индивидуален погасителен план, както към момента на сключване на договора, така и към момента на неговото изменение. За първата една година от срока на договора размерът на възнаградителната лихва е бил фиксиран. След това размерът на лихвата се е определял по формула, която е била неясна за потребителя – ответницата. Освен това е предвиден механизъм за едностранна промяна на размера на лихвата. От друга страна обаче при подписването на анекса към договора, което е станало само три месеца след изтичане на едногодишния период с фиксиран лихвен процент, е бил договорен между страните конкретен размер на лихвата, също с възможност за едностранна промяна от страна на банката. От заключението на вещото лице се установява, че този размер на лихвата е бил променян, но промяната е била в интерес на потребителя, тъй като размерът на лихвата е бил намаляван. Така непосредствено при сключването на анекса този размер е бил 10,047%, след три месеца този размер е намален на 9,863%, от 20.09.2014г. процентът е намален на 9,586%, от 20.03.2015г. – 9,487%, от 20.09.2015г. – 9,313%, от 20.03.2016г. – 8,816%, от 20.09.2016г. – 8,719%, от 20.03.2017г. – 8,657%, от 20.09.2017г. – 8,626%.

Поради тази причина макар клаузата от договора и от анекса за определяне на възнаградителната лихва да е била неясна за потребителя, тя обективно не е довела до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя и в този смисъл не е неравноправна.

Ответникът не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба относно сключването на договора за кредит и относно неплащането на погасителните вноски. Доказателства в тази насока не бяха представени.

По делото е представено и прието като писмено доказателство копие на Писмо с изх.№001-58114 от 23.07.2018г. с обратна разписка, на която е отбелязано, че писмото е непотърсено. Съгласно чл.12.9 от Договора за банков кредит „Всички уведомления и изявления във връзка с този договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от Кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса на Кредитополучателя, посочен в настоящия договор или в уведомлението за промяна на адреса”. В чл.6.2 от договора е предвидено, че кредополучателят се задължава в едноседмичен срок писмено да информира банката за настъпили промени в неговото гражданство, жителство, адрес и/или гражданско, семейно и имотно състояние. В изпълнение на тези разпоредби ищецът е изпратил уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита на ответника на посочения от него адрес в договора. Въпреки така предвидените разпоредби на договора за кредит обаче и съгласно константната съдебна практика, за надлежно уведомяване на кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита се счита реалното получаване от негова страна на уведомлението от банката. Макар по своя вина ответникът да не е получил на адреса си уведомлението от банката, то не може да се счита, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно в този случай, тъй като до кредитополучателя не е достигнало изявлението на кредитора. С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Разпечатката съдържа 34 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c025f40-f5da-482b-9235-d751f9ed4cfc