Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2492 от 04.11.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
1809/2026
Подписан
04.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 163 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 2492 гр. Бургас, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВЕЛИНА Л. М.А при участието на секретаря КАТЕРИНА В. Д. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. М.А Гражданско дело № 20262120101809 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ във вр. с § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК (обн. ДВ, бр.39 / 2011 год.) и чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ж. Г. Ж. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ***, М.

Г. М. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, Г. Я. Ж. с ЕГН **********, адрес: гр.

С., ул. ***, П. Я. А. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ***, М. Н. М. с ЕГН **********, адрес: с. Р., ***, М. Н. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ***, и Н. Ж. А. с ЕГН ********** , адрес: ж.к. ***, ***, действащи чрез пълномощника си адвокат А. Ж., съдебен адрес: гр. С., ул. ***, против протокол № **/20.03.2026 г. на Общинска служба по земеделие – С., с което са признати и определени за възстановяване 4 имота с план за земеразделяне, описани с площ и местност, отказано е възстановяването с план за земеразделяне на други 10 имота, също описани с площ и местност. Моли се за отмяната на решението в тази му част, като нищожно, а при условията на евентуалност като незаконосъобразно, като се излага, че с решението по гр.д. № 272/2024 г. БРС било възприето, че поставени по преписката решения били нищожни. Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата Общински служба по земеделие – С. не изразява 1 становище по жалбата и не изпраща свой представител в съдебното производство.

Заинтересованите страни И. Й. Ж. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, и Н. Й. Ж. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ж.к.***, ***, не са депозирали отговор в срока по чл. 163 от АПК. В съдебно заседание се представляват от упълномощения от тях адвокат Р. С., който изразява становище за основателност на жалбата по изложените от жалбоподателите възражения.

Съдът като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи за нищожност и незаконосъобразност на обжалвания акт, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, наМ. за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, като изхождяща от лица, които са сред наследниците на Ж. А. Л. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Ч., починал на *** г., видно от приложеното удостоверение за наследниците, които са правоимащи по процесната реституционна преписка, поради което и съответно имат правен интерес да атакуват процесното решение, тъй като с решението се засягат и техните реституционни права. Наред с това жалбата следва да се приеме за депозирана в срок, предвид изложените твърдения за нищожност на атакуваното решение, тъй като нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК предвижда, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Наред с това от преписката е видно, че решението е изпратено на Ж. Г. Ж., като от известието за доставяне му се установява, че е получено на 17.04.2026 г., при което и жалбата, изпратена по пощата на 29.04.2026 г. се явява и депозирана в установения от закона двуседмичен срок за обжалване на решението на ОСЗ – С.. В тази връзка следва да се посочи, че от преписката се установява, че останалите правоимащи са упълномощили последната /листи 207-214 от делото/ за представителството им пред ОСЗ.

С влязлото в законна сила Решение № 656 от 25.03.2025 г. постановено по гр.д.

№ 1026/2024 г. по описа на БРС са обявени са нищожни Решение по протокол № ** от 01.03.1993 г., Решение № **/30.12.1999 г., Решение № **/14.03.2000 г. и Решение № 5Ч/17.01.20005 г., четирите издадени от Общинска служба по земеделие и гори – гр. С. и постановени по преписка № ** на наследниците на Ж. А. Л., като е върната преписката на ОСЗ – С. за произнасяне по заявлението, подадено от Н. Ж. А. с вх. № 167/19.02.1992 г., съобразно мотивите на решението т.е. за произнасяне от орган в надлежен състав.

С последващо влязлото в законна сила Решение № 2477 от 10.11.2025 г. постановено по гр.д. № 272/2024 г. по описа на БРС са обявени са нищожни Решение № 7200-О/10.01.2023г. по преписка № ** от 06.01.2000г. на Общинска служба по земеделие - гр.С., с което наследниците на Ж. А. Л. са обезщетени чрез предоставяне собственост на 23.604 дка земеделски земи на обща стойност 2526 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Р.**, ЕКАТТЕ ***, Община С.; Решение № 3220- 2

О/10.01.2023г. по преписка № ** от06.01.2000г. на Общинска служба по земеделие - гр.С., с което наследниците на Ж. А. Л. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 5.276 дка земеделски земи на обща стойност 2617 (две хиляди шестстотин и седемнадесет) лв., съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р., ЕКАТТЕ ***, община С., а именно с 5.276 дка (пет дка двеста седемдесет и шест кв.м) на стойност 2617 (две хиляди шестстотин и седемнадесет) лв. и Решение № 1450- О/10.01.2023г., по преписка № ** от 06.01.2000 г. на Общинска служба по земеделие - гр.С., с което наследниците на Ж. А. Л. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 3.251 дка земеделски земи на обща стойност 785 (седемстотин осемдесет и пет) лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на гр. С., ЕКАТТЕ 67800, община С..

Следва постановяване на настоящото Решение, обективирано в Протокол № ** за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на гр. Ч. от 20.03.2026 г., в комисия в състав: началник – П.К. и членове – К. Д. и Ж. Д. – Л., като съставът й е съответен на действаща нормативна уредба, тъй като в действащия ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ няма дефиниран конкретен числен или длъжностен състав на Общинската служба по земеделие (ОСЗ) като колективен орган, като съставът на всяка ОЗС се определя от щатното разписание на ОДЗ, което се утвърждава от директора на Областната дирекция по земеделие или министъра по земеделието и храните. Със същото се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: 1. по пореден номер със заявлението № 1 – площ от 1 . 120 дка м. С. ***; 2. по пореден номер със заявлението № 2 – площ от 0.

780 м. Г.; 3. по пореден номер със заявлението № 4 - площ от 5. 323 дка м. Я. и 4. по пореден номер със заявлението № 14 – площ от 4. 078 дка м. Я., на посочено основание чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ предвижда, че „Когато общинската служба по земеделие установи, че размерът на земеделската земя в границите на землището е намалял, съответно се намалява и подлежащата на възстановяване земя, с изключение на земите, които се възстановяват в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници.

Съответно се намаляват и земите, чиято собственост подлежи на възстановяване в изпълнение на съдебно решение за признато право на възстановяване на собственост чрез план за земеразделяне.“. Разпоредбата пък на чл. 17, ал. 2 е отменена през 200 г.

С т. 2 от решението ОСЗ – С. отказва да възстанови правото на собственост с план за земеразделяне на 15 имота, под пореден номер в заявлението от 3- 18 в посочени местности, със забележка досежно по-голямата част „ал. 1“. Изложени са мотиви, че имот № 15 от заявлението е на друг собственик, а № 17 е възстановен съгласно чл.

18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

Видно от иницциращо заявление е поискано възстановяване на 18 земеделски 3 имота, с обща площ от 57 850 дка.

Съгласно указания на съда, ОСЗ - С. е представила по делото преписка № ** на наследниците на Ж. А. Л., като е видно от същата, че освен горните решения, които са обявени за нищожни, и атакуваното в настоящото производство решение, има за постановени още три решения, а именно Решение № 2600/29.06.2000 г., Решение № 2600/10.12.1996 г. и Решение № 719/08.05.2001 г., с които е възстановено право на собственост в стари реални граници досежно описаните в тях имоти, като е извършен и въвод във владение. Няма данни тези три решения да са обжалвани и отменени, като очевидно са изпълнени предвид извършените въводи във владение.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът наМ. от правна страна следното:

Анализирайки разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, която предвижда, че когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник, съдът приема, че процесният такъв отговоря формално на тези изисквания. В същото време обаче следва да се посочи, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни. Според правната теория и практика порочните административни актове са нищожни и унищожаеми, в зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта. Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци дисквалифицират административния акт, като атакуваното решение на ОСЗ не страда от такива пороци, при все че е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с целта на закона, като въпреки, че не е посочено в него е ясно, че основанието за издаването му е обявяването на нищожността на част от решенията по процесната реституционна преписка. Ето защо съдът наМ., че атакуваното решение се явява валиден административен акт.

В процесния случай оспореният административен акт следва да бъде прогласен за незаконосъобразен предвид липсата на посочено основание и мотиви за постановяването му. Позоваването по т. 1 на решението на чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ не обосновава извода как и защо административният орган се позовава на тази разпоредба, какво е отношението й по повод на процесното иницииращо заявление и съответното решение за това, което от една страна препятства проверката за съответствие на решението с материално –правните разпоредби на закона, а от друга 4 страна се явява липсата на мотиви за постановяването му. Другата посочена като основание разпоредба пък е отменена, както вече бе посочено през 2000 г., при което остава неясна волята на административния орган за позоваването му на нея. Същото се отнася и за т. 2 от решението, където е посочена забележка „ал. 1“ от неясно коя законова или подзаконова разпоредба. Ето защо съдът приема, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като липсват фактически и правни основания за издаване на акта, поради което и същият се явява постановен при съществено нарушение на административнопроизводствени правила.

Следва също така да се посочи, че съгласно чл.170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, каквото доказване в случая не бе и проведено от административния орган.

Ето защо акта следва да бъде отменен и преписката върната на ОСЗ - С. за произнасяне с ново решение с ясно посочени фактически и правни основания за издаването му и надлежно посочване на основанието и мотивите за взетите решения.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК се явява основателна претенцията на жалбоподателя М. Д. и заинтересованите страни за присъждане на разноските по делото за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение, като липсва депозирано възражение в тази насока от страна на административния орган, било и то пък за евентуална прекомерност на същите.