Решение № 71 от 31.03.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Ихтиман, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело № 20221840100567 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН.

Постъпила е от К. Л. И., лично и като законен представител на децата К. Б. К. и Р. Б. К. молба за защита във връзка с осъществен акт на домашно насилие спрямо нея и двете деца от страна на Б. Б. К..

Твърди се, че К. И. и Б. К. са родители на децата К. и Р..

Поддържа се, че на 12.05.2022г. преди връщането на децата на майката ответникът е нанесъл бой на детето К., като последното е било с червени очи и бузи, треперещо, с белези от пръсти по лицето, а детето Р. със синини по лицето и тялото, като детето споделило на майката, че баща я е бил и я е дърпал за ушите.

Твърди се, че 24.05.2022г. бащата е оставил децата да карат колело без да упражнява надзор и без да осигури носенето на каска и други предпазни аксесоари, вследствие на което детето Р. е паднало и си е ударило главата.

Поддържа се, че детето има предходна тежка травма на главата, поР. което поведението на бащата го е поставило в риск. Твърди се, че след удара бащата не е предприел действия по закарване на детето на лекар и уведомяване на майката, което също представлява домашно насилие.

Поддържа се, че от 28.05.2022г. до 29.05.2022г. децата са били при бащата, като същият не е дал предписА.те на детето Р. от лекари хапчета, които майката е осигурила при предаването на децата, с което е поставил в риск здравето на детето. В същият период се поддържа, че бащата е подложил и двете деца на психически тормоз, тъй като им е крещял „на Р. нищо й няма“, „майка ви има сътресение на мозъка“ и „защо сте казали на майка си, че Р. е паднала“, от което децата били уплашени и стресирА..

1

Ответникът е подал писмен отговор на молбата,в който оборва посочените в молбата твърдения за осъществено домашно насилие спрямо молителите на процесните дати. Моли съда да остави молбата без уважение като посочва, че поведението на молителката К. И. представлява злоупотреба с право.

В открито съдебно заседА.е молителите чрез процесуалния си представител по пълномощие искат от съда да уважи молбата и да издаде заповед за защита от домашно насилие. Пълномощникът заявява, че от събрА.те по делото доказателства категорично се установява, че на посочените дати ответникът е осъществил акт на домашно насилие по отношение на нейните доверители. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендирА.я от защитника на ответника размер на адвокатско възнаграждение.

Ответникът лично и чрез процесуалния си представител моли съда да остави молбата без уважение. Процесуалният представител излага подробни съображения във връзка с твърденията си, че молителката К. И. извърша злоупотреба с право, инициирайки настоящото производство. Излага доводи, че същата мА.пулира и настройва децата К. и Р. срещу баща им. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като изслуша становищата на стрА.те и след преценка на събрА.те в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т. 1 и 3 от ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от бившсъпруг, от който има дете, респ. възходящ - чл. 3, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителката И., в лично качество и като законен представител на другите две молителки, по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН.

В тежест на молителя е да докаже: 1) че ответникът се намира в някоя от посочените в чл. 3 ЗЗДН семейна, родствена или фактическа връзка; 2) момента на извършване на всеки твърдян акт на домашното насилие и начина на осъществяването му.

В тежест на ответника е да докаже наведените от него възражения, ако направи такива.

Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително огрА.чаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат ответникът и молителката и малолетните деца. Чл. 2, ал.

2 от закона постановява, че психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 2

ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.

Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

Безспорно е между стрА.те по делото, че молителката К. И. и ответникът са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен по взаимно съгласие.

От брака си имат две малолетни деца – К. Б. К., род. на 16.03.2016г. и и Р. Б.

К., род. на 17.06.2017г.

От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установява, че на 12.05.2022г. при връщане на децата К. и Р. от баща им в дома на майката - молителката К. И., детето К. било с червени очи и бузи, треперела, а по лицето имало белези от пръсти, детето Р. имало синини и рА. по лицето и тялото, с червени уши, като детето споделило на майка си, че баща я е бил и дърпал ушите. Установява се още, че в периода от

28.05.2022г. до 29.05.2022г., децата Р. и К. били при баща си в изпълнение на режима на лични контакти. Молителката И. уведомила ответника, че в джоба на Р. се намират хапчета, които същата следва да приема по лекарско предписА.е във връзка с претърпян на 24.05.2022г. инцидент – падане от колело и удар на главата. Установява се, че по време на престоя на децата ответникът е осъществил акт на психическо насилие спрямо тях, като им е отправял реплики „на Р. нищо няма“, „майка им е със сътресение на мозъка“, „защо сте казали на майка си, че Р. е паднала“.

Извършеното на 12.05.2022г. и в периода 28.05.2022г. – 29.05.2022г. в град Е.П. от ответника безспорно следва да се квалифицира като акт на домашно насилие спрямо малолетните молителки Р. и К. К.и и тяхната майка К. И.. Съдът намира, че на 12.05.2022г. ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо К. и Р., изразяващо се в осъществено физическо насилие спрямо децата – чрез дърпане на уши, удряне по бузата, като този съдебен състав приема, че същите действия представляват и акт на психическо насилие, доколкото неимоверно нарушаването на телесния интегритет на молителките, с оглед крехката им възраст към момента на деянията, рефлектира и върху тяхното психично здраве, а осъществения акт на физическо насилие спрямо всяко едно от децата се е случил в присъствие на другото – чл. 2, ал.2 от ЗЗДН. В периода 28.05.2022г. – 29.05.2022г. ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо Р. и К., изразяващо се психическо и емоционално насилие чрез вербална агресия - обидни думи към тяхната майка и заплахи към децата във връзка с инцидент на 24.05.2022г.

Съдът намира, че на трите дати е осъществено психическо и емоционално насилие от ответника спрямо молителката К. И. чрез причинените физически и психически страдА.я на децата К. и Р.. Както самата молителка заявява в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН виждайки децата си с белези по лицето и тялото и разстроени психически, тя самата се разстройва емоционално, тревожи се за физическото и психическото състояние на децата си.

Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо 3 молителите, е доказан посредством подадената от молителката И., действаща в лично качество и като законен представител на малолетните си деца, декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН като доказателствено средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основА.е приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описА.е относно датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.

Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе проведено от ответника.

В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основА.е за издаване на заповед за защита, твърденията на молителката И. за осъществения акт на физическо насилие спрямо К. и Р. на 12.05.2022г. се установяват и от приетия като доказателство по делото протокол от проведено на 13.05.2022г. изслушване на детето К. от социален работник на отдел „Закрила на детето“, ДСП – Е.П.. В протокола е отбелязано, че детето е обезпокоено, представя рисунка, съобщава, че баща не дава мляко на Р., дърпа ухото, удря я по бузата, когато си е разхвърляла стаята.

От представения и приет по делото социален доклад се установява, че отношенията между молителката К. И. и ответника Б. К. са влошени, като в тази връзка социалният работник констатира, че родителите са информирА. за риска от въвличане на децата в конфликта помежду им и нуждата да положат усилия да предпазят психиката на децата от конфликт на лоялност.

От показА.ята на свидетеля П. – социалният работник, провел изслушването на детето К. и съставил протокола от 13.05.2022г. и този от 17.06.2022г. се установява, че по време на изслушването детето К. е представило рисунки, в които са отразени сцени как сестра Р. е паднала от колело, имала рана зад ухото. Свидетелят заявява, че по време на изслушването детето К. разказало, че бащата я бие по бузката и се кара, когато не си прибира играчките. Съдът цени показА.ята на свидетеля П. в тази им част, доколкото същите се явяват логични, последователни, подкрепени от останалите писмени доказателства по делото, в това число и констатациите в двата протокола за изслушване на децата от 13.05.2022г. и от 17.06.2022г.

Съдът, обаче, не кредитира показА.ята на свидетелката в частта, в която същата прави извод, че по време на изслушването сякаш детето К. е насочено да представя и да описва само негативни ситуации от общуването с баща си, както и извода на свидетелката за липса на осъществено спрямо К. К. физическо насилие, доколкото по бузата на детето нямало следи от шамар.

4

В тази им част показА.ята са изолирА., неподкрепени от останалия по делото доказателствен материал. Не става ясно на база на какви данни, наблюдения, свидетелката П. прави извода, че на детето целенасочено е повлияно да представя само негативната страна от отношенията с баща си.

Този извод противоречи и на нейните констатации, отразени в протокола от 13.05.2022г., съгласно които детето е обезпокоено, явявайки се на изслушване. Следва да се отбележи, че е неприемливо социален работник да дава оценки дали упражнено спрямо малолетно дете физическо насилие е леко, тъй като няма останали белези или тежко.

При изводите си тази съдебна инстанция не кредитира показА.ята на свидетелките И. и Цонева, доколкото първата е сестра на молителката И., а втората е сестра на ответника К., същите са заинтересовА. от изхода на спора, показА.ята и на двете са едностранчиви, видно от тях става, че същите вече са емоционално въвлечени в споровете между К. И. и Б. К..