Решение № 106 от 19.03.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Ловеч, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Административно наказателно дело № 20244310200635 по описа за 2024 година

С Електронен фиш № *** на Агенция „Пътна инфраструктура“ на „Европа – Транс 2001“ЕООД, представлявано от Евгени Димитров Иванов е наложена на основание 187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, затова че на 25.05.2023 г. в 16:03 часа е установено нарушение № *** с ППС влекач ЕВРО 6Ь в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община Угърчин, за движение по път I – 4 км.40+670, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, , тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗДвП, намиращо се на път I – 4 км. 40+670.

Недоволен от така издадения Електронен фиш останал жалбоподателят „Европа – Транс 2001“ЕООД, представлявано от Управителя Евгени Димитров Иванов, който чрез адв. Н. С. го обжалва в срок и моли да бъде отменен като явно незаконосъобразен, неправилен и постановен при нарушение на материалните и процесуалните правила, с произтичащите от това законни последици.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е писмена защита, в която се излага становище по същество и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Същата е подадена в срок, като към материалите по делото са налични доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя на 27.06.2024 г. /л.17/, а жалбата е подадена на 10.07.2024 г. и заведена в АПИ под № 53-005162.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в същия е отразено, че на 25.05.2023 г. в 16:03 часа е установено нарушение № *** с ППС влекач ЕВРО 6Ь в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община Угърчин, за движение по път I – 4 км.40+670, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, , тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗДвП, намиращо се на път I – 4 км. 40+670.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Действително, към настоящият 2 момент вече е налице законодателна промяна, в сила от 13.02.2024 г., но тази промяна действа занапред и към момента на съставяне на електронния фиш не е била налице.

Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в.

Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за 3 електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Поради изложеното, настоящият състав приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП./ Решение №921/10.05.2024 г. по к.а.н.д. № 172/2024 г. на Административен съд-Ловеч/.

Ето защо ЕФ е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и като такъв се явява незаконосъобразен.

С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т.Д. № 1/2013 г., е прието, че съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.

Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.“ В съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебната практика, че за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. В този аспект се явява неприложима разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове.

Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Предвид горепосоченото настоящият състав счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП)

На следващо място, в случая е установено, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, а не че няма никакво плащане, като не е посочено какъв е размера на дължимата, но неплатена пътна такса, за да се съпостави неплатеният размер на дължимото с размера на санкцията. В същото време в санкционната норма законодателят е предвидил само абсолютен размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по 4 смисъла на чл. 12 от ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, напр. размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване. С решение на Съдът на ЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на «компенсаторна такса» с фиксиран размер.