Решение № 100 от 24.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000468 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 305 от 30.06.2025 година, постановено по т. дело № 792/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, в което с решение № 440/11.11.2025 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Света София“ №7, да заплати на К. З. С., ЕГН **********, с адрес гр. *********, ул.

„*********“ № 2, следните суми:

-сумата от 140 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща З.К.С., настъпила при ПТП, станало на 26.12.2021 год., причинено от водача на лек автомобил BMW 530 с рег.

№********** А.Б.К., ЕГН **********;

-законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на 1 застрахователя за настъпване на застрахователното събитие / 09.02.2022 година/ до окончателното й изплащане;

-сумата от 9 824,50 лв., представляваща законна лихва върху изплатеното застрахователно обезщетение от 60 000 лв. за периода 09.02.2022 год. - 22.08.2023 год.;

Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“, ЕИК 121265177, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса в размер на 5992,98 лева.

Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“, ЕИК 121265177, да заплати на адвокат С. В. С. от АК ********, с личен номер **********, с адрес на кантората гр. ********, бул.

„*** ***** ********* № 54“, лява секция, ет.4, ап.25, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, сумата от 12 635, 92 лева адвокатско възнаграждение.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“, ЕИК 121265177, чрез адвокат Н. Ш., в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над 60 000 лева до 140 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2022 година до окончателното изплащане на сумата. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли искът за обезщетение за този размер, като се присъдят на жалбоподателя направените деловодни разноски.

Оплакванията са за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Те се свеждат само до неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с оглед установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Изложени са доводи, че обезщетението от общо 200 000 лева не съответства на реално причинените неимуществени вреди на ищцата, завишен е и не е съобразен както с икономическата и социална действителност, с начина и стандарта на живот на ищцата преди настъпване на ПТП, така и с конкретните обстоятелства, обуславящи вредите, установени със събраните доказателства. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че интензитетът на болките и страданията при ищцата са завишени с оглед нейната възраст – 23 години, като се поддържа, че тя, макар и млада и без собствено семейство, е била пълнолетна и при нея 2 загубата на родител не може да се приравни на загубата на родител на малолетно или непълнолетно дете. Оспорва се приетото от съда, че причина за завишаване на размера на обезщетението е липсата на собствено семейство и деца при ищцата. Твърди се, че в мотивите на решението не са обсъдени всички относими към определяне на справедливия размер на обезщетението критерии и обстоятелства.

Според жалбоподателя справедливият размер е значително по-нисък от определения от първоинстанционния съд, а именно общо 120 000 лева, от които 60 000 лева са изплатените на ищцата преди завеждане на исковото производство – на 22.08.2023 година.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат С. С. процесуален представител на ищцата К. С.. Становището е за нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендирано е адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществената безплатна правна защита. Поддържа се, че обезщетението в общ размер на 200 000 лева е справедливо с оглед изключително близките отношения между ищцата и нейния баща, тежката психологическа и социална травма, свързана с необходимостта в млада възраст да стане „глава на семейството“ и съпътстващите емоционални и битови трудности, които надхвърлят обичайните при загуба на родител.

С писмения отговор е формулирано доказателствено искане за разпит на свидетел за установяване на неимуществените вреди, които са причинени на ищцата. Искането е оставено без уважение от въззивния съд в проведеното открито съдебно заседание с мотивирано определение, като е прието, че не са налице предвидените в чл. 266, ал. 3 от ГПК предпоставки за неговото допускане.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение частично, като при подаването й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК 3 намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

За правилността на първоинстанционното решение съдът се произнася само по въведените с въззивната жалба оплаквания.

В случая те се свеждат до справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, причинени на ищцата.

На този етап от производството са безспорни обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП на 26.12.2021 год., причинено виновно от водача на лек автомобил BMW 530 с рег. №********** А.Б.К., при което е загинал бащата на ищцата З.К.С. – водач на другия автомобил, участвал в ПТП. Безспорно е също, че управляваният от А.К. автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество към датата на ПТП. Във въззивната жалба жалбоподателят изрично е посочил, че не оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на починалия З.С.. Безспорно е също, че ищцата К. С. е уведомила ответното застрахователно дружество за настъпилото ПТП на 09.02.2022 година и е предявила претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя баща. При липса на твърдения и доказателства за уведомяване на застрахователя в предходен момент за процесното ПТП, това е най- ранната дата съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, от която застрахователят дължи лихви за забава като част от застрахователното обезщетение по смисъла на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.

Безспорно е и обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищцата извънсъдебно, преди предявяване на иска по настоящото дело - на 22.08.2023 година, обезщетение в размер на 60 000 лева. Въпреки изплатеното обезщетение предявеният пред съда иск е допустим при несъгласие на ищцата с определения и изплатен размер, в каквато насока е разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ. С първоинстанционното решение, с необжалваната и влязла в сила част, на ищцата са присъдени и сумата от 9 824,50 лв., представляваща законна лихва върху извънсъдебно платеното застрахователно обезщетение от 60 000 лв. за периода 09.02.2022 год. - 22.08.2023 год., както и допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва от 09.02.2022 година.

По единствения спорен въпрос във въззивното производство, свързан 4 със справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира следното:

В исковата молба, с която е претендирано допълнително обезщетение в размер на 140 000 лева, ведно със законната лихва от 09.02.2022 година до окончателното му изплащане / наред с извънсъдебно заплатеното такова от 60 000 лева/, са изложени следните обстоятелства за причинените на ищцата неимуществени вреди:

Твърди се, че ищцата К. С. е дъщеря на З.С., че той е починал от тежка черепно-мозъчна травма, получена при ПТП, станало на 26.12.2021 година, като водач на лек автомобил Опел Корса с рег. №**********, ударен от навлезлия в насрещното платно автомобил BMW 530 с рег. №*********, управляван от А.Б.К.. В автомобила на починалия З.С. са пътували и малката му дъщеря А. С. и съпругата му З. С.. Твърди се, че починалият е бил в изключително близки отношения със своята дъщеря – ищцата К. С., че като стожер на семейството той е взел сериозно участие в нейното възпитание, формирането й като личност и последващото й развитие, в което й помагали от една страна неговата доброта, а от друга – неговата сила. Той бил не просто родител, опора и пример в живота, но и приятел, с когото тя можела да споделя всичко. Внезапната му смърт и начина, по който тя настъпила, били много тежък удар за ищцата. След инцидента тя била н шок, както от новината за смъртта на баща си, така и от това, че след ПТП майка й била в кома, в критично състояние, а сестра й, макар и без опасност за живота, също пострадала тежко. Месеците след ПТП били много трудни за ищцата. Тя имала планове да продължи образованието си, но вместо това й се наложило да бъде „глава на семейството“, да организира погребението на баща си, да ходи до болницата, където били майка й и сестра й, а след изписването на сестра си – да се грижи за нея. Майката на ищцата била в кома, с неизвестна прогноза, поради което на ищцата се наложило да се заеме и с редица правни въпроси, сред които кредити на покойния й баща, които били обявени в просрочие. Ищцата била принудена да започне правни процедури, за да стане настойник на майка си и попечител на непълнолетната към онзи момент сестра. Майката на ищцата за щастие излязла от кома и поела правните въпроси, но ищцата продължила да се грижи за семейството. Случилото се променило изцяло живота на ищцата. Освен шокът от трагедията и всички останали трудности, които изживяла след това, тя трябвало да живее и без 5 своя баща, болката от загубата му не намалявала, а всичко около нея й напомняло за него. В исковата молба е посочено също, че въпреки че било уведомено, застрахователното дружество дълго време отказвало да изплати обезщетение на ищцата под предлог, че са необходими допълнително доказателства, което засилило затрудненията и стреса й, тъй като не знаела кога и как ще се справи с всички проблеми – грижите, включително финансови за медицинското възстановяване на майка си и сестра си, вноските по кредита, покриването на разходите за домакинството, след като вече липсвал постоянният доход от заплатата на баща й.

Със събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, е установена следната фактическа обстановка:

Ищцата К. З. С. е дъщеря на З.К.С., починал при процесното ПТП на 26.12.2021 година. Към момента на неговата смърт ищцата е била на навършени 23 години, а починалият – на 47 години.

От показанията на свидетеля И.Б., разпитан в първоинстанционнното производство, се установява, че приживе бащата е бил най-голямата опора за ищцата. Свидетелят бил заедно с ищцата в деня на процесното ПТП. Ищцата и свидетелят чакали родителите и сестра й да се върнат в дома си от посещение при нейната баба, за да празнуват Деня на бащата / 26.12./.

Тогава ищцата получила новината за катастрофата, при която пострадало цялото семейство. Двамата веднага тръгнали към мястото на инцидента, където имало много полиция. Ищцата не била добре, цялата треперела, плачела. Там й съобщили, че баща й е починал, майка й е в много тежко състояние, като не се знаело дали ще оцелее или не, а сестра й също била с множество счупвания – ключица, челюст, навехнат крак и охлузвания.

Тежкият момент за ищцата ставал все по-тежък, тя се чувствала ужасно от загубата на най-голямата опора в живота си – своя баща. В първите седмици след случилото се тя не знаела къде се намира, изживявала ужас, дори се наложило сестрите в болницата, където се намирали майка й и сестра й да помолят свидетеля да я прибере поне за няколко часа, за да се успокои, тъй като се притеснявали за състоянието й. Дълго време нейната майка била в кома и ищцата всеки ден била в болницата в очакване на новини пред интензивното отделение дали ще оцелее или не. Тя изживявала стрес, притеснявала се, че може да загуби единствения си останал родител.