Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 13.12.2024, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Административно наказателно дело 394/2024
Вид
Решение № 109
Подписан
13.12.2024
В сила
21.02.2025
Състав
Иван Пламенов Йорданов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. гр. Лом, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. РА.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20241620200394 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят Г. А. И. от гр. Лом, ул. ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОДМВР Монтана, РУ Лом Наказателно постановление № 24-0294-000814 от 24.07.2024 г., с което на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева.

В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. В депозирана писмена защита поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 24-0294-000814 от 24.07.2024 г. на жалбоподателя Г. И. на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено 1 административно наказание „глоба“ от 100,00 лв. за това, че управлява двуместно триколесно МПС задвижвано от електрически двигател, неустановена марка с рама № XG19123479, без да е правоспособен водач.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 28.06.2024 г. /мотосъбор на гр. Лом/ ок. 20:25 ч. Г. И. управлявал собствената си двуместна триколка, задвижвана от електрически двигател в гр. Лом. При спускане в наклон и ляв завой навлязъл в насрещната лента и блъснал странично насрещно движещият се автомобил „Нисан Кашкай“ с рег.

№ ***. След реализираното ПТП продължил движението си, вместо да остане на място. След подаден сигнал, на проверка били изпратени служителите на РУ - Лом – Д. М. и Ц. Ц.. Полицейските служители установили водача И. в една каравана в местността „Стрелбището“. Св. М. му съставил няколко АУАН, вкл. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП - за това, че управлява триколесно МПС, задвижвано с електродвигател, без да е правоспособен водач. В предвидения в закона 7-дневен срок не е подадено възражение против така съставения акт и въз основа на него АНО издал атакуваното НП № 24-0294-000814/24.07.2024 г., с което наложил съответното административно наказание.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. Съдът констатира обаче, че НП е незаконосъобразно, по следните съображения:

На първо място, при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно датата и мястото на извършване на нарушението. Като дата на извършване в акта е отразено най-напред 29.06.2024 г., 00:40 ч., като впоследствие е направена корекция на ръка – 28.06.2024 г., 20:25 ч. Като място на извършване пък в АУАН е посочено „местност Бахчите“. Впоследствие е изготвено сведение /л. 8 от делото/, в което актосъставителят посочва, че мобилното приложение на мобилния му телефон е отразило ул. „Пловдив“, за 2 което прилага и разпечатка от навигацията. Въпреки тези уточнения обаче, в издаденото НП тази неточност по отношение конкретното място не е санирана. В описателната част на същото е записано, че управлява триколесно МПС в гр. Лом, ул. „Пловдив“, а по-горе е отразено, че управлява в „местност Бахчите“. По този начин АНО не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да извърши проверка на всички доказателства и обстоятелства по делото (вкл. спорните такива), за да установи по безспорен начин датата и мястото на нарушението. Посочените съществени разминавания нарушават правото на защита на наказаното лице и обуславят незаконосъобразност на НП.

На следващо място, според чл. 150 от ЗДвП: „ Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно…“.

Тази разпоредба е посочена като нарушена и в АУАН, и в НП.

Чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда наказание „глоба от 100 лв. до 300 лв.“ за лице, което управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.

За да се прецени дали жалбоподателят И. следва да понесе административнонаказателна отговорност, следва да се отговори на въпроса дали за да управлява въпросното превозно средство, е необходимо същият да е правоспособен водач, т. е. дали ППС-то не попада в някое от изключенията, предвидени в чл. 150 ЗДвП.

Съгласно § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства“. От 07.07.2020 г. индивидуалните електрически превозни средства /каквото именно представлява управляваното от жалбоподателя ППС двуместна триколка, задвижвана от електрически двигател/ според ДР на ЗДвП не представляват „моторно превозно средство“ и съответно не е необходимо лицата, които управляват такива ППС да притежават СУМПС.

Затова в образуваното административнонаказателно производство е следвало да бъде установено безспорно, че управляваното от И. превозно средство не е 3 индивидуално електрическо превозно средство, за да е необходимо същият да е правоспособен водач.

Параграф 6, т. 18б от ПЗР на ЗДвП е дал легално определение на понятието за индивидуално електрическо превозно средство – „пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg“. Тълкуването на тази разпоредба води до извода, че не всяко пътно превозно средство, оборудвано с ел. двигател, е индивидуално превозно средство. За да е налице такова, освен да е оборудвано с ел. двигател, височинната точка R, а именно точка на седене, следва да надвишава 400 мм, за да се приеме, че не е индивидуално електрическо превозно средство, респ. че за да се управлява е необходима съответната правоспособност. Затова и са изключени като моторни превозни средства, а са приети, че са индивидуални такива, т. нар. електрически тротинетки. Именно защото референтната точка на седене, на стоене и т. н. от земята до мястото на сядане или на стоене е по - малко от 400 мм. От тази гледна точка, по настоящото производство не е установено по един несъмнен начин, че управляваното от жалбоподателя превозно средство не е индивидуално електрическо такова. Не е негово задължение да установява, че управляваното от него ППС е индивидуално електрическо такова, задължението за проверка и доказване на това е на административнонаказващият орган, което в случая не е сторено.

Както беше посочено, нормата на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП в редакцията, която е в сила от 07.07.2020 г., предвижда, че индивидуалните електрически ППС не са МПС и не е необходимо да бъдат управлявани само от правоспособен водач. Затова и Г. И. не следва да носи административнонаказателна отговорност, тъй като не е управлявал ППС, за което се изисква да е правоспособен водач и в този смисъл издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0294-000814 от 24.07.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР Монтана, РУ - Лом, с което на Г.

А. И. от гр. Лом, ул. ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 177, ал.

1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началник Сектор в ОДМВР Монтана, РУ – Лом, за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5