Решение № 38 от 04.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Велико Търново, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛИНСКА

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500562 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 586 / 08.12.2025 г. по гр. д. № 595 / 2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от К. Г. Т. против Прокуратура на Република България, иск за заплащане, на основание чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на сумата от 27 000 лв. (двадесет и седем хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от приключването на прокурорска преписка № 03717 /2024 год. на Окръжна прокуратура - Велико Търново в неразумно дълъг срок, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до заплащането й, като неоснователен.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К. Г. Т. против горепосоченото решение, като нищожно, недопустимо и неправилно. Релевират се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения - необсъждане на всички доводи и възражения на страните и на събраните по делото доказателства, липса на съображения за движението (продължителността) на „главното производство“, липса на мотиви като цяло, непълен и неточен доклад по чл.

146 ГПК, нарушение на чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК. Искането до въззивния съд е да бъде обявено за нищожно, респ. да бъде обезсилено, респ. да бъде отменено 1 обжалваното решение и постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск или да бъде върнато делото на първоинстанционния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира по делото становище, с което заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, като доразвива изложените в нея съображения и уточнява направеното доказателствено искане за допускане на свидетели с посочване на техните имена и обстоятелствата, които ще установява с техните показания – „обичайни, типични нематериални вреди“.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, също редовно призована, се представлява от прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново, който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е: валидно - постановено от надлежен орган на съдебната власт в надлежен състав, в писмена форма е и е подписано, а инкорпорираната в него воля на съда е ясна и разбираема, като несподелимо е оплакването на жалбоподателя за нищожност на съдебния акт поради липса на мотиви или „симулативни мотиви“. Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда.

Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило - чл. 236, ал. 2 ГПК. Когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението. В този смисъл решение № 27/22.04.2019 г. на ВКС по гр.дело № 1321/2018 г., IV г.о.. В случая не е осъществена нито една от тези хипотези;

- допустимо - спорът е подведомствен и подсъден на съответния съд, разгледан е именно предявеният от ищеца иск /окръжният съд се е произнесъл по фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, правилно 2 подведени под съответната приложима правна норма/, при спазване на диспозитивното начало и при наличието на останалите положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателните такива за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

Неоснователно е и оплакването на въззивника за нищожност, респ. недопустимост, на съдебното решение поради нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. При незаконосъобразен отказ на съда да се отведе от разглеждане на делото, решението би било неправилно /мотиви на т. 2 от ТР 1/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая обаче не е осъществена тази хипотеза. По делото липсват обективни данни, сочещи наличие на обстоятелства по смисъла на чл.

22, ал. 1, т. 6 ГПК, които да са основание съдът сам да се отстрани от разглеждане на делото, нито пък такова искане е отправяно към него в хода на първоинстанционното производство. Обстоятелството - служебно известно и на настоящия въззивен състав, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд - Велико Търново, включително и срещу Окръжен съд – Велико Търново, не представлява основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 ГПК за отвод на съдия от този съд, доколкото той не разглежда иск, насочен срещу съда, в който правораздава. Противното би означавало всяка от страните по делата, чрез предявяване на искови производства срещу компетентните съдилища, да може да предизвиква отводи на съдиите от тези съдилища без наличие на конкретни основания, т. е. в отклонение от общия принцип по чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 27 000 лв. (двадесет и седем хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от приключването на прокурорска преписка № 03717 /2024 год. на Окръжна прокуратура - Велико Търново в неразумно дълъг срок, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до заплащането й, като неоснователен.

Ищецът К. Г. Т. твърди в исковата молба, че е претърпял обичайните, типични неимуществени вреди от продължителността на приключилата предварителна проверка по прокурорска преписка № 03717 /2024 год. на Окръжна прокуратура - Велико Търново, която била извън разумния срок, а ИВСС е отказал изплащане на обезщетение.

Ответната страна Прокуратурата на Република България оспорва иска, като неоснователен, поради това че преписката е решена в разумен срок и няма допуснато бездействие на ответника, нито претърпени вреди от ищеца.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

3

Видно от приложената прокурорска преписка № 3717 /2024 год. на Окръжна прокуратура - Велико Търново, същата е образувана по подадена на 25.10.2024 г. жалба от К. Г. Т., в която са изнесени данни, че връчителят М. П. при PC - Елена не изпълнявала задълженията си за връчване на призовки, което водело до масово забавяне на дела в различни съдилища, а понякога и до прекратяването им поради неотстраняване на нередовностите, които дела били заведени от К. Т. в лично качество и като пълномощник на майка си и на М. О..

С разпореждане от 05.11.2024 г. прокурор при Окръжна прокуратура Велико Търново е изпратил пр. пр. № 3717/2024 г. до началника на РУ - Елена за извършване на проверка по чл. 145, ал.1, т. 3 ЗСВ с указания за снемане на обяснения от жалбоподателя и посочените в жалбата лица, с определен тридесетдневен срок за приключването й.

В хода на предварителната проверка са снети обяснения на три лица, изискана е и получена информация от РС – Елена за воденето на Книга за получени и върнати призовки и съдебни книжа, съставени са справка и докладна записка на полицейски служител за невъзможността да бъде открит К. Т. за снемане на обяснения – ненамерен при посещенията на адреса му, като телефонът му е изключен или дава заето, при осъществени телефонните обаждания. На 13.12.2024 г. началникът на РУ - Елена е изпратил пр. пр. № 3717/2024 г. на Окръжна прокуратура – Велико Търново с мнение за прекратяване.

С постановление от 10.01.2025 г. на прокурор при Окръжна Прокуратура Велико Търново е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 3717/2024 г., поради липса на достатъчно данни за образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер.

Видно от констативен протокол, изх. № РС-25-98/13.05.2025 г. на ИВСС, заявлението на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на забавено приключване на прокурорска преписка № 3717 /2024 год. на Окръжна прокуратура – Велико Търново е оставено без разглеждане, като недопустимо.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС или ЕКПЧ/. В ал.2 на тази разпоредба неизчерпателно са изброени критериите, от които следва да се ръководи съдът: общата продължителност и предмета на производството, неговата правна и фактическа сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и на други факти, които имат значение за 4 правилното решаване на спора.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ обвърза горепосочената възможност по приключени производства с изчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, което изискване е спазено в случая.

Съгласно установената съдебна практика на ВКС, при предявен иск по чл.

2б ЗОДОВ, първо се установява продължителността на релевантния изследван период и след това се преценява дали този период е разумен, с оглед конкретните обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. При тази преценка следва се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи правосъдие и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Единствено констатирани забавяния на съответните държавни органи могат да обосноват извод, че не е било спазено изискването за „разумен срок“. Тогава възниква задължение за обезвреда на всички претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от друг деликт. Обичайните вреди, които могат да обобщени като притеснения, безпокойство, накърнено чувството за справедливост, недоверие и несигурност в институциите, не подлежат на доказване, а се презумират оборимо. Надхвърлящите ги вреди следва да се докажат от ищеца. Обезщетението се определя по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.

Подвеждайки установените по делото факти под приложимите правни норми и изхождайки от горните правни разрешения, застъпени в съдебната практика, настоящият съдебен състав намира, че не е нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване на прокурорската преписка в разумен срок, образувана по негова жалба.От една страна, ищецът не е материално легитимиран да претендира такова обезщетение, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че същият няма качеството пострадал. От друга страна, възложената на органите на МВР предварителна проверка е приключила за срок от 2 месеца и половина, който е разумен срок, като е спазена разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗСВ, съгласно която проверката се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец (т.е. тримесечен срок), а прокурорът се произнесъл с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство в срок до един месец от получаването по материалите от проверката. Следва да се има предвид, че продължителността на проверката в конкретния случай се дължи преимуществено на поведението на жалбоподателя – не се отзовава при посещенията на посочения от него адрес, на който живее и не отговаря на телефонните позвънявания (телефонът му е изключен или дава заето), което е довело до невъзможност за снемане на обясненията на лицето в изпълнение на указанията на прокурора. Следователно не са допуснати забавяния по 5 приключването на прокурорската преписка, дължащи се на действия или бездействия на държавни органи и служители.