Определение № 2112 от 18.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2112 гр. София, 18.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501812 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на С. Г. С. лично и като пълномощник на С. С. срещу Определение № 261617/29.04.2025г. по гр.д. № 5294/2016г. по описа на СГС, с което е върната исковата й молба.

В частната си жалба твърди, че постановеното определение е неправилно, поради неприключили процедури по освобождаване от държавна такса и тъй като поради изминал голям период от време отново е поискала освобождаване от такса. Твърди, че се били налице основания за отвод на докладчика.

Моли да бъде отменено обжалваното определение

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С определение № 25916/11.11.2018г. по гр.д. 5294/16 по описа на СГС са освободени ищците С. и С. С.и от заплащане на държавна такса над сумата от 1000 лева, като е дадена възможност за внасяне на държавна такса в размер на 1000 лева в едноседмичен срок от съобщението. Дадените указания на ищците не са изпълнени след няколко разпореждания на съда, с които е продължен срок за това.

На 18.10.2019г. ищците са подали молба за предоставяне на правна помощ, за да се справят с производството по освобождаване от държавна такса.

По молбата е постановено определение № 247/23.10.2019г., с което е оставено без уважение искането на ищците за предоставяне на правна помощ.

Срещу посоченото определение № 247/23.10.2019г. е подадена в срок частна жалба с вх.№ 142185/18.11.2019г., в която е посочено, че се обжалва определение, с която са 1 представени декларации. Съдът е консатирал, че частната жалба е подадена срещу определение № 247/23.10.2019г. и е надлежно администрирана, с разпореждане от 20.11.2019г., като е дадена възможност на жалбоподателите да представят доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса.

С молба от 10.12.2019г. е поискано освобождаване от държавна такса, по която съдът се е произнесъл с определение № 2945 5/13.12.2019г., като е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса по частна жалба от 18.11.2019г.

Срещу посоченото определение е подадена в срок частна жалба с вх.№ 3452/13.01.2020г., която е оставена без движение за внасяне на държавна такса по частната жалба с разпореждане от 14.01.2020г., но поради неизпълнение на указанията в срок, с определение от 27.02.2020г. е върната частната жалба.

Срещу последното определение е подадена в срок частна жалба с вх.№

51265/10.06.2020г., като с разпореждане от 11.06.2020г. е оставена частната жалба без движение за внасяне на държавна такса. Поради неизпълнение на указанията ,с разпореждане от 15.09.2020г. е върната ч.ж.№51265/10.06.2020г.

Срещу определението от 15.09.2020г. е подадена частна жалба с вх.№ 272603/13.10.2020г., която е оставена без движение с разпореждане от 14.10.2020г. за внасяне на държавна такса. С молба вх. № 285941/10.11.2020г. е поискано освобождаване от държавна такса, която е оставена без уважение с разпореждане от 12.11.2020г.

Срещу определението от 12.11.2020г. е подадена частна жалба с вх.№ 301146/10.12.2020г., която е оставена без движение с разпореждане от 14.12.2020г. за внасяне на държавна такса. С разпореждане от 04.01.2021г. е указано по молба на ищците, че държавната такса се дължи по указания, дадени с разпореждане от 14.12.2020г., които са ясни и е оставено без уважение искане за освобождаване от държавна такса.

Подадена е в срок частна жалба вх.№272317/01.02.2021г. срещу определението от 04.01.2021 г., която е оставена без движение за внасяне на държавна такса.

С молба от 22.03.2021г. е поискано освобождаване от държавна такса, което е оставено без уважение с определение от 24.03.2021г. Срещу последното е подадена частна жалба с вх. № 3 04451/09.04.2021г., която е оставена без движение с разпореждане от 10.05.2021г. за внасяне на държавна такса. Поради неизпълнение на дадените указания с определение от 10.08.2024г. е върната частна жалба с вх. №304451/09.04.2021г. Подадена е частна жалба с вх.№34685 8/03.09.2021г. срещу определението от 10.08.2024г.

С разпореждане от 20.09.2021г. съдът е констатирал, че посочената жалба е шеста поредна и евентуалното администриране ще доведе до поредна такава, поради което е разпоредено делото да се изпрати на САС.

С разпореждане от 31.01.2022г. на САС делото е върнато с указания за коректно администриране на подадените частни жалби и изпълнение на указанията, дадени по ч.гр.дело № 2838/2021г.

2

Съобразно дадените указания от САС, с разпореждане от 26.04.2022г. е указано на жалбоподателя да конкретизира съдебния акт, който е предмет на ч.ж.№ 142185/18.11.2019г.

С молба от 01.06.2022г. е поискано от жалбоподателя да бъде предоставена правна помощ, като с определение от 02.09.2022г. съдът оставя без разглеждане направеното искане по чл.95 от ГПК, като указва, че определението може да се обжалва с частна жалба.

Подадена е частна жалба с вх.№ 306630/13.10.2022г. срещу определението от 02.09.2025г., която е оставена без движение с разпореждане от 13.10.2022г. за внасяне на държавна такса.

Постъпила е молба вх. № 310451/09.11.2022г. от С. С., с която моли да бъде освободена от държавна такса по частната жалба и да й бъде предоставена правна помощ.

Липсва произнасяне на СГС по това искане.

Вместо това , съдията докладчик е изискал справка относно движението и постановените актове по т.д. № 1776/14 по описа на ВОС.

Такова са били представени от Окръжен съд –Варна.

След като е констатирал развитието на производството до момента, СГС е приел, че поведението на ищцата представлява злоупотреба с процесуални права, като всички процесуални действия са предприети с цел да не се изпълни влязлото в сила определение № 25916/11.11.2018г. за внасяне на държавна такса в размер на 1 000лв., поради което на основание чл. 129 ал.3 от ГПК, исковата молба следва да бъде върната.

Определението е неправилно. Не са налице основанията на чл. 129 ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба поради неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовности (внасяне на държавна такса), тъй като срокът за това отстраняване не е изтекъл. Подаването на молбата за правна помощ спира теченото на срока и за отстраняване на нередовностите на исковата молба, мака това да не е посочено изрично, както е в чл. 259 ал.2 от ГПК (Определение № 3416 от 30.06.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2330/2025 г.).

Първоинстанционният съд е приел, че е налице злоупотреба с процесуални права, поради което следва да прекрати производството. Принципът на чл. 3 от ГПК предвижда отговорност за вреди от лицата, които не упражняват добросъвестно процесуалните си права, но не и санкция, изразяваща се в отказ от правосъдие – чл.2 от ГПК.

С оглед изложеното следва да се отмени обжалваното определение, като делото се върне на СГС за продължаване на производството, чрез дължимото произнасяне по молба вх. № 310451/09.11.2022г., след което да бъдат извършени и последяващите действия по администриране на подадените частни жалби.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 261617/29.04.2025г. по гр.д. № 5294/2016г. по описа на СГС.

Връща делото на СГС за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4