Присъда № 46 от 02.07.2026, Районен съд - Петрич

МОТИВИ към Присъда № 46 от 02.07.2026г. , постановена по НОХД № 159/2026 г. по описа на РС - Петрич

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Териториално отделение – гр. Петрич към Районна прокуратура - Благоевград, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия В. В. В. от с. С., общ. Петрич, ул. „Г.М.“ № 23, за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

След проведено разпоредително заседание по искане на защитника на подсъдимия и самия подсъдим, съдът е допуснал производството по делото да протече по реда и правилата на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимия е признал фактите и обстоятелствата, описани от държавното обвинение в обвинителния акт и се е съгласил за същите да не се събират доказателства, различни от събраните в досъдебна фаза на наказателното производство, при което съдът е обявил на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва признанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и няма да събира доказателства за тези факти.

В съдебно заседание за ТО - Петрич към Районна прокуратура – Благоевград, редовно призовани се представлява от прокурор Н. З.. В хода на съдебните прения същия поддържа обвинението като излага аргументи за осъществен състав на престъпленията от подсъдимия.

Предлага на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 30 /тридесет/ месеца, като на основание чл.58а от НК това наказание бъде намалено с една трета или иначе казано за срок от 20 /двадесет/ месеца, като в същото време да му бъде наложено кумулативното наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. На основание, чл. 343б, ал.5 НК, подсъдимия да бъде осъден да заплати равностойността на МПС- то, което е послужило за извършване на престъплението, в размер на 644,23 /шестстотин четиридесет и четири евро и двадесет и три евроцента/, равняващи се на 1260,00 /хиляда двеста и шестдесет лева/. Въз основа на разпоредбата на чл. 343г НК, във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, за който период да се приспадне времето, през което същия е бил лишен от право да управлява МПС и да бъде приспаднато времето по административен ред, т.е. от когато му е било отнето СУМПС.

В съдебно заседание подсъдимият В. В., се явява лично и с упълномощен защитник адв. В.

Б. от АК - Благоевград.

В хода на съдебните прения защитникът пледира за налагане на наказание под минимума, като счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно че подсъдимия е на средна възраст, семеен, баща на двама синове /на 30 и 34 години/, като той е човекът който влага най- много усилия за да поддържа семейството му, тъй като съпругата му работи на минимална заплата, а синовете му не получават задоволителни доходи. В същото време посочва, че подсъдимия не е криминално проявен през тези години в Република България за каквото и да е извършено от него престъпление. Счита, че настоящия състав следва да се съобрази и със здравословното му състояние, както и с обстоятелството че същия работи на длъжност водач на товарен автомобил във фирма „Л.“ и всъщност с това възнаграждение поддържа семейството му. Предлага съдът да наложи наказание ЛОС в размер на 1 /една/ година, като за същото се направи редуциране с 1/3, като бъде наложено в размер на 4 /четири/ месеца като въз основа на разпоредба чл. 66, ал.1 НК, изпълнението на наложеното наказание ЛОС да бъде отложено за 3 /три/ години. Също така, предлага на подсъдимия да не му се налага кумулативното наказание „Глоба“, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Също така, моли наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ да бъде определено в минимален срок, съобразно всичко изложено до тук.

1

Подсъдимият В. признава вината си, съжалява за извършеното и моли съда за снизходителност. Дава обяснения по случая. В последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за по-лека присъда.

При горното, въз основа на закона и доказателствата и като съобрази, че производството е разгледано по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, съдът приема за установена и доказана, както от признанието на подсъдимия, така и от доказателствата, събрани в досъдебна фаза на наказателното производство, които подкрепят стореното самопризнание, фактическата обстановка възприета от прокурора в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият В. В. В. е на 54 години, живее в с. К.. Работи на длъжност шофьор във фирма „Л.“ по двучасов трудов договор. Баща е на двама синове, на възраст 30 и 34 години, които живеят с него в едно домакинство. Съпругата му и майката на синовете им, работи в с. К., в хотел „М.“ като получава минимална работна заплата.

В. е правоспособен водач на моторни превозни средства (МПС) от категории „С“, „В“, „М“, „АМ“ и „ТКТ“. Заедно със съпругата си- А.А В.а, притежава лек автомобил марка и модел „С.“ с рег. № **** придобит по време на брака им, представляващ съпружеска имуществена общност.

Въпреки, че е много добре запознат с правилата относно движението по пътищата и спазването на реда при управляване на МПС, през 01.11.2025 г., и по конкретно в с. С. употребил значително количество алкохол, след което решил да се качи и да управлява собствения си лек автомобил, с цел да се прибере у дома в с. К. и несъобразявайки се с последиците, които може да доведе неговото поведение, около 22:25 ч. се качил в автомобила, включил двигателя на МПС- то и потеглил по главен път № BLG 1166, с посока на движение от с. С.- към с. К..

По- същото време, в района на автобусната спирка на с. К., св. М.А.С. и св. С.Д.Хполицейски служители, изпълнявали техните служебни задължения относно осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по пътищата от водачите на МПС, които преминават от горепосочения район.

Забелязвайки автомобила на В., което е минавал по това време от посоченото място, решили да го спрат за рутинна проверка. По време на извършването на проверката, по законоустановения начин, и след като свидетелите са поискали от подсъдимия необходимите документи за установяване на неговата самоличност, последните усетили от В. да лъха силна миризма на алкохол. Поради тази причина, решили че е редно В. да бъде изпробван на място с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARDM-0184. Резултата на уреда отчел наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия с концентрация над 1,2 на хиляда, а именно 2,93 на хиляда. Поради тази причина, на В. бил съставен АУАН Серия GA № 4449459/02.11.2025 г., както и е бил издаден талон за медицинско изследване № 0169196/01.11.2025 г., които В. е подписал без възражения.

По време на проверката В. е бил уведомен, че ако желае може да предостави доброволно проба за изследване, при което същия се съгласил. При това положение, и малко по-късно след положителния резултат от изпробване с техническото средство, В. бил придружен до Центъра на спешна медицинска помощ, като доброволно е предоставил кръвна проба, подробно документирана в Протокол за химическа експертиза № 324/04.11.2025 г. на вещо лице от СНТЛ при ОД на МВР- Благоевград. При извършената химическа експертиза било установено наличието на концентрация на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия- 2,50 на хиляда промила.

На същата дата, с издаване на Заповед с рег. № GPAM- 1325589/01.11.2025 на подсъдимия са били наложени принудителни административни мерки (ЗППАМ), като със Заповед с рег. № GPAM-1325590/01.11.2025 г., е било постановено временно отнемане на СУМПС- до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца, както и прекратяване на регистрацията на управляване от В. автомобил за срок от 6 /шест/ месеца до 1 /една/ година.

(СУМПС-то било отнето от подсъдимия след отминаването на десетина дни, като при време 2 на установяване на престъплението същото не е било у него).

В хода на действията по разследването, с протокол за доброволно предаване от 02.11.2025г. подсъдимият предал на полицейските служители лек автомобил марка и модел „С.“ с рег.№ ****, ведно с 1 бр. контактен ключ, както и един брой свидетелство за регистрация на МПС част 1-ва и част 2-ра.

От извършената съдебно- оценителна експертиза на вещото лице Р.Б.Ш, се установило от заключението на същата, че стойността на процесния лек автомобил марка и модел „С.“, с рег. № ****, послужил за извършване на деянието към дата 01.12.2025 г., е в размер на 644,23 евро /шестстотин четиридесет и четири евро и двадесет и три евроцента/, с левова равностойност 1260 /хиляда двеста и шестдесет лева/.

След внесено предложение от страна на наблюдаващия прокурор по ДП е било допуснато и обезпечение на „глобата“ и на „мярката по чл. 343б, ал.5 от НК“ с Определение № 54/05.02.2026 г. по ЧНД № 74/2026 г., по описа на РС- Петрич, за което е издадена Обезпечителна заповед с рег. № 7 от 05.02.2026 г., изразяваща се на налагане на обезпечителна мярка „Запор“ върху вземанията по банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД- разплащателна, индивидуална сметка на физическо лице в евро № №****, открита на 29.12.2023г. на името на К.Д.Б, ЕГН ********** до сумата от 2 556,46 евро (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента, представляваща сбор от ½ от пазарната стойност на управляваното от него на инкриминираната дата МПС, представляващо съпружеска имуществена общност на В. В. В. и А.А В.а, представляваща размера на евентуално наложената глоба.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите и приобщените като доказателства по делото събраните такива в цялост по ДП № 314-ЗМ438/2025 г. по описа на РУ на МВР- гр. Петрич. Дадените от подсъдимия обяснения напълно кореспондират с установеното.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните доказателства, които съдът кредитира изцяло като последователни, като поради липсата на противоречия в тях, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a contrario.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават правните му изводи в долуизложения смисъл.

Съдът се съобрази с обстоятелството, че подсъдимият признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и не желае събиране на допълнителни доказателства за тях, поради което не извърши допълнителни действия по събиране на други доказателства относно фактологията на обвинителния акт.

При установяване на фактическата обстановка по делото, изложена по- горе, съдът се позова и на самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на съкратеното съдебно следствие.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства и най-вече от показанията на свидетелите, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно- химическа експертиза, в чиято добросъвестност и професионална компетентност, съдът няма основания да се съмнява.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приетата за установена фактическа обстановка, отчитайки заявените позиции на страните и съобразявайки приложимия закон, намира за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда съдът 3 следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. От така изложената и установена фактическа обстановка по делото, съдебния състав намира, че по несъмнен и категоричен начин се доказва, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК за което е предаден на съд.

Касае се до управление на моторно превозно средство при което са нарушени правилата за движение по пътищата.