Определение № 5509 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5509 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110122189 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. И. К. срещу „Фератум България“ ЕООД, за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ************ г. и Анекс № ******** г. сключен към договора, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, при условията на евентуалност прогласяване нищожността на клаузата по чл. 5 за предоставяне на поръчителство от Договор за потребителски кредит № ************ г., като противоречаща на закона, като заобикаляща закона, противоречие с добрите нрави или поради неравноправност.

В исковата молба се твърди, че между него и „Фератум България“ ЕООД е сключен процесният договор за кредит, за сумата от 2500 лв., който следвало да бъде погасен за срок от една година, ГПР 49,11 % и ГЛП – 23 %. Поддържа, че съгласно чл.

5 от договора следва да се сключи договор за поръчителство с „Фератум Банк“, по който се дължи сумата от 1925 лв., платимо на месечни вноски с падеж като тези по договора за кредит. С анекс № ******** г. е предоставена заемна сума е увеличена от 2500 лв. на 3300 лв., като крайният срок за погасяване на вземанията по договора е променен на 01.03.2022 г. Същевременно е подписан и анекс на същата дата към договора за гаранция, по силата който е уговорено, че общият размер на таксата за гаранция за общия размер на кредита възлиза на 2541 лв., като към датата на сключването на анекса е налице дължим остатък от 1606,08 лв. За периода о т16.12.2020 г. до 04.03.2021 г. сочи да е погасил сума в общ размер на 1669,70 лв. След сключване на горните анекс ищецът е заплатил по банковата сметка на ответника за периода 06.04.2021 г. – 16.07.2021 г. сумата 4020,23 лв. По този начин по процесния договор и анекс е заплатена на „Фератум България“ ЕООД сума в общ размер на 5689,93 лв. Твърди, че договорът за кредит (ведно с анекса към него) е нищожен на основание чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото не се съдържа начин на изчисляване на ГПР; посоченият ГПР не съответства на действително приложения, доколкото ответникът не е включил в него всички разходи по кредита, а именно – таксата по договора за гаранция. Твърди, че в нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК сумата по договора за поръчителство не е включена в ГПР. Поддържа, че е налице заблуждаваща търговска практика и се заобикаля закона. Според ищеца действителният ГПР надхвърля 70 %. Сключването на договор за поръчителство има за цел печалба за ответника. Сочи, че целият договор е недействителен. В условията на евентуалност навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора като неравноправна по смисъла на чл. 143,т. 19 ЗЗП и като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че посочената клауза не е индивидуално уговорена. С оглед недействителността на 1 договора за кредит отправя искане ответникът да му заплати недължимо платената сума в общ размер на 2389,93 лв., доколкото при недйствителност на договора заемополучателят дължи заплащането само на чистата стойност на кредита. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Исковата молба е връчена на ответника за отговор, който депозира такъв в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва твърдението поръчителството от Мултитюд Банк да е задължително условие за сключване на договор. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или предложения от кредитора. Твърди ищецът сам да е избрала Мултитюд Банк за поръчител в електронния формуляр, след като е бил предварително информирана за дължимите такси. Получил е преддоговорна информация на електронната си поща, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство, както е получил и документи от Мултитюд Банк, в това число и договор за гаранция. След това е потвърдила сключването на договора чрез СМС. В чл. 5 посочвал избраната от ищеца опция за поръчител без задължение за сключване. Навежда, че не следва възнаграждението по договора за поръчителство да се включва в ГПР, тъй като договорът за гаранция е възмездна, но незадължителна услуга. Счита за неоснователно твърдението на ищецът за допълнителни разходи, тъй като обезпечението било резултат от оценка кредитоспособността по закон. На ищеца били предоставени информация за ГПР и условията, имал е време да избере обезпечение, съответно и правото да се откаже от договора, но не е сторила това. Поддържа, че не са налице нарушения по чл. 143 ЗЗП, както и не е налице заблуждаваща търговска практика. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове – главен иск с правна квалификация чл. чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП поради противоречие със закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, съединени с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият, респ. клаузата на чл. 5 от него са нищожни на сочените основания;

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът и сключеният към него анекс , респ. клаузата по чл. 5 от него, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузите в процесния договор, включително и клаузата, предвиждаща сключване на договора за гарант са индивидуално уговорени.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника.

2

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице валидно основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор и анекс суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на процесните суми.

ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1) че между страните има сключен договор за договор за потребителски кредит №№ ************ г. и Анекс № ********. към него, с твърдените клаузи, в това число и клаузата на чл. 5, предвиждаща сключване на договор за гаранция; 2) както и че при изчисляване на ГПР по процесия договор и анекс не е включен разходът по сключения договор за гаранция.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените в исковата молба документи за ненеобходимо, доколкото същите са представени по делото от ищеца, а ответникът не е оспорил тяхното съдържание, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Искането на ищеца по чл. 192 ГПК съдът намира за ненеобходимо с оглед ангажираните писмени доказателства и допускането на съдебно счетоводна експертиза за установяване на постъпилите при ответника суми, заплатени от ищеца.

Съдът намира за относимо и необходимо за изясняване на спора искането за допускане на съдебно счетоводна експертиза, като същата следва да отговори на поставените в исковата молба по т. 1- т. 3 въпроси, като останалите задачи съдът намира за ненеобходими.

Не следва да бъде допускана съдебно техническа експертиза по искането на ищеца.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2026 г. от 10:50 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза като вещото лице след като се запознае с материалите по делото и посети счетоводството на ответника, отговори на поставените в исковата молба задачи по т.1, т. 2 и т.3.

НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., като вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 180 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

УКАЗВА на ответника ДА ПРЕДОСТАВИ на вещото лице достъп до счетоводните си записвания във връзка с процесния договор за потребителски кредит, като при неосигуряване на необходимото съдействие за изготвяне на заключение, съдът на основание чл. 161 ГПК ще приеме за установени обстоятелствата, за които страната е създала пречки да бъдат установени.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.