Решение № 3698 от 13.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3698 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20231110217627 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. М. Т. срещу електронен фиш серия К № 7487120, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна, като се сочи, че липсват доказателства за самото нарушение, а именно снимката на нарушението, както и за техническата годност на използваното АТСС. Освен това намира, че в случая е използвана мобилна камера за установяване на нарушението, без да е отразено дали заснемането е станало в присъствието на контролен орган, поради което е било недопустимо издаването на електронен фиш за него.

В съдебно заседание не се явява редовно призования жалбоподател Т., който не изпраща и процесуален представител.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт **** са депозирани писмени бележки с молба за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. От представената справка от ОПП СДВР е видно, че липсват доказателства за връчване на електронния фиш на жалбоподателя, макар да се твърди това да е станало на 19.11.2023 г., поради което съдът приема, че жалбата изпратена чрез куриер до СДВР на 27.11.2023 г. е подадена в законовия срок.

Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2023 г. в 10:34 ч., в гр. София, по бул. ***** до блок 495, с посока на движение от ул. ****** към Околовръстен път, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, ARH CAM S1 № 11743f0, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „****”, модел „***” с рег. № *******, 68 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 18 км./ч. Автомобилът бил регистриран на името на Д. М. Т. с ЕГН **********.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 7487120 срещу Д. М. Т. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Във фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 5242586 на 28.06.2022 г. Копие от последния фиш е представено по преписката, като от него се установява, че Д. Т. е бил санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Като системата на ОПП СДВР е отбелязано, че фишът е бил връчен на Т. на 13.06.2022 г. и е влязъл в сила на 28.06.2022 г., като е отбелязано, че същият е платен. Но в ОПП СДВР не са налични разписка или друго доказателство за датата на връчване на фиша, издаден от ОДМВР Бургас.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС, ARH CAM S1 № 11743f0, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 19.05.2023 г., в 10:34:28 ч., в района на Столична община, на бул.

***** до бл. 495, е засечена скорост на движение от 71 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Автомобилът е заснет при приближаването му към техническото средство и е единствения в центъра на кадъра, отбелязан на снимката със съответния знак. Приложена е и снимка на АТСС тип триножник, от която също се установява точното местоположение на техническото средство, което е било поставено отстрани на пътното платно, извън автомобил. Местоположението описано в снимката съответства изцяло на отразеното в Протокола за използване на АТСС. От представените снимки се установява, че участъкът е в рамките на населено място – гр. София, където е важало общото ограничение на скоростта от 50 км./час. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 19.05.2023 г.

Поради всичко изложено, съдът намира, че несъмнено е установено точното местоположение на автомобила, когато е бил заснет да се движи с превишена скорост, като в електронния фиш е посочен не само бул. „****“, но и посоката на движение, както и конкретния пътен участък, уточнен чрез номера на блок на булеварда. Съдът намира, че това е достатъчно като конкретизиране на мястото на твърдяното нарушение, доколкото позволява не само определяне на местната подсъдност на делото, но и на пътния участък, където се твърди да е извършено нарушението, а оттам и на въведеното ограничение на скоростта.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 е била одобрена на 07.09.2017 г.

(преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 30.03.2023 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № 11743f0 е била преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че 2 радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7487120 от 2023 г. на МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство, копие на ел.фиш серия К № 5242586 на СДВР и справка за връчването му и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден съгласно правилата на ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което 3 въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 71 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 68 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение, а освен това е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш фактически е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 68 км./ч.

От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 68 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 18 км./ч. От клипа от техническото средство и от отразеното в протокола за използването му, несъмнено се установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, каквото е гр. София.

Последното обстоятелство се установява и от Протокола за използване на техническото средство, както и от представената от Столична община схема на движението.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 18 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т. 2 от същия текст е предвидил глоба от 50 лева към датата на нарушението.

Правилно е определено и санкционираното лице – регистрираният собственик на автомобила видно от справката от КАТ. В този смисъл адресат на административна санкция по ЗДвП, наложена с електронен фиш е собственикът на автомобила или лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото по делото не е представена декларация от законния собственик на автомобила Д. Т. за друго лице, което да е управлявало автомобила, са налице предпоставките на чл. 188, ал. 1 ЗДвП за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.