Определение № 43314 от 18.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43314 гр. София, 18.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110109211 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба от И. И. Г. против „К“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че на 28.10.2024 г. между страните е сключен Договор за кредит № 1174856, по силата на който ответното дружество отпуснало на ищеца заем в размер на 2000 лева.

Ищецът поддържа, че сделката не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен действителният годишен процент на разходи. В исковата молба са изложени твърдения, че в посочения по договора ГПР не е включено задължението на кредитополучателя за заплащане на неустойка в размер на 1124,07 лева за непредставяне на обезпечение по заема – осигуряване на поръчители, които отговарят на редица условия или представяне на банкова гаранция. Страната поддържа, че неустойката излиза извън присъщите й функции, като целта на клаузата не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнение на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, а да доведе до допълнително възнаграждение за ответника, т.е. представлява по своя характер скрита възнаградителна лихва. По изложените твърдения е направено искане Договор за кредит № 1174856/28.10.2024 г. да бъде прогласен за недействителен, а при условията на евентуалност клаузата по чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 1124,07 лева за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 33 от Общите условия на ответника да бъде прогласена за недействителна. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Х. М. оспорва поддържаните от ищеца твърдения за недействителност на процесния договор за кредит. В депозирания отговор са изложени твърдения, че договорът за кредит сключен 1 между страните отговаря на всички разписани в Закона за потребителския кредит изисквания. Представителят на дружеството поддържа, че към датата на сключване на договора нормативно определеният праг на годишен процент на разходите възлиза на 67,15 %, а в случая уговореният ГПР възлиза на 62,57 %. В отговора са изложени твърдения касателно действителността на уговорката за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение по заема, както и че задължението за заплащане на соченото вземане не следва да бъде включено в ГПР по договора. По изложените съображения е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът предявява за съвместно разглеждане насрещен осъдителен иск за сумата в размер на 2000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит № 1174856/28.10.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от предявяване на насрещния иск на 06.06.2025 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на насрещната страна. Направено е искане, в случай че бъде уважен първоначалния иск, да бъде извършено съдебно прихващане на насрещните вземания за съдебно-деловодни разноски до размера на по-малкото.

Ведно с насрещната искова молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че насрещният осъдителен иск е недопустим и неоснователен, тъй като договорът за кредит е недействителен. Направено е искане в тежест на страната да не бъдат възлагани съдебни разноски, тъй като с поведението си не е дала повод за завеждане на иска.

По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за кредит № 1174856/28.10.2025 г., респ. клаузата по чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 1124,07 лева за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 33 от Общите условия на „К“ ЕООД, за нищожен/нищожна е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, елемент от което е задължението на потребителя да представи допълнително обезпечение по кредита, както и че сделката, респ. клаузата е недействителна на соченото от страната правно основание.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане на главница по Договор за кредит № 1174856/28.10.2025 г., респ. по чл. 23 ЗПК за заплащане на чистата стойност по договор за кредит, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение с описан в насрещната искова 2 молба предмет, по силата на което процесуално легитимирания ответник се е задължил да върне отпуснатата му в заем сума, предаване на отпуснатата в заем сума, размера и настъпване на изискуемостта на вземането. В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск е да установи, че е погасил вземането за главница.

При съобразяване на становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за кредит № 1174856/28.10.2025 г., по силата на който „К“ ЕООД е отпуснало в заем на И. И. Г. паричен заем в размер на 2000 лева, че отпуснатата сума е предадена на кредитополучателя, както и че задължението за заплащане на неустойка по чл.

1, ал. 3 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 1124,07 лева за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 33 от Общите условия, не е включено в годишния процент на разходите по кредита.

По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:

Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.11.2025 г. от 10:50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба ведно с приложенията.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3