Решение № 3342 от 02.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3342 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330108567 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Н.

В. Г., с която ищецът моли съда да осъди ответника да му плати: 1000 лв. главница по договор за потребителски кредит от 17.10.2018 г.; сумата от 92,12 лв. - договорна лихва за периода 17.10.2018г. – 30.04.2019 г.; сумата от 543,93 лв. - законна лихва върху главницата за период 17.10.2018 – 10.03.2024 г.; сумата от 572,46 лв. - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.10.2018г.; сумата от 289,20 лв. - законна лихва върху възнаграждението за поръчителство за периода от 17.10.2018 до 10.03.2024г.

Претендира се и законна лихва от 13.03.2024г. (датата на подадено заявление по чл.410 ГПК, което е било изцяло отхвърлено по ч.гр.д. № 4757/2024г. на ПРС) до окончателното плащане. Твърди се, че от ответника били сключени договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД и Договор за предоствяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, че поръчителят платил дълга и встъпил в правата на кредитора, както и че вземанията на двамата кредитори впоследствие били прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който исковете се намират за неоснователни, възразява се по усвояване на сумата по заема, прави се възражение за нищожност на клаузата за лихвения процент и ГПР, липсвали положени подписи на представените от ищеца документи, поради което се възразява за съществуването на валиден договор за кредит. Ответникът, чрез особен представител, поддържа, че договорът за предоставяне на 1 поръчителство също бил нищожен поради противоречие със закона и липса на основание. Излага подробни съображения в тази връзка. Възразява за действителността на договора за поръчителство поради липсата на спазена форма. Не били доказани и фактите по поканване на поръчителя да плати дълга и уведомяването до длъжника от 18.02.2021 г., нито за погасяването на дълга от поръчителя и за уведомяването на длъжника за това. Намира договора за цесия също за нищожен поради липса на предмет спрямо първоначалния кредитор и поради противоречие със закона спрямо поръчителя. Възразява и по датата на уведомяването за цесия.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

240, ал. 1 и 2 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, за основателността на които следва да са реализирани следните юридически факти: валидно сключени договор за кредит, договор за предоставяне на поръчителство, договор за поръчителство и договор за цесия между страните, предоставяне на длъжника сумата по заема, наличие на писмена уговорка за възнаградителна лихва по договора за кредит, настъпване падежа за плащане на тези задължения, дружеството „Ай Тръст“ ЕООД да се е задължило валидно да отговаря солидарно за този дълг и да го е платило, с което да е встъпило в правата на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, вземанията да са валидно прехвърлени по силата на договора за цесия, изпадане в забава на длъжника, уведомяване длъжника за цесията.

Общо известно от данните в Търговския регистър е, че дружеството „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Установява се от представения договор за потребителски кредит №*** от 17.10.2018г. (Приложение № 1), че е отпусната в заем сума от 1000 лв., като в общо дължимата сума по договора – 1 092.12 лв., съгласно погасителния план са включени главницата и единствен разход – възнаградителната лихва. Следователно, възнаграждението за дружествотопоръчител (572,46 лв.) не е обявено като разход по кредита и не е включено в ГПР.

От изложените факти следва, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, който е свързано с кредитора лице, а възнаграждението за поръчителя надминава възнаградителната лихва по кредита и е повече от 50 % от главницата.

Свързаността на двете лица и фактът, че в договора за потребителски кредит се предлага предоставяне на обезпечение по кредита чрез предложеното от кредитора свързано лице, в който случай искането за кредит се разглежда в най-кратки срокове (чл.4 от ДПК), определят възнаграждението за поръчителя като разход по кредита.

С оглед недействителността на договора за потребителски кредит потребителят дължи само чистата стойност на кредита на основание чл.23 ЗПК, но не и възнаградителна лихва и лихва за забава.

2

На основание чл.138, ал.2 ЗЗД не са породили действие и договорите за поръчителство и за предоставяне на поръчителство. Ето защо поръчителят не е имал основание, нито интерес да плаща задължението и не е встъпил в правата на кредитора. Поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД не е встъпил в правата на кредитора по договора на още едно основание – не се доказва поръчителят да е платил задълженията по договора за кредит. Недействителността на договора за предоставяне на поръчителство води до извод за недължимост и на вземанията за възнаграждение за поръчителя и лихва за забава.

Не следващо място, не се доказва поръчителят да е прехвърлил вземанията си към ответника по силата на договор за цесия. Такъв е приложен, но в него е посочено, че прехвърлените вземания се индивидуализират в приложение. Приложение не е представено. Сред приложенията на исковата молба има един лист, на който липсва подпис на коя да е от страните по договора за цесия и на който в табличен вид е посочен номерът на договора за кредит и сумите по договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство. Върху този документ има подпис единствено на процесуалния представител, подаващ исковата молба, към датата на подаването й. Липсва дата на съставяне на документа, липса подпис на страните по цесията, липса каквато и да е индикация, че документът е приложение към договора за цесия, а не е съставен за целите на настоящия процес.

Липсва и надлежно уведомяване на длъжника за цесията. Въпреки твърденията, че поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е встъпил в правата на кредитора по договора за кредит, в приложеното уведомление за цесия, извършено от цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, се сочи, че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищеца от „Кредисимо“ ЕАД. След встъпване в правата му от „Ай Тръст“ ЕООД, първоначалният кредитор вече не е бил титуляр на вземанията по кредита, за да може да ги прехвърли. Липсва уведомление за цесия, извършена от „Ай Тръст“ ЕООД на ищеца.

Дори да се приеме, че поръчителят не е платил и вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор, единственото доказателство в тази посока е отново коментираният по-горе документ в табличен вид, без дата и подпис, който не удостоверява, че вземанията действително са прехвърлени.

От всичко изложено следва извод за недължимост на вземанията поради недействителност на договорите и на основание чл.23 ЗПК. Чистата стойност на кредита от 1000 лв. също не се дължи, макар да се установява усвояването й от длъжника съгласно писмо от „Банка ДСК“ АД за нейния превод. Не се доказва поръчителят да е платил тази сума, нито вземането за нея да е прехвърлено на ищеца, било то от „Кредисимо“ ЕАД или от „Ай Тръст“ ЕООД. Исковете подлежат на отхвърляне.

При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият не е сторил такива.

3

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на Н. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 с адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, следните суми по Договор з а потребителски кредит №*** от 17.10.2018г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, и по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.10.2018г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, вземанията по които договори били прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 02.03.2021г., а именно: сумата в размер на 1000 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №***/17.10.2018г., ведно със законната лихва от 13.03.2024г. до окончателното плащане; сумата в размер на 92.12 лв. - договорна възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ***/17.10.2018г., за периода от 17.10.2018г. до 30.04.2019г.; сумата в размер на 543.93 лв. - законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № ***/17.10.2018г. за период от 17.10.2018г. до 10.03.2024г.; сумата в размер на 572.46 лв. - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.10.2018г.; сумата в размер на 289.20 лв. - законна лихва за забава върху възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.10.2018г., за периода от 17.10.2018 до 10.03.2024г., Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4