Решение № 2039 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2039 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100503531 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 07406/30.01.2024 год. от Б. М. Г., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Я.Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, подадена срещу Протокол (Постановление) №401/13.01.2024 год. относно приетите по изп.д. №20237900402770 по описа на ЧСИ Р.М., рег. №790 разноски на взискателя за представителство по изпълнителното дело от адвокат, с който се отказва редуциране на тези приети по делото разноски, които са в размер на 18 000 лева, с което е оставено без уважение искане с вх. №63690 от 19.12.2023 год. подадено от Б.

М. Г., в качеството му на длъжник по цитираното изпълнително дело.

В срок П.А.А., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв.

В.Б.Б. от САК със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* №91, първи надпартерен етаж, офис 1 подава възражение срещу частната жалба, като заявява, че счита постановеният отказ, обективиран в обжалвания Протокол № 401 / 13.01.2024 год. за законосъобразно и правилно, а частната жалба за неоснователна и необоснована. Моли съда да остави частната жалба без уважение като неоснователна и недоказана, а обжалваният отказ да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, съдът намира, че същата е основателна.

Изпълнителното дело е образувано по молба, входирана под №58862 от 29.11.2023 год. в кантората на ЧСИ Р.М. с рег. №790, с район на действие СГС, с адрес: гр. София, ул.

1

„******* I“ *******, подадена от П.А.А., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. В.Б.Б. от САК със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* №91, първи надпартерен етаж, офис 1 и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.11.2023 год. по ч.гр.д. №62515/2013 год. по описа на Софийски районен съд, 154 състав срещу Б. М. Г., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Я.Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******.

Към молбата за образуване са приложени адвокатско пълномощно между взискателя П.А.А. и адвокат В.Б.Б. от САК, както и Фактура от 29.11.2023 год. и платежно нареждане от същата дата, в което е отразено заплащането на сумата от 18 000 лева, която представлява и присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

На 29.11.2023 год. с изх. №70884/29.11.2023 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на адреса на длъжника, като същата е получена от Мария Димитрова Стойчева, в качеството й на пълномощник, както е отразено на гърба на поканата за доброволно изпълнение.

На 14.12.2023 год. е постъпила молба с вх.№62405 от Б. М. Г. на основание чл.454 ГПК за спиране на изпълнителното производство по изпълнителното дело, като длъжникът заявява, че на 19.12.2023 год. е готов да заплати 20 на сто от дължимата сума, изчислена именно към дата 19.12.2023 год., а от този момент нататък е готов всеки месец да внася сума в размер на 10 на сто от задължението.

На 18.12.2023 год. е изпратено Уведомление с изх. №76053/18.12.2023 год. до длъжника, с което е уведомен за размера на неговото задължение, разделено по пера и указания за начина на плащане. С молба с вх.№63687/19.12.2023 год. и приложено към нея платежно нареждане, длъжникът е заплатил сумата от 61532,14 лева.

С молба с вх. №63690/19.12.2023 год. длъжникът е направил искане за намаляване на адвокатското възнаграждение от 18 000 лева на 200 лева, като с Протокол №410 от 13.01.2024 год. е постановен отказ за намаляване на адвокатския хонорар.

На 15.01.2024 год. е изпратено съобщение, с което задълженото лице е уведомено на 27.06.2023 год. за постановения отказ.

На 30.01.2024 год. е постъпила частна жалба с вх. №07406/30.01.2024 год. срещу Протокол №410 от 13.01.2024 год. по изп.д. №20237900402770 по описа на ЧСИ Р.М., рег.

№790.

На основание чл.436, ал.2 ГПК е изпратена жалба с вх. №07406/30.01.2024 год. на П.А.А., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. В.Б.Б. от САК със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* №91, първи надпартерен етаж, офис 1 и в законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подаден отговор на частната жалба с вх.

№11705/15.02.2024 год. Моли съда да остави частната жалба без уважение като неоснователна и недоказана, а обжалваният отказ да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски.

ЧСИ Р.М. с рег. №790, с район на действие СГС, с адрес: гр. София, ул. „******* I“ 2

******* на основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК е изложил мотиви във връзка с обжалваното действие.

Обжалваният отказ, обективиран в Протокол №410 / 13.01.2024 год. е валиден и допустим, а досежно неговата правилност съдът намира подадената жалба за основателна, поради следните съображения:

Съгласно новелата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при преценка основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.

Не се установява фактическа или правна сложност на изпълнителното дело, тъй като предмет на принудително събиране е парично вземане по един изпълнителен титул срещу едно юридическо лице, събиране на суми срещу което не се констатира да представлява трудност.

При преценка на действителния обем и сложност на оказаната по делото правна помощ се установява, че освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, не се е наложила и друга негова активност.

Посочване от взискателя в сезиралата съдебния изпълнител молба на изпълнителни способи е свързано с изискването за редовност по чл. 426, ал. 2 ГПК, поради което за това действие не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело. В случая до изтичане на посочения в поканата за доброволно изпълнение изх. № 70884/29.11.2023 г. двуседмичен срок за доброволно изпълнение, който тече от датата на връчването, а именно 12.12.2023 год. , не е било необходимо извършване на допълнителни действия по принудително събиране на дълга, тъй като длъжникът по изпълнителния лист е осъществил плащане на 19.12.2023 год., за което е представено 3 платежно нареждане, като предварително и изрично е заявил готовността си да извършва плащания с молба до ЧСИ, цитирана по – нагоре в решението. Като на основание чл.454 ГПК и ЧСИ Р.М., с рег.№790 е спряла производството по изпълнителното дело.

Поради липсата на необходимост от предприемане на следващи действия по събиране на вземането, взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 200 лева за образуване на изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от същата наредба. Този извод съдът прави на база ограничения обем на извършените действия от процесуалния представител на взискателя и липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило с плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение. По тези съображения жалбата срещу Протокола на съдебния изпълнител, в който е обективиран отказа за намаляване на адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя за разликата над 200 лева до определените 18 000 лева се явява основателна.

Правилно ЧСИ е приел, че в тежест на Б. М. Г. следва да бъдат възложени разноски за адвокат, размерът на адвокатското възнаграждение, обаче, неправилно е определен от ЧСИ.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв.

Съгласно чл. 10, т. 2 от цитираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата. Дори да приемем, че е приложима т.2 при изчисляване на възнаграждението по посочения в нея начин, същото възлиза в размер на 8726,61 лева.

(Решение № 265469 от 18.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2876/2021 г., Решение № 482 от 12.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8442/2023 г.)

В конкретния случай е подадена единствено молба за образуване на изпълнително дело. Към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са извършени изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането с участието на упълномощения адвокат, а в срока за доброволно изпълнение длъжникът е подал възражение срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение, поради което разноските за адвокатско възнаграждение към датата на поканата следва да бъдат определени по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не и по чл. 10, т. 2 от цитираната наредба.

С оглед на изложените съображения, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на 200 лв.

При евентуално извършване на последващи действия по принудително събиране на вземането с участието на упълономощения адвокат, каквито до момента не са извършени, размерът на адвокатското възнаграждение може да бъде променен. (Решение № 265469 от 4

18.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2876/2021 г.)

Предвид гореизложеното съдът счита, че частната жалба е основателна, поради което следва да бъде уважена.

По отношение на разноските, при този изход на делото на частния жалбоподател следва да се заплатят направените разноски, изразяващи се в заплатено юрисконсултско възнаграждение, държавна такса, такси по ЗЧСИ.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Протокол (Постановление) №401/13.01.2024 год. относно приетите по изп.д. №20237900402770 по описа на ЧСИ Р.М., рег. №790 разноски на взискателя за представителство по изпълнителното дело от адвокат, с който се отказва редуциране на тези приети по делото разноски, които са в размер на 18 000 лева, с което е оставено без уважение искане с вх. №63690 от 19.12.2023 год. подадено от Б. М. Г., в качеството му на длъжник по цитираното изпълнително дело, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б. М. Г., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Я.Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* да заплати на П.А.А., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. В.Б.Б. от САК със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* №91, първи надпартерен етаж, офис 1 сумата от 200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.