Решение № 61 от 07.03.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Добрич, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20213230201285 по описа за 2021 година При участието на секретаря Илияна Георгиева

И за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: 203463258, представлявано от Л. Д. - управител, чрез адвокат А.В. от Адвокатска колегия - Велико Търново, ЕГН **********, 1618 гр. София, р-н Красно село, ул.

„Хубча“ № 2, срещу наказателно постановление № 23-0000660 от 15.06.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК:

203463258, представлявано от Л. Д., със седалище и адрес на управление: гр.

Добрич, ул. „Димитър Петков” № 4, ет. 2, ап. 18, за нарушение по чл. 96г, ал.

1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа 1 жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2020, бланков № 287795 от 23.02.2021 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на представляващия санкционираното юридическо лице, а именно - Л. Д., документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и е надлежно връчен на представляващия. При съставяне на акта, присъствалият преводач, осигурен от дружеството, в графата „Запознах се със съдържанието на акта и правя следните обяснения и/или възражения по него“ е изписал: „водачът има психо тест, но не е в офиса на нашата компания понеже е нает шофьор от външна фирма“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно. В акта изрично /чрез подчертаване/ е посочено, че свидетелят Б. ЕМ. М. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, 2 като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания, съобразно задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В процесния случай, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение, извършено на 11.06.2020 г.

Нарушението е било констатирано при възложена със заповед № РД-1241/06.01.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна комплексна проверка на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: 203463258, извършващо обществен превоз на товари с Лиценз на Общността № 15187. В хода на проверката и след извършена на 03.02.2021 г. в 10:59 часа служебна справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на O. V.D., е открит и нарушителят /Виж справка от дата 03.02.2021 г., 10:59 часа - л. 27 от делото/.

При съпоставка на тези дати – датата на откриване на нарушителя 03.02.2021 г., датата на извършване на нарушението - 1 1.06.2020 г. и датата на образуване на административнонаказателното производство /съставяне на 3

АУАН/ - 23.02.2021 г., се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Ето защо, настоящата въззивна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че административнонаказателната му отговорност е била реализирана извън законоустановените срокове.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

В действителност, в акта и в НП, като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, която норма освен санкционна, съдържа и състав на нарушение, без да е изписана цифром препратката към чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП. Както в АУАН, така и в НП обаче словесно е изписано, че дружеството е допуснало водача O.V.D. , роден на **********, до управление на товарен автомобил марка ****** /кат. ***/ с рег. № *****, извършващ обществен международен превоз на товари, без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, поради което съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление.

Касае се за неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем.

Относно процедурата по съставяне на акта:

Както е известно от теорията, една от функциите на акта за установяване на административно нарушение е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице за извършено от него нарушение. В настоящия случай с акта е повдигнато обвинение на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: 203463258, представлявано от управителя Л. Д., за това, че на 11.06.2020 г., в гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18, 4 дружеството, притежаващо Лиценз на Общността за превоз на товари № 15187, е допуснало водача O.V.D. , роден на ***., до управление на товарен автомобил марка „***/кат. N3/ с рег. № *****, извършващ обществен международен превоз на товари, видно от информацията от дигиталния тахограф, монтиран в автомобила и CMR от дата 11.06.2020 г., без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП. Видно от справка в Регистър „Психологическите изследвания“, на водача никога не е издаван гореописания документ – нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.

Безспорно, в случаите, когато е извършено нарушение от лице - чужд гражданин, респективно - от юридическо лице, представлявано от чужд гражданин, контролните и наказващите органи срещат затруднение при реализиране на административнонаказателната отговорност на виновното лице.

В настоящия случай, съдът намира, че процесът по установяване на административните нарушения и налагане на съответните наказания е осъществен от компетентните органи в съответствие със законодателството на Република България по следните съображения:

Няма спор, че санкционираното юридическо лице „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: 203463258, представлявано от румънския гражданин Л. Д., има всички права, регламентирани в нормите, по които се развива административнонаказателното производство. ЗАНН не урежда случаите, в които нарушителят не владее български език, като препратката на чл. 84 от ЗАНН към НПК касае само конкретно визираните в правната норма правила.

Т.е. по отношение изискването за осигуряване на преводач в рамките на административнонаказателното производство - при съставяне и предявяване на АУАН, както и при връчване на наказателното постановление, е принципно неправилно позоваването на разпоредбите от НПК, регламентиращи изискването за превод и преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане 5 правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на Закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на румънския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираното в наказателното постановление нарушение, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложеното наказание, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на „наказателно обвинение” по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус /Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04/. Следва да се има предвид също, че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районен съд Добрич. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.