Решение № 8178 от 06.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8178

Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20267180701571 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К. Т. С., [ЕГН], [населено място], ул.***, срещу ЗППАМ № 26-0281-000177 по чл.171 т.1 Б.З.бб от ЗДвП, издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив, РУ Карлово.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че не са доказани материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.

Сочи се, че е неправилен извода за извършено от жалбоподателя нарушение като същото не е индивидуализирано.

Излагат се и съображения за издаване на заповедта при СПН и в нарушение на целта на закона.

Иска се отмяна на заповедта.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, в представено писмено становище, заема тезата на неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 26.05.2026 г., а самата жалба е подадена на 27.05.2026 г./ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0281-000177 по чл.171 т.1 Б.З.бб от ЗДвП, издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив, РУ Карлово, с която, на основание чл.22 ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 м.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят на 08.05.2026 г. около 22 ч. на път първи клас № 6 като водач на МПС Р. Т. с рег. № [рег. номер], между [населено място] и [населено място] с посока на движение от запад към изток не е осигурил достатъчно разстояние между него и движещ се в насрещното движение товарен автомобил и става причина да бъде блъснат, след което водачът е напуснал мястото на ПТП, не е уведомил компетентната служба на МВР за настъпилото ПТП, с което е нарушил чл.123, ал.1 т.2 б.а ЗДвП.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Заповедта е издадена и в съответствие с материално-правните изисквания на закона.

Единствените релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че жалбоподателят като участник в ПТП не е уведомил компетентната служба на МВР за настъпилото ПТП, с което е нарушил чл.123, ал.1 т.2 б.а ЗДвП, съдът приема за безспорно установени като съобрази изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Представеният като част от административната преписка АУАН (л.25) е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена сила. Доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Предвид неангажирането на доказателства за оборването на доказателствената сила на АУАН от страна на жалбоподателя, съдът е длъжен да се съобрази с установените в него факти. В конкретния случай, съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят, като участник в ПТП, не е уведомил компетентната служба на МВР за настъпилото ПТП, с което е нарушил чл.123, ал.1 т.2 б.а ЗДвП, – АУАН на л.25 по делото. Настоящият състав намира, че след като по делото е безспорно установено въпросното обстоятелство, административният орган законосъобразно е приложил и процесната ПАМ. Нормата на чл.171 т.1 Б.З.бб от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде административен акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Ответникът не претендира разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Т. С., [ЕГН], [населено място], ул.***, срещу ЗППАМ № 26-0281-000177 по чл.171 т.1 Б.З.бб от ЗДвП, издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив, РУ Карлово.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�