Решение № 191 от 16.07.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Шумен, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500259 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба рег. № 1397/20.02.2025 г. на НПРС, депозирана от Община Нови пазар, представлявана от кмета Г.С.Г., чрез пълномощника – юриск. Й.М. против решение № 34/06.02.2025 г. по гр.д. № 1286/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което предявените от нея срещу М. К. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове са отхвърлени. Жалбоподателят счита, че постановеното решение се явява неправилно, като излага подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове, като му бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – М. К. М., чрез назначения му особен представител – адв. Р. Т. от ШАК, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна. Сочи, че правилно първоинстанционният съд отхвърлил претенциите срещу него, тъй като от приложените справки се установявало, че част от отдадените под наем имоти не попадат в специализирания слой за допустимост на земеделски площи при подпомагане и съобразно предвиденото в договора, за първите две стопански години не се дължи наем. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 1286/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Община Нови пазар, представлявана от кмета Г.С.Г. срещу М.

К. М. с искане да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищеца срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 606/2024 г. по описа на НПРС: в размер на 1598,40 лв., представляващо парично задължение за плащане на наемна цена по договор за наем № 284А/15.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане и в размер на 280,83 лв., представляващо парично задължение за плащане на обезщетение за забава върху сума в размер на 1598,40 лв. за периода 01.10.2021 г. – 07.03.2024 г. Твърденията в исковата молба са, че по силата на договор за наем № 284А/15.07.2021 г., сключен между страните, ищецът предоставил на М. за временно ползване земеделски земи, находящи се в землищата на с.

Зайчино ореше и с. С.. На 06.02.2024 г. между страните било подписано споразумение, вписано в СВ-Нови пазар, с което прекратили по взаимно съгласие сключения договор, считано от датата на подписването му. Ответникът не платил дължимия наем за изминалите стопански години, като според справка, изготвена от служител в Община Нови пазар, размерът на дължимите наемни вноски възлизал на 1598,40 лв. За периода на забавата, считано от 02.10.2021 г. наемателят дължал и лихва за забава. Тъй като наемателят не платил задълженията, на 14.05.2025 г. ищецът депозирал пред РС – Нови пазар заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, което било уважено чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 606/2024 г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение за главница в размер на 1598,40 лв. и за лихви за периода 02.10.2021 г. – 07.03.2024 г. Тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, депозирал настоящата искова молба.

След изпращане на преписи от исковата молба и приложенията към нея, по реда на чл. 47 от ГПК по делото е удостоверено, че ответникът М. М. не пребивава на посочения в исковата молба адрес и на установените му постоянен и настоящ адрес. Извършено е уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Изтекъл е срокът за получаване на преписите от канцеларията на НПРС. Поради това, по отношение на същия била приведена в изпълнение процедурата по ЗПП и му бил назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Р. Т. от ШАК.

В срока за отговор, особеният представител на ответника депозирал отговор на исковата молба, с който оспорил предявените искове като неоснователни. Позовал се на клауза в сключения договор, според която за първите две години от срока на действие на същия, ако пасищата и мерите изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписването на договора, специализиран слой за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не се дължи плащане на наемна цена.

2

Считайки, че ищецът претендира една неплатена вноска по договора, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 228, ал. 1 от ЗЗД и чл. 415 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като с решението си ги е отхвърлил. Приел е, че по делото не било доказано наличие на неизпълнено задължение от страна на ответника. Позовал се на т. 2 от договора, предвиждаща недължимост на наем през първите две години от действието на договора, в случай, че имотите или част от тях не попадат в допустимия слой за подпомагане, като изследвайки представени писмени доказателства счел, че част от процесните имоти не попадат в този слой и М. не дължи наемни вноски. Освен това, вземането не било доказано по размер, тъй като била представена единствено справка, изготвена от служител на ищеца.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото договор № 284А/15.07.2021 г. за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд е, че Община Нови пазар предоставила за временно и възмездно ползване на ЗП М. К. М. следните земеделски земи: 120000 кв.м в землището на с. З..... – част от имот с идентификатор *** и 80000 кв. м в землището на с. С. – част от имот с идентификатор ***. Страните уговорили срок на действие на договора – пет стопански години, считано от стопанската 2021/2022 г. Наемателят се задължил да плаща наемна цена за описаните имоти в размер на 1600,00 лв., в срок до 01.10. на всяка стопанска година. В раздел III, т. 2 на договора страните предвидили, че за първите две стопански години ако пасищата и мерите изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки на плащане на площ, не се дължи заплащане на наемното плащане за две стопански години от сключването на договора. През следващите години, наемателят дължи законна лихва за просрочие за всеки забавен ден на плащане. По делото е представено споразумение за прекратяване на договор № 284А/15.07.2021 г. от 06.02.2024 г. по взаимно съгласие, подписано между страните по делото, с което те се съгласили, че прекратяват по взаимно съгласие процесния договор за наем, считано от 06.02.2024 г.

От приложеното ч.гр.д. № 606/2024 г. по описа на НПРС се установява, че Община Нови пазар подала по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 14.05.2024 г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 316/21.05.2024 г. срещу ответника за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 14.05.2024 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 37,58 лв., направени в заповедното производство.

Съгласно заключението на назначената в хода на въззивното производство съдебно- 3 счетоводна експертиза, размерът на наемните вноски за стопанските 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 г. възлиза общо на 3919,70 лева, а на обезщетението за забава върху същите за претендирания период – на 773,11 лева. Вещото лице сочи, че не е налице отразяване на погасяване на дължимите суми. Заключава, че не може да даде конкретен отговор дали процесните пасища и мери попадат частично в актуалния към 15.07.2021 г. специализиран слой за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, но двата имота с идентификатори *** и *** попадат в актуалния към посочената дата специализиран слой.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Първоинстанционният съд бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД:

Доказа се (а и не се спори по делото), че между страните по настоящото производство възникнало валидно наемно правоотношение. По силата на сделката, Община Нови пазар предоставила на ЗП М. К. М. за временно възмездно ползване недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землищата на с. Зайчино ореше и с. С..

Правилно първоинстанционният съд отхвърлил възражението на особения представител на ответника, приемайки, че е налице идентичност между страните по сделката и по делото, тъй като регистрацията на лицето като земеделски производител не променя правосубектността на същото. Не се спори, че наемодателят изпълнил задълженията си по договора и предоставил на ответника земите, предмет на договора. Последният, в качеството му на наемател бил длъжен да заплаща наемната цена за ползване на имотите в уговорения размер, който възлизал на 1600,00 лв. годишно. Чрез заключението на изготвената ССЕ се установи, че М. не е платил нито една от наемните вноски.

Особеният представител на ответника прави възражение, че последният не дължи уговорения наем за първите две стопански години, позовавайки се на предвидената в договора клауза в раздел III, т. 2 на договора. Според същата, за първите две стопански години ако пасищата и мерите изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки на плащане на площ, не се дължи заплащане на наемното плащане за две стопански години от сключването на договора. Намирайки, че за изследване на обстоятелството дали процесните имоти или част от тях попадат или не в този слой, настоящият състав постави въпрос на вещото лице по назначената експертиза. Същото излага, че не може да отговори категорично на този въпрос, като същевременно в заключителното изречение от заключението заявява, че целите имоти с идентификатори *** и *** попадат в актуалния към 15.07.2021 г. специализиран слой за допустимост. Поради това, следва да се приеме, че след като целите имоти са попадали към 4 посочената дата в специализирания слой за подпомагане, то наемателят не е бил освободен от задължението си да плаща дължимия размер на наемната вноска за първите две години от действието на договора. Тълкувайки волята на страните в цитираната клауза, следва да се счита, че е ирелевантно дали земеделският производител декларирал определени факти пред ОСЗ или не, както и дали е настъпила последваща промяна в обхвата на този специализиран слой за подпомагане.

Предвид всичко изложено, намирайки възраженията на особения представител на ответника за неоснователни, съдът счита, че страните по делото били изцяло обвързани от действието на сключения между тях договор за наем до прекратяването му на 06.02.2024 г.