Решение № 588 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

No…………../21.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ТО, VІ - 10 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав :

СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева като разгледа т.д.

№ 2182 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по обективно съединени искове по чл. 95, ал.1 във връзка с чл.15, ал.1, т.2,4 и т.5 и във връзка с чл. 18, ал.2 вр. ал.1, т.10 от ЗАПСП и по чл. чл. 95 б, ал.1, т.2 от ЗАПСП.

Ищецът Л. Г.твърди, че е историк и журналист по образование и е работила като журналист и автор на исторически текстове. Излага, че е автор на статията „Бацилът на д-р Г.прославя България“ с подзаглавие „Предлагат му кариера в Женева, той избира да е лекар в трън“, публикувана на 13.09.2014 г. във вестник М.. Твърди се, че в онлайн платформата на ответника БНР на 27.10.2014 г. е публикувана същата статия под заглавие „Навършват се 110 г. от откриването на Lactobacillus bulgaricus, легендарната бактерия в родното кисело мляко“, без съгласието и разрешението на ищцата като автор.

Твърди се, че възпроизвеждането и предлагането до неограничен брой потребители на статията, създадена от ищцата без нейно разрешение от 27.10.2014 г. до момента на предявяване на исковете представлява нарушено ползване на литературно произведение, обект на авторското право, изразяващо се в непризнаване авторството на ищцата, непосочване на името й и незапазване на целостта на произведението по смисъла на ЗАПСП и непозволено ползване на литературно произведение. По изложените съображение предявява искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода 27.10.2014 г. – 18.10.2019 г. в размер на 1500 лева - пропуснати ползи - пропуснатата полза на ищцата да получи възнаграждение за използване от страна на ответника на собственото литературното произведение, върху което ищцата има авторско право, и неимуществени вреди в размер на 3500 лева

- усилване и задълбочаване на симптомите на заболяване, от което страда ищцата, както и пораждане на негативни емоции в резултат на непризнатото й авторско право, влошени отношения с приятели и семейство, за нарушено ползване на литературно произведение, обект на авторското право. Предявява се и иска за осъждане на ответника да преустанови неправомерното ползване на статията.

Ответникът Б.Н.Р. (БНР) оспорва изцяло исковете. Твърди, че статията, на която ищцата се позовава не представлява произведение по смисъла на чл.3 от ЗАПСП, което да е обект на авторска закрила, тъй като не е резултат на творческо усилие от страна на ищцата. Твърди се, че публикувания на подсайта на програма Варна текст, на който се позовава ищцата представлява анонс за интервю с внучката на д-р С.Г.. Оспорват се твърденията за незапазване на целостта на произведението, като се сочи, че публикацията във вестник М. включва две смислово обособени несвързани части, които са и графично особени. Сочи се, че е неясна претенцията за имуществени вреди и как точно се формират вредите, с оглед размерите на авторските възнаграждения, изплащани от ответника по принцип. Оспорват се и претендираните неимуществени вреди.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

За безспорно е прието по делото, че Л. Г.е автор на посочената в исковата молба статия „Бацилът на д-р Г.прославя България“ с подзаглавие „Предлагат му кариера в Женева, той избира да е лекар в трън“, публикувана на 13.09.2014 г. във вестник М..

Видно от справка от „Т.м.“ ЕООД, издател на вестник М., на 13.09.2014 са отпечатани 6363 броя от вестника.

Не се спори, че на 27.10.2014 г на подсайта на програма

Варна на БНР, който е общодостъпен, е публикуван текст със заглавие „Навършват се 110 г. от откриването на Lactobacillus bulgaricus, легендарната бактерия в родното кисело мляко“, със съдържание, възпроизведено на стр. 9 по делото.

При сравнение на двата документа, се установява, идентичност между двата текста. В текста, публикуван на подсайта на програма Варна е променено заглавието – от „Бацилът на д-р Г.прославя България“ с подзаглавие „Предлагат му кариера в Женева, той избира да е лекар в трън на „Навършват се 110 г. от откриването на Lactobacillus bulgaricus, легендарната бактерия в родното кисело мляко“, не е включен част от текста, намиращ се долу на страницата на вестник М. с подзаглавие “Отива на фронта, за да спасява от холера“. На подсайта на програма Варна не е посочен автор на текста.

Не се спори и че, и към настоящия момент, статията „Навършват се 110 г. от откриването на Lactobacillus bulgaricus, легендарната бактерия в родното кисело мляко“, е публикувана на сайта на Радио Варна, Програма Хоризонт на БНР.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 95 от ЗАПСП за присъждане на обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди в резултат на нарушения на авторското право на Л. Г.върху литературно произведение, изразяващо се в непризнаване авторството на ищцата, непосочване на името й и незапазване на целостта на произведението по смисъла на ЗАПСП и непозволено ползване на литературно произведение, както и незаплащане на възнаграждение за ползване на произведението (нарушения на чл.

15, ал.1, т.2.4 и 5 и чл. 18, ал.2 , т.1 и т. 10 от ЗАПСП) и по чл. 95б, т.1 от ЗАПСП за осъждане на ответника да преустанови нарушението.

Разпоредбата на чл. 95 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния (така решение № 106 от 11.07.2012 г. по т. дело № 769/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).

По така предявения иск в тежест на ищцата е да докаже, че е автор на произведение на литературата, създадено в резултат на нейната творческа дейност.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, напр. литературни произведения. Съгласно чл. 5 от ЗАПСП носител на авторското право е авторът - физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е възникнало произведението.

Авторското право като предмет на закрила от ЗАПСП възниква от момента на създаването на определено произведение на литературата, изкуството и науката, от който момент произведението е обект на закрила (чл. 3 от ЗАПСП).

В обхвата на авторското право са имуществени и неимуществени права, регламентирани в чл. 15 и следващите от ЗАПСП. Неимуществените права на автора включват правото да иска да бъде признат за автор и името му да се обозначи при всяко използване на създаденото от него произведение, да реши дали произведението може да бъде разгласено и по какъв начин да стане това, свободно да променя произведението си и да не допуска такава промяна от трети лица. Имущественият израз на авторското право е свързан с изключителното право на автора да използва произведението си и да разреши използването му от други лица, като чл.

19 от ЗАПСП признава в негова полза право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване. Формите на използване на авторското произведение са изброени в чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП сред които е предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (чл.

18, ал.2, т.10 от ЗАПСП).

Първият спорен въпрос по делото е дали текстът, чийто автор е ищцата, има характеристиките на литературно произведение по смисъла на ЗАПСП, респ. дали е годен обект на защита. Ответникът сочи, че този текст не е резултат от творческа дейност на ищцата, съдържа само компилация от общоизвестни и лесно установими факти от живота на лицето, на което е посветена статията – доктор С.Г..

В

ЗАПСП няма легална дефиниция на понятието „творческа дейност“. В теорията се приема, че такава е налице, когато авторът е положил някакво интелектуално усилие, проявил е самостоятелна мисъл. Наличието на такова усилие има за цел да отдели произведенията от тези материали, които са продукт само на рутина без никаква проява на творчество. Като творба, обектът на авторското право е продукт на творческа дейност, чиито синоними са творение, произведение, дело, труд, творчество. Именно като резултат от съчетанието на труд, вдъхновение, интелектуален потенциал и усилие, довело до създаване на уникален по своя характер продукт, едно произведение на литературата, изкуството и науката е обектът на законова закрила, в рамките, определени от ЗАПСП.

Следва да се отбележи, че авторскоправната закрила не се разпростира върху съдържанието на произведението, а само върху художествената форма. Поради това и за да бъде годен обект на закрила, произведението не е необходимо да бъде с висока художествена стойност. Аргументите в тази насока на ответника – че текстът няма особени художествени качества, че не е продукт на особено творческо усилие, са неотносими.

В конкретния случай, при анализ да представената статия, публикувана във вестник М., без да е в обхвата на преценката на Съда творческата стойност на произведението, Съдът намира, че така създаденият текст разкрива характеристиките на „литературно произведение“ по смисъла на ЗАПСП. Само по себе си обстоятелството, че в статията са посочени, според ответника, общоизвестни факти от живота на доктор Стаменов, не отнема от творческия характер на произведението. Именно начинът на подбор, оформяне на историята, поднасяне на информация сочи на наличие на творческо усилие, а не че създадения текст е резултат от случайна или външна на активността на твореца дейност или на техническа такава, изискваща стриктно спазване на установени правила за създаване на крайния продукт (такова произведение не е обект на авторско право и не се ползва от закрилата на специалния ЗАПСП).

Следователно, налице е годен обект на защита по ЗАПСП.

Установи се по делото, че на първо място, че ответникът е публикувал на 27.10.2014 г. на интернет страницата си статията на ищцата. Публикуването на интернет страница представлява използване на произведение по смисъла на чл. 18, ал.2, т.10 от ЗАПСП. В конкретния случай това е станало без съгласие на ищцата. При това публикуване не е посочено името й, т.е не е признато авторството й. Съдът намира и, че от данните по делото се установява, че не е запазена целостта на произведението, като са променени заглавието и подзаглавието и липсва една част от текста, озаглавена в статията “Отива на фронта, за да спасява от холера“.

Неоснователни са доводите на ответника, че статията на ищцата се състои от реално от няколко отделни произведения. Безспорно, текстът е публикуван на една страница на вестника, посветен е на една тема, има вътрешна логика и последователност, което придава характеристиките на текста като цялост. Техническото оформление – включването на подзаглавия, обособяване в отделни карета на части от текста, разполагане на снимки, не е част от обекта на защита – литературно произведение, и не може да промени характиристите на литературното произведение, а само по себе си е друг обект на авторска защита.

Следователно, доказа се по делото фактическия състав на чл. 95 от ЗАПСПП за ангажиране отговорността на ответника за посочените нарушения на авторското право на ищцата.

Относно размера на търсеното обезщетение, следва да се отбележи следното:

Съгласно цитираното решение на ВКС, предмет на иска по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 94, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Видът на вредите - имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на чл. 94, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗАПСП, че съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи.