Решение № 31 от 13.04.2020, Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 31 гр. Първомай, 13.04.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева при участието на секретаря Петя Монева, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 79 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът

„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.В.Г. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г.С.Г., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът И.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи, както следва:

Ø сумата от

5 700, 57 лева (пет хиляди и седемстотин лева и петдесет и седем стотинки) – главница по Договор №

11/18436450/30.04.2010 г. за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, от една страна като „Кредитор”, и Г.И.И., ЕГН: **********, от друга страна като „Кредитополучател”, изменен с Допълнително споразумение от 13.09.2010 г.;

Ø сумата от 1 363, 81 лева (хиляда триста шестдесет и три лева и осемдесет и една стотинки) – редовна лихва по горепосочения договор за периода от 12.10.2012 г. до 16.10.2012 г., и Ø сумата от 529, 30 лева (петстотин двадесет и девет лева и тридесет стотинки) – санкционираща лихва по горепосочения договор за периода от 12.10.2012 г. до 16.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното и пълното й погасяване, за принудителното изпълнение на които задължения е издадена Заповед № 262/17.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

При условията на евентуалност в хипотеза на отхвърляне на гореуказаните искове ищецът пледира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 700, 57 лева (пет хиляди и седемстотин лева и петдесет и седем стотинки) – главница по горецитирания кредитен договор, изменен с Допълнително споразумение от 13.09.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и пълно погасяване на задължението.

Претендира и присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор № 11/18436450/30.04.2010 г. за кредит за текущо потребление, изменен с Допълнително споразумение от 13.09.2010 г., „Банка ДСК” ЕАД предоставило на лицето Г.И.И., ЕГН: **********, паричен кредит в размер на 5 452, 00 лева, а последният се задължил да възстанови заемната сума и да заплати уговорената възнаградителна лихва чрез 120 месечни вноски.

Сочи се, че съгласно Договор за поръчителство от 30.04.2010 г. ответникът се ангажирал да отговаря за изпълнение на задълженията на кредитополучателя.

Навежда се, че на 12.10.2012 г. поради просрочие на погашенията с повече от 90 дни на основание чл. 19.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, представляващи неразделна част от заемния контракт, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, а банката пристъпила към принудително удовлетворяване на процесните притезания срещу главния длъжник и поръчителя по реда на чл. 418 във вр. с чл.

417, т. 2 от ГПК, допуснато със Заповед № 262/17.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 337/2016 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Б.А. с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

С Договор за покупко-продажба на вземания от 11.02.2013 г. кредиторът „Банка ДСК” ЕАД цедирал в полза на „***произтичащите от кредитното съглашение вземания, а приобретателят, от своя страна, ги отстъпил на ищеца с Договор за цесия от 13.09.2016 г., за сключването на който на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД последният, изрично упълномощен за целта от цедента, съобщил на ответника с Уведомително писмо, връчено му по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК като приложение към разглежданата искова молба.

Правният интерес от установяване на задълженията по исков ред се аргументира с доводи за постъпило от ответника възражение срещу така постановената заповед за незабавно изпълнение.

Ищецът отправя евентуалната осъдителна искова претенция в качеството на частен правоприемник на вземането за главницата, чиято предсрочна изискуемост е обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба и респективно е настъпила след подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молби вх. № № 757/19.01.2018 г., 1139/16.02.2018 г. и 2315/03.04.2018 г., депозирани от процесуалният му пълномощник, поддържа предявените искове, а ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не застъпва становище по съществото на спора.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира от фактическа страна следното:

От приобщените доказателствени източници се установява, че по силата на Договор № 11/18436450/30.04.2010 г. за кредит за текущо потребление (л. 11) и приложимите към него Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление D-023/01.09.2009 г. (л. 8 – л. 10 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай) „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: ***, се задължило да отпусне на лицето Г.И.И., ЕГН: **********, паричен заем от 5 452, 00 лева за погасяване на кредитна линия 13/18098681, а последният се ангажирал до 30.04.2020 г. да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 14, 95% в размер на 5 083, 61 лева разсрочено чрез 120 месечни анюитетни вноски, съгласно Погасителен план по Приложение № 1 към съглашението (л. 13 – л. 14). С Договор за поръчителство от 30.04.2010 г. (л. 11 – л. 12), сключен с банковата институция, ответникът се съгласил да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на кредитополучателя при договорените условия.

С

Допълнително споразумение от 13.09.2010 г. (л. 15 – л. 16), неразделна част от което били горецитираните Общи условия във версията им от 31.08.2010 г. (л. 20 – л. 25 от от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай), страните по първоначалния кредитен контракт съгласували следните промени в съдържанието му: увеличение на предоставената и подлежаща на връщане главница от 5 452, 00 лева на 5 595, 00 лева, шестмесечен гратисен период за издължаването й, дължимост на възнаградителна лихва и такса по Тарифата на банката за лихви, такси и комисиони в размер съответно на 5 081, 91 лева и на 132, 25 лева и актуализация на Погасителния план (л. 17 – л. 19), според която първите шест платежа от по 70, 85 лева, падежиращи на 13-о число на месеците от октомври 2010 г. до март 2011 г. вкл., инкорпорирали компоненти за лихва и такса, а оставащите 113 от по 95, 26 лева, изискуеми на 13-о число от месеца, както и последния от 95, 98 лева с падеж на 30.04.2020 г. – включвали и главница. С писмено изявление (л. 16) ответникът обективирал воля да продължи да поръчителства за дълга при новоутвърдените параметри, дори и при пропуск на кредитора да насочи иск срещу главния длъжник в срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

Според регламента на Общите условия на банката за потребителско кредитиране в редакцията им от 01.09.2009 г. (л. 8 – л. 10 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай) и от 31.08.2010 г. (л. 20 – л. 25 от от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай), които кредитополучателят приел с подписване съответно на договора и анекса към него, при просрочие на месечната вноска, считано от деня, следващ падежната дата, върху частта от нея, представляваща главница, се начислява договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта, която не се прилага, ако до седем дни последва погашение, а при допусната забава на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и до отправяне на молбата за събирането му по съдебен ред се олихвява по указания начин. Общите клаузи позволяват на кредитора да обяви предсрочна изискуемост при всяко неплащане в срок, както и да прехвърли правата си по заема в полза на трети лица.

Сезиран на

16.10.2012 г. със Заявление вх. № 4859 по чл. 417, т. 2 от ГПК (л. 3 – л. 5 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай) от кредитодателя, Районен съд – Първомай издал Заповед № 262/17.10.2012 г. за незабавно изпълнение (л. 34 от ч. гр. дело

№ 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай) и Изпълнителен лист от 17.10.2012 г. по ч. гр. дело № 431/2012 г., с които разпоредил Г.И.И. и ответникът да заплатят солидарно на заявителя процесните суми.

Впоследствие с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.02.2013 г. (л. 28 – л.

35) последният отстъпил на „***” ЕАД, ЕИК: ***, падежиралите си вземания по разрешени потребителски кредити, посочени в неприложен по делото Приемо-предавателен протокол, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности и изтеклите лихви. Цесионерът, от своя страна, сключил с ищеца Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 13.09.2016 г. (л. 23 – л. 27), с който му прехвърлил закупени от „Банка ДСК” ЕАД притезания заедно със същите антрибути по отпуснати заеми на физически лица, описани в списък по Приложение № 1 (л. 20 – л. 22), в който под позиция № *** фигурира дълг на лицето Г.И.И., ЕГН: **********, от общо 10 380, 53 лева, от които: 5 700, 57 лева – главница, 1 893, 11 лева – присъдена лихва, 2 267, 22 лева – законна лихва, и 519, 63 лева – такси.

На 23.12.2016 г. в срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК ответникът депозирал Възражение вх. № 8924/23.12.2016 г. (л. 41) по образец срещу цитираната заповед за незабавно изпълнение, която, видно от Известие за доставяне ИД PS 4000 01PNJZG (л. 40 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай), му била връчена по пощата на 12.12.2016 г. едновременно с Покана за доброволно изпълнение изх. № 2612/04.12.2016 г. от Помощник-частен съдебен изпълнител М.А. при Частен съдебен изпълнител Б.А. с район на действие Окръжен съд – Пловдив и рег. № *** по изп. дело № 20169080400337 (л. 39 от ч. гр. дело № 431/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай), съдържаща разяснение, че съгласно упоменатите договори за цесия изпълняемите вземания са преминали върху ищцовото дружество, което е конституирано като взискател.

След като по разпореждане на заповедния съд оспорването на поръчителя било доведено до знанието на първоначалния кредитор и ищеца съответно на 05.01.2017 г. и 04.01.2017 г., в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК вторият предявил разглежданите установителни искове с подадена на 02.02.2017 г. чрез куриерски услуги искова молба вх. № 898/03.02.2017 г. (л. 2 – л. 4).

Оправомощен от „***с Пълномощно изх. № F10-101/26.09.2016 г. (л. 9) да съобщава от негово име прехвърлянето от 13.09.2016 г. на всички длъжници (кредитополучатели, съдлъжници и поръчители), ищецът чрез процесуалния си представител в лицето на юрисконсулт Г.Г. адресирал до ответника Уведомление (л. 6), връчено му на 13.04.2017 г. като приложение към изпратения му в хода на настоящото производство по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК препис от исковата молба, с което го известил, че произтичащите от кредитното съглашение главни и акцесорни задължения и съпътстващите ги обезпечения са последователно цедирани с гореспоменатите продажбени сделки.