Решение № 1534 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1534 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20231100900466 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът „МИГ ДИМ“ ООД, ЕИК 110565593, твърди, че е клиент на ответната банка „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536 и има сключен договор с нея за открито кредитна линия през 2014 година. Твърди, че този договор се подновява ежегодно и във връзка с него е открито разплащателна сметка на ищеца от банката с IBAN BG ********.

Твърди, че ползва тази кредитна линия при заплащане на по-големи по стойност фактури и при условията на сключения договор, като към него е предоставена и услугата електронно банкиране.

Ищецът твърди, че на 10.02.2020 година, чрез мобилно онлайн банкиране към ответника, чрез своя управител Г.Т.Г., е извършил обичайно плащане на съдоговорител във връзка с търговската дейност, при което е следвало да бъде заплатена сума в размер на 31 037,64лв. от сметка на дружеството с IBAN BG ******** по фактура №13205/03.02.2020г. по сметка на „Тобако Импорт“ ООД, като управителят имал запаметен „образец“, чрез който веднъж направен превод към сметката на контрагента, тази сметка се явява запаметена и може да бъде редактирана само сумата и основанието на плащането.

Ищецът твърди, че при така запаметен образец с IBAN BG 20 UNCR ******** на „Тобако Импорт“ ООД, наредил плащане на упомената сума.

Твърди, че на 17.02.2020г. стоката, за която заплати тази сума не пристигнала и след проведен разговор относно причината за това с „Тобако Импорт“ ООД, ищецът узнал, че преводът на парите, който направил не е постъпил по сметката на „Тобако Импорт“ ООД. След извършена справка в банката- ответник, се установило, че злонамерен софтуер е пренасочи 1 плащането към друга банкова сметка, а именно BG 33 ********, към „Банка ДСК“ АД.

Твърди, че на 19.02.2020г. е подал жалба да ответника, който с писмо, без дата и подпис е дал отговор, че от страна на банката не са открити нарушения и потребителите следва да следят за правилно нанасяне на банковите сметки и суми и сумата, която е преминала в непозната банка няма да бъде възстановена на ищеца. Посочено е, че е потърсена „Банка ДСК“ АД, към чиято сметка е изпратена процесната сума от 31 037,64лв., но становището на тази банка за възстановяване на неправомерно постъпили суми е негативно.

Ищецът твърди, че ответникът не му е възстановил преждепосочената сума, но е започнал да начислява такси, лихви и комисиони върху нея, все едно тя е била на разположение на ищеца и е била усвоена и ползвана от него.

Ищецът твърди, че е е образувано наказателно производство, прокурорска преписка №27348/2020г. по описа на СРП и досъдебно производство №5200/2020г. по описа на СДВР за престъпление по чл.212а НК, което не е приключило.

Ищецът твърди,че в този случай ответникът, като доставчик на услугата “мобилно банкиране“ носи отговорност пред клиентите си за сигурността на извършваните от тях плащания. Самият той се явява потребител на тази услуга, който извършва основно плащанията си чрез онлайн банкиране и не се касае за неопитност или непознаване на системата и тока как тя работи.

Твърди, че при осъществяване на тази операция не е допуснал грешка при изписване на банковата сметка, още повече, че се касае за използване на образец, чиято цел е да се улесни потребителя, който вече е нанесъл тази банкова сметка и не се налага същата да бъде изписване за всеки превод. В случая ищецът се е доверил на предоставения от банката софтуер, както и възможността да използва създадения вече „образец“ на банковата сметка и преводното нареждане. Ето защо счита, че банката- ответник носи отговорност, при получаване на неправомерен достъп до банкова информация и транзакции на клиенти и голяма сума, която е насочена неправомерно към непозната за клиента банкова сметка.

Твърди, че ответникът носи отговорност в качеството му на доставчик на платежна услуга по ЗПУПС, чиято сигурност е неправомерно нарушена, поради което е налице основание да бъде ангажирана неговата отговорност.

Твърди, че измамата спрямо платеца, включително под формата на фишиниг измама, следва да с разгледа на плоскостта на умишленото или поради груба небрежност неизпълнение на едно или няколко задължения по чл.75 ЗПУПС.

Ето защо не следва да допуска кракване/хакване при използване на предлагания от банката продукт, при липса на проявена от потребителя груба небрежност.

Моли съда, след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати 31 037,64лв., представляваща стойност на извършена на 10.02.2020г. неразрешена платежна операция, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и заплащане и сумата от 2 770,11лв., представляваща 2 начислени такси, комисиони и лихви по неизползваната по вина на ответника част от кредитна линия сума от 31 037,64лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба в съда. Претендира разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, депозира такъв, с който въвежда следните възражения по исковете.

По отношение на главния иск по ЗПУПС.

Твърди неоснователност на тази претенция, защото от изложението в обстоятелствената част на исковата молба, не се установява по какъв начин е извършено плащането на 10.02.2020г. Твърди, че плащане извършено онлайн не е идентично с мобилно банкиране. За последното твърди, че по отношение на ищеца е налице дневен лимит от 8 000лв., поради което няма как да извърши плащане на сума, която надвишава този лимит.

Твърди, че при онлайн банкирането и ползване на образец след изписването му в система се иска изрично потвърждение, които се извършва или чрез електронен подписи или чрез мобилен тоукън. Твърди, че конкретната операция е извършена чрез мобилен тоукън. Действието му се изразява в следното – системата за онлайн банкиране генерира еднократен код, който след въвеждането му в мобилен тоукън от своя страна генерира еднократен код за потвърждение на плащането.

Твърди, че при превод, извършен с образец на системата се дава възможност за редакция на образеца, като по време на редактирането цялото платежно нареждане, в това число IBAN и името на банката стои на екрана на ползваното устройство. Ето защо, дори и да бъдат забелязани разлики в буквите и цифрите в банковата сметка на получателя, то написаното име на банката е очевидно. В случая получателят е имал сметка в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, а в платежното нареждане за банка на получател е написано „БАНКА ДСК“ АД.

В този случай ищецът не е следвало да потвърди плащането.

Твърди, че образецът като съдържание се създава от ползвателя на услугата, на негов компютър и се ползва от него, а не от банката. Плащането се извършва в реално време и евентуално възстановяване е възможно преди получателят да е усвоил сумата. В настоящия случай ищецът е уведомил банката 7 дни след извършване на плащането по телефона и два дни по- късно е подал жалба.

Ответникът твърди, че още при първия сигнал, на 17.02.2020г., преди получаване на жалбата е информирал „БАНКА ДСК“ АД, че плащането е предмет на неразрешена платежна операция и същият ден „БАНКА ДСК“ АД е отговорило, че по сметка на получателя няма средства и сумата не може да бъде възстановена. Твърди, че в резултат на осъществената кореспонденция между двете банки и оказаното съдействие от „БАНКА ДСК“ АД получателят на процесната сума е установен и за това и информиран ГД „БОП“.

Твърди, че ищецът неправилно се позовава на разпоредбата на чл.75 3

ЗПУПС, тъй като тази норма регламентира неговите задължения, но твърди, че банката е оказала необходимото съдействие на ощетеното дружество.

Позовава се на нормата на чл.90 ЗПУПС, съгласно която доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за платежна операция при погрешно посочен идентификатор, като твърди, че в случая ищецът е посочил не само погрешен идентификатор -IBAN, но и погрешна банка.

Твърди, че в края на деня ищецът - между 16:30 и 16:57ч. - е ползвал системата за онлайн банкиране, проверявайки извършени плащания и е следвало да види и да сигнализира незабавно за неправилната операция, тъй като съгласно сключения на 12.05.2011г. договор за услугата онлайн банкиране, е бил длъжен да предприеме всички възможни мерки за защита, включително технически, както и всички мерки за гарантиране недосегаемостта от неоторизиран достъп, да ползва защитен софтуер, незабавно да сигнализира банката при опит за неоторизиран достъп и други мерки за защита, посочени в текста на договора. Твърди, че ищецът сам признава, че е допуснал действие, бездействие, груба небрежност по сметка.

По претенцията за 2 770,11лв.

Твърди, че в тази част исковата молба е нередовна, поради което следва да се остави без движение.

Прави искане по чл.219 ГПК като моли съда да конституира като негов помагач „БАНКА ДСК“ АД.

Искането е уважено от състав на ОС – Ловеч, с определение №249/01.11.2022година и 28.11.2022година, след осъществена процедура по чл.63 ГПК, помагачът на ответника „БАНКА ДСК“ АД подава отговор на исковата молба.

С него помагачът заявява, че поддържа възраженията на главната страна, ответник по делото „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

Твърди, че извършеният от ищеца превод на сумата от 31 037,64лв. е с получател посоченото от ищеца лице „Тобако Импорт“ ООД, по сметка в „БАНКА ДСК“ АД, а именно BG33********, на която сметка това дружество не е титуляр.

Въвежда аналогични с твърденията на ответника, чийто помагач е.

Твърди, че след получаване уведомление от ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е извършен анализ и на 24.02.2020 година е върнато съобщение до ответника от помагача, че е установено, във връзка с искането МТ 192/17.02.2020г., че по посочената банкова сметка няма наличност и сумите не могат да бъдат възстановени.

Твърди, че основание чл.87, ал.2 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги е длъжен да завери банковата сметка на получателя със сумата на платежната операция до края на следващия работен ден, след момента на получаване на платежното нареждане. Ето защо, при извършен превод на 10.02.2020г., на 12.02.2020г. получателят на сумите е могъл да се разпорежда с тях. Тъй като SWIFT съобщението на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е изпратено на 17.02.2020г., то титулярът на сметката е могъл да се разпореди 4 със средствата и към 17.02.2020г. не е останала наличност по сметката.

Твърди, че преводът на сумата е извършен в съответствие с посочения в платежното нареждане уникален идентификатор и по смисъла на чл.90 ЗПУПС същият е изпълнен точно от ответника, въз основа на редовно от външна страна платежно нареждане от лице, което е било успешно идентифицирано.

Ето защо твърди, че и ответник и негов помагач са действали при спазване на всички законово установени задължения, поради което не са налице основания да се ангажира отговорността им съгласно ЗПУПС. Ето защо не е налице и неразрешена платежна операция. Позовава се и на чл.7 от Наредба №13/18.08.2016г.

Моли съда да отхвърли претенциите на ищеца, като претендира разноски по делото.

Моли съда да разкрие банкова тайна касателно титуляр, постъпления и движенията по банкова сметка в „БАНКА ДСК“ АД с IBAN BG33********.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че поддържа тезата, изложена в исковата молба.

Уточнява, че плащането е извършено чрез „онлайн банкиране“.

Твърди, че използването на тази услуга не предполага опитност в посложните технологии, нито пък знания от страна на ищеца относно възможностите за влияние от други устройства по злонамерени причини и тяхното противодействие. Твърди, че е взел стандартните мерки за защитаустройството има инсталирана и работеща антивирусна програма, паролата за банкирането не е разпространявана и само оправомощени лица боравят с нея.

Всичко това покрива обичайната грижа на ползвателя на услугата.

Твърди, че при попълване на данните в платежното нареждане пред него не се е изписвала друга банкова сметка или името на друга банка, освен на ответника. Твърди, че сметката, по която е получена сумата му е изцяло непозната.