Решение № 11473 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11473 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110105217 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********** срещу И. И. Г., ЕГН: **********, с адрес:

******************** с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1404,27 евро, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 23.10.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 310,13 евро - лихва за периода 17.10.2022г. до 21.10.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 17,79 евро - главница за периода 01.01.2023г. до 30.03.2024г., ведно със законната лихва от 23.10.2025г.до окончателното изплащане на вземането, както и 4,79 евро - лихва за периода 15.01.2023г. до 21.10.2025г, ,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *************** Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ******************** аб. №: *********/ инст. № *************, ИД номер: ***********.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредбата за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са 1 длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ТС“ ЕООД.

Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "ТС" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „ТС“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Претендират се разноски.

Книжата са връчени на ответницата чрез пълнолетно лице от домашните-баба на ответницата. В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, ответницата, редовно призована /на основание чл. 41, ал. 2 ГПК/, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответницата не е представила отговор на исковата молба, не е изпатила представител в първото съдебно заседание по делото, като не е направено искане за разглеждането на делото отсъствие на представител.

От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за съдебно заседание (редовно връчени чрез пълнолетно лице от домашните-баба и на основание чл. 41, ал. 2 ГПК) са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че исковете са вероятно основателни. В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.

Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.

78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 34.74 евро и и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 102.26 евро по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в 2 заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва да се присъдят разноски в размер на 137.75 лева/70.43 евро/.

Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо И. И. Г., ЕГН: **********, с адрес:

*********************, че дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 1404,27 евро, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г. за топлоснабден имот с адрес: ******************** аб. №: *********/ инст.

№ *************, ИД номер: ***********, ведно със законната лихва от 23.10.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 310,13 евро - лихва за периода 17.10.2022г. до 21.10.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 17,79 евро - главница за периода 01.01.2023г. до 30.03.2024г., ведно със законната лихва от 23.10.2025г.до окончателното изплащане на вземането, както и 4,79 евро - лихва за периода 15.01.2023г. до 21.10.2025г, ,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *************** ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: *********************, да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. №***************в размер на 70.43 евро, както и за настоящото производство, в размер на 137 евро.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ТС“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адресна управление: *************, като подпомагаща страна на ищеца„ТС“ ЕАД.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3