Решение № 42 от 20.02.2019, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е

20.02.2019 г.

Номер 42

2 0 1 9 година гр. Кюстендил

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Кюстендилският административен съд на пети февруари

2

0 1 9 година в открито заседание в следния състав:

Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 565 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по § 8 от ПЗР на АПК, във връзка с чл. 145 от АПК.

Постъпила е жалба от М.Б.М. *** с искане за отмяна на Отказ на Кмета на Община Кюстендил, обективиран в писмо с изх. № 94-00-4020/28.11.2018 г., с което й е отказано бъде извършена административна услуга, изразяваща се в издаване на удостоверителен документ, а именно издаване на удостоверение, от което да е видно, въз основа на семейните регистри за периода 1947 г. – 1968 г., съхранявани в архива на общината, до коя година са живели наематели в сграда, намираща се в гр. Кюстендил, ул. „******“ № 21, УПИ ХХVІ, кв. 294 по плана на гр. Кюстендил и в кой момент е предоставена на СКК в оперативно управление. Гореописаният имот е закупен от жалбоподателката ведно с построените в него едноетажна масивна сграда, гараж – навес и второстепенна сграда – барака. Счита изложените в писмото съображения за неоснователни и моли съдът да отмени отказът като незаконосъобразен и да се произнесе по жалбата и да задължи ответникът по жалбата да извърши административната услуга, като бъде издадено исканото удостоверение. Претендират се и сторените по делото разноски, съгласно приложените доказателства.

Ответната страна - редовно призована, чрез процесуалния си представител юк. П., изразява становище по същество за неоснователност на жалбата, алтернативно за недопустимост на същата.

Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – СБР-НК София, чрез пълномощника си Г. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.

Прави искане за присъждане на разноски.

Заинтересованата страна – Е.Д.Р., не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което ще я уважи. Съображенията за това са следните:

Производството пред административния орган е започнало по заявление на М.Б.М. с вх.

№ 94-00-4020/15.11.2018 г. за издаване на удостоверителен документ - удостоверение, в което, въз основа на семейните регистри за периода 1947 г. – 1968 г., съхранявани в архива на Община Кюстендил, да е видно до коя година са живели наематели в тази сграда и в кой момент е предоставена на СКК /Санитарно – курортен комплекс/ гр. Кюстендил в оперативно управление. Към него са приложени копия от АДС № 377/23.07.1951 г. /2 броя/; АДС № 3857/23.04.1996 г. и нот. акт № 98, том 2, дело № 98/2006 г. на Нотариус с рег. № 146 с район на действие РС Кюстендил.

В административната преписка предоставена от ответника се съдържа отговор на Кмета на Община Кюстендил с изх. № 94-00-4020/28.11.2018 г. В същият се сочи, че за изясняване на собствеността върху съществуващата сградае е от съществено значение за законосъобразното издаване на удостоверението, като заинтересованите лица следва да представят окончателно решение на съда по спора за собдственост.

Жалбата е редовна и допустима. Заявлението с вх. № 94-00-4020/15.11.2018 г., съдържащо искането за издаване на горепосоченото удостоверяване е подадено на 15.11.2018 г. Съгласно чл. 25 ал. 1 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в случая – 15.11.2018 г. Съгласно чл. 57 ал. 2 от АПК в разглежданата хипотеза на поисканата административна услуга, компетентният орган – Кметът на Община Кюстендил е бил длъжен да издаде исканият акт в седемдневен срок от постъпване на искането, т.е. до 22.11.2018 г. включително. На 28.11.2018 г. административният орган с оспореното писмо, по същество е отказъл да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание, като същият е получен от жалбоподателката на 29.11.2018 г. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането /т. 5 от ППВС 4/1976 г./. Жалбата е подадена на 13.12.2018 г., т. е. в законовоустановения преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 от АПК.

Съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове се прилагат и при извършването на административни услуги по смисъла на § 1 т. 2 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 21 ал. 3 от АПК. Административният орган е този, който следва да извърши исканата услуга на лице с установен правен интерес, каквато се явява М.М. съгласно приложените писмени доказателства, а оттук и правния извод, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната за осъществяване на поисканата услуга.

Обстоятелствата дали молителят разполага с документ за правото на собственост и доказателства, че упражнява фактическа власт върху имота следва да са предмет на установяване в охранителното производство по чл. 587 от ГПК, което се осъществява пред съответния нотариус, а не пред кмета на общината. В компетенциите на нотариуса е, след като се убеди въз основа на наличните писмени доказателства и разпит на трима свидетели, в правото на собственост на молителя и съответно да издаде или не нотариален акт за това. В охранителното производство е необходимо кметът на общината да посочи трима свидетели по указание на молителя и да удостовери, че имотът не е общинска собственост във връзка със забраната на чл. 86 от ЗС. Административният орган не е оправомощен да се произнася дали молителят има право на собственост върху имота и дали с издаването на удостоверението биха се засегнали правата на трети лица, а само да удостовери данни относно имота. Административният орган е длъжен да издаде искания документ, като може да удостовери всички съществуващи данни за имота, които ще се преценяват от нотариуса, но не и да откаже издаването им, както е направил по същество с оспореното писмо изх. № 94-00-4020 от 28.11.2018 г.

Противоречието на оспорения административен акт с материалния закон, мотивира съда да отмени отказа. Доколкото естеството на акта и специфичната му форма и съдържание изключват делото да бъде решено по същество, съдът ще изпрати преписката на административния орган,с указание за изпълнение на исканата услуга.

На основание чл. 143 от АПК и съгласно изхода на делото, съдът ще присъди на жалбоподателката и направените по делото разноски – държавна такса, съгласно приложените доказателства за това.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал.

2, чл. 173 ал. 2 и чл. 174 от АПК, Кюстендилският административен съд Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Отказ на Кмета на Община Кюстендил, обективиран в писмо с изх. № 94-00-4020/28.11.2018 г., да извърши административна услуга по искане за издаване на удостоверителен документ по заявление с вх. № 94-00-4020/15.11.2018 г. на М.Б.М. ***.

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Кюстендил за извършване на административната услуга, в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

ОПРЕДЕЛЯ 7 - дневен срок от влизане на решението в сила, в който да се извърши исканата административна услуга.

ОСЪЖДА Община Кюстендил да заплати на М.Б.М.,

ЕГН **********, сумата от 10 / десет/ лева – държавна такса, направени по делото разноски за тази инстанция.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р. България.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: