Решение № 1313 от 11.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. Варна, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110202245 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. П. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Й. А. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000338 от 11.04.2024 г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя Н., на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за това, че на 05.03.2024 г. в 21:55 часа в гр. Варна, по бул. „Константин и Фружин“ до магазин „На близо“ в посока жилищен блок № 21 управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № В 4656 НТ, като след извършена полицейска проверка, водачът Н. П. Н. отказва да бъде изпробван за проверка на концентрация на алкохол в кръвта си с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085, като на водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 0165508 – нарушение на разпоредбата на чл.

174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Н. П. Н. намира издаденото наказателно постановление 1 за незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва, че не отговаря на действителността твърдението, че е отказал да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за установяване на концентрация на алкохол в организма му, като сам навежда твърдения, че е направил 5 – 6 неуспешни опита да издиша в техническото средство, но поради здравословни проблеми не е успял да даде качествена проба. Също така акцентира, че в случая е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото липсва конкретика на фактическите обстоятелства, релевантни към състава на нарушението, за което е била ангажирана административно – наказателната му отговорност. Обръща внимание на съда, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, законодателят ясно е разграничил две форми на изпълнително деяние, използвайки съюза „или“ в цитирания текст, като в случая, според жалбоподателя, административно – наказващият орган единствено е възприел съдържанието на текста на нормата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, като е спестил съюза „или“, което поведение създава неяснота за коя конкретна форма на изпълнителното деяние е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят Н. моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2245 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Н. П. Н. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Й.

А. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна Началникът на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество по време на проведеното на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2245 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд. В депозирани на 25.09.2024 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. – процесуален представител на въззиваемата страна, се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение

2

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 21:55 часа на 05.03.2024 г. жалбоподателят Н. П. Н., с ЕГН:

********** управлявал личния си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № В 4656 НТ по бул. „Константин и Фружин“ в ж.к. „Владислав Варненчик“ в гр.

Варна в посока към обръщача на пътническите превозни средства от масовия градски транспорт.

По същото време свидетелите Ф. С. Г.-А. и И. К. А. – служители на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна изпълнявали служебните си задължения по контрол на обществения ред в този район на гр. Варна, като се предвижвали със служебен автомобил по бул. „Константин и Фружин“.

Полицейските служители забелязали управлявания от жалбоподателя Н. автомобил и решили да му извършват проверка.

Полицейските служители спрели за проверка управлявания от жалбоподателя Н. автомобил до магазин „На близо“, като пристъпили към тестването му за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085.

Жалбоподателят Н. направил няколко неуспешни опита да даде качествена проба, като издиша продължително време въздух в техническото средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085.

След поредния неуспешен опит св. И. К. А. – командир на отделение в Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя Н. за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като 11.04.2024 г. Началникът на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя Н. административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата.

3

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло дава вяра и кредитира показанията на св. Ф. С. Г.-А., която обясни пред съда, че водачът Н. няколко пъти е направил неуспешни опити да даде качествена проба, като съвсем конкретно не е успял да издиша продължително време въздух в техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085.

Самата св. Г.-А. обясни, че липсва възможност водачът да бъде изпратен в болнично заведение евентуално да даде кръвна проба, без да му бъде съставен АУАН за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, което очевидно е законодателен пропуск, но в случая според съда по – важното е, че жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, доколкото няколко пъти (3 – 4 пъти, съгласно показанията на св. Г.-А.) е направил опит да издиша продължително време въздух в техническото средство, но поради здравословен проблем (за който потвърди и св. Г.-А.) не е успял.

При това положение не отговаря на действителността твърдението на административно – наказващия орган, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за проверка на концентрация на алкохол в организма си с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085, поради което и жалбоподателят не е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и процесното Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000338 от 11.04.2024 г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

За пълнота на мотивите съдът би желал да вземе отношение и по другите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

Няма как на съда да не му направи впечатление драстичното разминаване 4 в показанията на св. Г.-А. и св. А. по отношение някои детайли на самата проверка и най – вече по отношение основния въпрос дали водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“.

Св. А. доста категорично заяви, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство по време на проверката, но съдът не дава вяра на тези негови на пръв поглед доста категорични показания, поради следните съображения:

Самият св. А. обясни пред съда, че самият той не е участвал в началния етап на проверката, тъй като след като св. Г.-А. е слязла от служебния автомобил и се е приближила към автомобила на жалбоподателя, той е останал в служебния автомобил, за да го паркира на безопасно място. При това положение очевидно е, че самият св. А. няма как да знае какво се е случвало с жалбоподателя Н. в началото на проверката, като още един момент заслужава внимание – самият св. А. потвърди думите на св. Г.-А., че именно тя е държала в ръка техническото средство, поради което и е съвсем логично именно св. Г.-А. да има по – ясни и достоверни спомени как е протекла проверката вечерта на 05.03.2024 г., доколкото именно тя е контактувала с жалбоподателя.

Ето защо съдът не кредитира показанията на св. А., а същевременно дава вяра на показанията на св. Г.-А. и именно „стъпвайки“ върху тези показания, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение приложените от жалбоподателя амбулаторни листи, издадени от д-р. М.М., съдът няма причина да не ги кредитира, но следва да се подчертае, че те се отнасят за здравословното състояние на жалбоподателя близо 8 дни след извършване на проверката от страна на св. А. и св. Г.-А., поради което и на практика не са съвсем относими към правния спор.

В крайна сметка св. А.-Г. потвърди, че жалбоподателят е кашлял силно, което състояние очевидно му е попречило да даде качествена проба за употреба на алкохол.

В обобщение, съдът намира, че Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000338 от 11.04.2024 г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено.

Липсват доказателства за сторени разноски от страна на жалбоподателя 5

Н. П. Н., поради което и такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000338 от 11.04.2024 г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на Н.

П. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 174, ал.

3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за това, че на 05.03.2024 г. в 21:55 часа в гр. Варна, по бул. „Константин и Фружин“ до магазин „На близо“ в посока жилищен блок № 21 управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № В 4656 НТ, като след извършена полицейска проверка, водачът Н. П. Н. отказва да бъде изпробван за проверка на концентрация на алкохол в кръвта си с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085, като водачът е издаден талон за медицинско изследване с номер 0165508 – нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6