Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263 от 02.03.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4467/2024
Вид
Решение № 263
Подписан
02.03.2025
В сила
23.06.2025
Състав
Силвия Георгиева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Плевен, 02.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430104467 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № ***, представлявано от ***, чрез *** С. С., против И. Ц. П., ЕГН ********** от с.***, обл.Плевен, ул.“***“ № ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер 2441,02 лева- главница по Договор за кредит; 265,74 лева - договорна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г.; 184,41 лева — наказателна лихва за периода от 01.03.2023 г. до 14.05.2024 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението-07.06.2024г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№3142/2024г. по описа на Районен съд-Плевен.

Твърди се, че на 18.07.2022 г. ответницата И. Ц. П., ЕГН ********** е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ***. Сочи се, че по реда на ЗЕДЕУУ на 18.07.2022 г., между кредитора „КРЕДИСИМО“ и кредитополучателя И. Ц. П.

1 е сключен Договор за кредит № ***/ 18.07.2022 г. за сумата от 3400 лева (три хиляди и четиристотин лева) - главница и уговорен срок на погасяване на предоставения кредит- 31.01.2024 г. при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Твърди се, че лицето е усвоило заемната сума в брой на 18.07.2022 г. на каса на „ИЗИПЕЙ“ АД.

Твърди се, че Договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /“ЗПФУР“/ и приложимото законодателство.

Изложени са доводи, че ответницата при кандидатстването си за кредит от „КРЕДИСИМО“, сама е избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на „АЙ ТРЪСТ“. Твърди се, че ответницата е имала възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III, т. 12 от ОУ/. В този смисъл се сочи, че Договорът за предоставяне на поръчителство не е бил задължителен за сключване. Твърди се, че Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ също е сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Изложени са съображения в исковата молба, че Договорът за предоставяне на поръчителство между „АЙ ТРЪСТ“ и ответника по същността си е договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ предоставя гаранционна услуга, като се задължи да сключи с „КРЕДИСИМО“ договор за поръчителство по чл.

147 ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по нейния Договор за кредит. Твърди се, че ответницата се съгласила да заплаща месечно възнаграждение за срока на Договора за кредит, видно от Раздел II на Приложение № 1, към Договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи се, че „АЙ ТРЪСТ“ изпълнило задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство и сключило с „КРЕДИСИМО“ Договор за поръчителство, по силата на който се задължило да отговаря пред „КРЕДИСИМО“ солидарно с ответника за изпълнението на задълженията на ответника по Договора за кредит, както и за всички последици от нейното неизпълнение.

2

Твърди се, че И. Ц. П. се е задължила да върне заемната сума по Договора за кредит, съгласно уговореното, както и да заплаща ежемесечно възнаграждение на „АЙ ТРЪСТ“ за предоставената услуга по Договора за предоставяне на поръчителство.

С оглед неизпълнение задълженията на И. П. по Договора за кредит на 16.05.2024 г., се твърди, че „КРЕДИСИМО“ изпратило искане за плащане до поръчителя „АЙ ТРЪСТ“.

Твърди се, че „АЙ ТРЪСТ“ изпратило до ответницата уведомление за всички суми, които предстои да бъдат погасени.

Сочи се, че ответницата не платила в дадения срок и на 17.05.2024 г.

„АЙ ТРЪСТ“ изпълнило задълженията си като поръчител и погасило всички дължими от ответника суми към „КРЕДИСИМО“, а именно: 2441,02 лева /главница по Договор за кредит/; 265,74 лева /договорна лихва/; 184,41 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/ и встъпило в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. На същата дата се твърди, че ответницата била уведомена от „АЙ ТРЪСТ“ по имейл за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора „КРЕДИСИМО“. Изложени са доводи, че съгласно чл. 15 във връзка с чл. 12 от Договора за кредит и съгласно и чл. 14 от Договора за предоставяне на поръчителство, ответницата се е съгласила всички уведомления, електронни изявления и документи във връзка с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения електронен адрес.

Сочи се, че „АЙ ТРЪСТ“ подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 3142/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен, като Съдът уважил частично заявлението и издал заповед за изпълнение за следните суми: 2441,02 лева- главница по Договор за кредит; 265,74 лева договорна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г.; 184,41 лева — наказателна лихва за периода от 01.03.2023 г. до 14.05.2024 г., както и 211,07 лева разноски, от които 61,07 лева — държавна такса и 150 лева ***ско възнаграждение. Срещу издадената заповед се сочи, че ответницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на „АЙ ТРЪСТ“ да предяви настоящия установителен иск.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

3

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез адв.А. Д. от САК.

Изложени са доводи, че на 18.07.2022 г. между ответницата и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *** е сключен Договор за потребителски кредит № ***, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сочи се, че съгласно чл. 1 от Договора „КРЕДИСИМО“ се задължава да предостави на Кредитополучателя потребителски Кредит, в размер и при условия, посочени в настоящия Договор, под условие, че подаденото от Кредитополучателя Заявление е одобрено от „КРЕДИСИМО“.

Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, Настоящият Договор, ведно с приложенията към него, Общите условия, Заявлението и дадени съгласия чрез изрични декларации от Кредитополучателя относно обработване и съхранение на предоставените от него лични данни по реда и начина, уговорени в Общите условия, представляват цялостно и единно споразумение между страните с посочения по-горе предмет. Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора с подписването на настоящия Договор Кредитополучателят заявява, че е съгласен и приема Общите условия, които са му предоставени от „КРЕДИСИМО“ и с които се е запознал. Сочи се, че съгласно чл.3 от Договора след подписване на настоящия договор от Кредитополучателя и при спазване на условията т.III.3.1. от Общите условия, „КРЕДИСИМО“ одобрява Заявлението за Кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите условия. Сочи се, че сключването на договор за застраховка или договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на договор за кредит. При подаване на заявлението за кредит Кредитополучателя не е длъжен да избере да предостави обезпечение на „КРЕДИСИМО“ или да сключва договор за застраховка. Сочи се, че съгласно чл.4 от Договора, в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: ( i ) да предостави на „КРЕДИСИМО“ банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или ( i i ) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в 4 хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“, съответно този Договор не поражда действие между „КРЕДИСИМО“ и Кредитополучателя. Сочи се, че съгласно чл.4, ал.3 от Договора в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението. Ако Заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока по предходното изречение, Договорът не поражда действие между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя.

Сочи се, че съгласно Приложение №1 към договор за потребителски кредит № *** от 18.07.2022 г. условията на договора са следните: Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план; Кредитен продукт: "Credissimo плюс"; Общ размер на предоставения Кредит: 3400.00 лева / три хиляди и четиристотин лева и нула стотинки/; Срок на Кредита: 18 /четиринадесет месеца/; Брой на Погасителните вноски: 18 /четиринадесет вноски/; Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителния план;

Лихвен процент по Кредита: 19.2% /деветнадесет цяло и две десети процента;

Годишен процент на разходите по Кредита: 20.98%; Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия; Общ размер на всички плащания: 3954,75 лева; В т.10 е посочен погасителния план към Договора.

Твърди се, че за обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ответницата се е видяла принудена да сключи и договор за предоставяне на поръчителство с "АЙ ТРЪСТ” ЕООД (едноличен собственик на капитала на дружеството е „Кредисимо“ ЕАД).

Сочи се, че съобразно Приложение № 1 към договора за поръчителство, раздел II, т. 1 възнаграждението на поръчителя е в общ размер на 2929,80 лева, което се изплаща на вноски с различен размер за срока на действие на договора за кредит, т.е. 18 месеца.

Посочва се, че общото задължение на ответника към ответното 5 дружество (видно от представеният към исковата молба обединен погасителен план) възлиза на 6904,33 лева (главница+ лихва+ възнаграждение на поръчителя).

Твърди се, че ответницата е погасила кредита до размера на главницата, но за съжаление не разполага с платежни документи, с които да докаже това, поради което обстоятелство ще ангажира съответните доказателствени искания както към ищеца по делото, така и към първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД, с цел да бъдат изяснени всички обстоятелства, касаещи платените от ответника суми.

Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Изложени са доводи, че ответницата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Изложени са доводи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 Договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи се, че съгласно чл. 23 ЗПК когато един договор за потребителски кредит е прогласен за недействителен, потребителя дължи връщане само на чистата сума на кредита, т.е. главницата.

Твърди се, че договор за потребителски кредит № *** е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини:

Не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Сочи се, че не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР.