Решение № 195 от 17.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Перник, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720200515 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0004663 от 20.12.2022г., издадено от и.д.директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РД „АА”) - София, с което Б. И. Д., ЕГН ********** за извършени три нарушения на 10.11.2022г., около 08:45 часа на АМ Струма, км 30-ти разклон с. Боснек, намиращ се на територията на общ. Перник при извършване на обществен превоз на товари (фракция) в посока към гр. София с товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № ******* (категория N3) е санкциониран както следва:

1. за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на министъра на транспорта (Наредба № 33 от 03.11.1999г.) на основание чл.

93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) е наложена глоба в размер на 2000.00лв (две хиляди лева);

2. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от същия закон е наложена глоба в размер на 10.00 лв (десет лева);

3. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ (Наредба № 11 от 03.07.2001г.) на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП е 1 наложена глоба в размер на 2000.00 лв (две хиляди лева).

Жалбоподателят Б. И. Д., чрез пълномощника си адв. Н. С. от ВАК, оспорва процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. По отношение на първото нарушение се твърди, че в обжалвания правораздавателен акт не са описани обстоятелствата, които са релевантни към неговия фактически състав. Счита се, че предвид направеното словесно описание на второто нарушение същото подлежи на сакнкциониране на основание чл. 175, ал. 1, т.

3 от ЗДвП, а не както е сторил административнонаказващия орган ( АНО) по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При атакуване на третото нарушение се оспорва брутното тегло на процесния товарен автомобил при напускане на кариерата, което било 31 680 кг, т.е под 32 000 кг, предвид представената кантарна бележка от нарушителя с подаденото възражението по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Жалбоподателят Б. И. Д. не участва лично в хода на съдебното производство, в което се представлява от пълномощника си адв. Н. С. от ВАК, който поддържа изложените в жалбата съображения. По отношение на третото нарушение лансира теза, че след като проверяващите не са измерили теглото на проверяваното моторно превозно средство (МПС) с мобилна везна удостоверителната сила на представената при проверката от водача кантарна бележка е опровергана от съдържанието на друга такава, която е представената от нарушителя с възражението по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, поради което оспорва да е извършено вмененото нарушение. Претендира присъждане на направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

АНО - директор РД „АА”-София–редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда е изложено становище за законосъобразност на НП, като е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява частично основателна.

От фактическа страна:

На 10.11.2022г., около 08:45 часа на АМ Стума, км 30-ти разклон с.

Боснек, в посока към гр. София Б. И. Д., който управлявал товарен автомобил 2

„Мерцедес” (категория N3) с рег. № *******, бил спрян за проверка от свидетелите Й. Ц. П. и К. Г. В. - инспектори в РД „АА”-София. Последните установили, че жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари по маршрут Кариера Студена – гр. София, като превозвал фракция. Водачът не представил на контролните органи пътен лист и контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Б. Д. показал кантарна бележка от 10.11.2022г. от Кариера Студена, удостоверяваща, че превоза е за сметка на превозвача „Крас Транс”, като в същата било вписано, че максималната маса на пътното превозно средство (ППС) и товар е 41 450 кг., предвид измереното нето на натоварения материал възлизащо на 26 860 кг.

Контролните органи приели, че предвид отбелязаната в свидетелството за регистрация на МПС максимална маса с товар 32 000 кг е налице надвишаване на нормите на допустимата максимална маса за движение на ППС по пътищата отворени за обществено ползване съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като жалбоподателят не представил квитанция от АПИ за претоварване. При така установените факти св. Й. Ц. П. съставил на мястото на проверката на Б. Д. АУАН № 331725 за три нарушения, а именно: по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г., по чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от ЗДвП, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г. Нарушителят не направил възражения по вписаните констатации. Към акта била приложена и представената от водача кантарна бележка от 10.11.2022г., издадена при натоварването на фракцията в Кариера Студена.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение от жалбоподателя, към което приложил копие на кантарна бележка от 10.11.2022г. на Кариера Студена, удостоверяваща други параметри на извършено бруто измерване (на автомобил и товара) - 31580 кг, предвид вписано нето на натоварения материал 17 000 кг.

След като АНО преценил възражението за неоснователно, въз основа на съставения АУАН издал срещу жалбоподателя обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателната му отговорност както следва: на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр наложил глоба в размера на 2000 лева за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г., на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП наложил глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл.2-ро от ЗДвП наложил глоба в размер на 2000 лв за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г.

От правна страна:

По отношение на нарушението по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.:

В чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. законодателят е предвидил, че по време на работа водачът представя при поискване от 3 контролните органи попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозното средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз. В настоящия случай не се спори, че към момента на проверката от контролните органи жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари, като товарният автомобил е бил натоварен с фракция от Кариера Студена с маршрут към гр. София.

Безспорно, по време на проверката жалбоподателят не е представил на проверяващите горепосочения документ, но такъв е предявил в срока за възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН и преди издаването на обжалваното НП.

Съдържанието на кредитирания като писмено доказателство пътен лист № 451305 категорично установява, че той е релевантен към конкретния превоз, тъй като е за процесния ден и за същото МПС с рег. № *******.

Отбелязаният начален час на извършвания превоз от Студена в 08:15 часа и край на курса в 10:10 часа в Малинова долина сочат, че по време на същия, а именно в 08:45 часа е била извършена проверката от контролните орган. В самото възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя е записано, че „в момента на проверката не намерих в кабината на превозното средство изискания ми пътен лист от контролните органи, тъй като се бях притеснил”. С оглед на всичко това няма съмнение, че с не представянето на посочения документ по време на проверката жалбоподателят е нарушил чл.

89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г., която е подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗАвтПр.

За това нарушение АНО е санкционирал Д. с наказание глоба в размер на 2000 лв, наложена на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, която разпоредба гласи, че водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с „глоба” в размер на 2000 лв. при първо нарушение.

Разпоредбите на чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗАвтПр ясно разграничават случаите, в които административните нарушения, извършени от водачите, се изразяват в извършване на обществени превози без изискуемите документи, от случаите в които нарушенията се изразяват в невъзможност за представяне в момента на проверката на съответните документи.

В конкретния случай от съдържанието на обжалваното НП може да се направи еднозначен извод, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че „при проверката е без пътен лист по образец”, т.е. налице е ясно описание на обстоятелствата, които са относими към състава на деянието и доколкото липсва изменение на фактическите обстоятелства на административнонаказателното обвинение, които са 4 релевантни към санкционната норма на чл. 93, ал. 2 от ЗАтПр, то са налице предпоставките за изменение на НП в тази му част. Разпоредбата на чл. 93, ал.

2 от ЗАтПр се явява закон за по-леко наказуемо нарушение, тъй като фиксираното в нея административно наказание глоба е в абсолютен размер, който е значително по-нисък - 100 лв.

Следва да се отбележи, че нарушението на материалния закон от АНО при посочване на санкционната норма не води до отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, за каквато последица претендира жалбоподателя.

Според чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН (ред. ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В тази насока е и постановеното преди влизане в сила на горепосочената разпоредба, Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС, ОСС от І и ІІ колегия, което също съдържа задължителни указания, че при липсата съществено изменение на съставомерни факти в НП първоинстанционния съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.

Предвид тези съображения съдът счита, че следва да измени обжалваното НП по отношение на нарушението по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г., като преквалифицира основанието на което е наложено административното наказание от чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр на чл. 93, ал.2 от същия закон, като наложената глоба бъде намалена от 2000лв на 100лв.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП при управление на ППС водачът е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него. Безспорно е установено, с оглед свидетелските показания на Й. Ц. П. и К. Г. В., че жалбоподателят не е носил контролен талон към свидетелство за управление на МПС, тъй като не им е бил предоставен при проверката. Обосновани възражения срещу тази констатация Б. Д. не е направил, както при съставянето на АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че вмененото нарушение е действително извършено, поради което законосъобразно и обосновано жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.