Решение № 419 от 07.03.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение № 419 от 07.03.2023г. по АНД 5460/2022 по описа на ПРС-ХХІІІн.с.

С Постановление от 04.10.2022г. Районна прокуратура – П. е внесла предложение Н.А.П. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78А от НК за това, че на 11.02.2020г., в гр. П., в качеството си на управител и представляващ търговско дружество ..... ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление в гр. П., в 30-дневен срок от спиране на плащанията по изпълнително дело № 180520849/2018 г. по описа на ТД на НАП – П., с предмет публични парични задължения, не е поискал от Окръжен съд – П. да открие производство по несъстоятелност -престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага П. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба” в минимален размер.

Обвиняемият Н.А.П. не се признава за виновен и не дава обяснения по случая.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното

Н.А.П. е роден на 24.01.1982г. в гр.П., живущ в гр.П., ..... ..... гражданин, разведен, неработещ, неосъждан, ЕГН: **********.

Дружеството ..... ЕООД с ЕИК ....., било вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията на 06.01.2015г., с посочен предмет на дейност – дърводелски услуги, разкриване на търговска мрежа за търговия с всякакъв вид стоки и пр. Като собственик на капитала и управител от същата дата бил вписан обв. Н.А.П., а седалище и адрес на управление на дружеството – гр.

П., ул. „Иван Вазов“ № 18. На 20.11.2015г. било извършено вписване в ТР, удостоверяващо, че седалището и адресът на управление на ..... ЕООД са преместени в гр. П., ул. „Брезовско шосе“ № 176. На 16.07.2020г. обв. П. прехвърлил половината от дружествените си дялове на Д.М.Ц, който от 07.07.2020г. станал и управител на дружеството, а П. бил заличен като такъв.

На 11.08.2020г. обв. П. прехвърлил на Цветанов и останалите си дялове в ..... и бил заличен като съдружник.

Дружеството развивало своята дейност, която била свързана основно в сферата на търговията с мебели. В периода от м. януари 2017г. до месец юли 2020г. фирмата била обслужвана счетоводно от свид. Р.Б. – управител на счетоводна кантора „Регина консулт“ ЕООД гр. П.. Свид. Б. получавала на имейл адрес ..... кореспонденция от НАП, касаеща ..... ЕООД и своевременно уведомявало за това управителя Н. П..

Дружеството развивало дейност, но започнало да трупа задължения, 1 както към държавата, така и към доставчици. Обв. П. през всичките години подавал редовно чрез счетоводителя Р.Б. СД по ЗДДС, ГДД, и ГФО. Поради липсата на достатъчно парични постъпления от развиваната търговска дейност, ..... ЕООД натрупало публично-правни задължения към НАП.

Задълженията произтичали от подавани месечни справки декларации по ЗДДС, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд, ГДД по чл. 92, ал.1 от ЗКПО, Декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл.

201 от ЗКПО, както и по наказателни постановления, издадени от КЗП. Към 11.02.2020г. ..... ЕООД имала публични задължения в общ размер от 66 550,95 лева.

Във връзка с натрупани публични задължения на 18.05.2018г. в ТД на НАП П. било образувано и изпълнително дело № 180520849/2018г. с длъжник ..... ЕООД. В тази връзка било изпратено Съобщение за доброволно изпълнение, връчено по електронен път на декларирания от дружеството електронен адрес ...... С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180016-022-0062368/31.08.2018г. бил наложен запор на 1 бр. МПС, собственост на длъжника.

Обв. Н. П. бил наясно с натрупаните задължения към НАП и поради това направил няколко погасителни вноски по сметка на НАП, като последното извършено от обв. П. плащане било на 08.01.2020г., в размер на 4000.00 лева, след което на практика спрял плащанията по натрупаните публични задължения. По този начин, обвиняемият Н. П., в качеството си на собственик и управител на ..... ЕООД, бил наясно с невъзможността на последното да изпълни така установеното по основание и размер задължение към държавата.

Във връзка с това управителят направил опит да осигури парични средства за дейността на дружеството, включително и като кандидатствал за отпускане на кредит от TBI Bank, тъй като било партньор на същата и предлагало закупуване на мебели на изплащане чрез кредитната институция.

Искането за кредит, обаче, не било уважено, тъй като едно от изискванията за отпускане на такъв била липсата на данъчни задължения на кредитоискателя, а ..... имала такива.

Въпреки посочените обстоятелства обв. Н. П. не предприел законоустановеното си задължение да обяви в 30-дневен срок обстоятелството, че управляваното от него дружество е изпаднало в несъстоятелност, сезирайки компетентния окръжен съд с молба за откриване производство по несъстоятелност, което следвало да направи до 10.02.2020г. включително.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин преди всичко от показанията на свидетелите С.В.Х, Ф А. Г Р К Б., Г П В-А, Д.М.Ц, депозирани в досъдебната фаза на процеса, както и от показанията на свидетелите Цветанов и Н. Д А, дадени непосредствено пред 2 съдебния състав. Възприетото от съда се подкрепя изцяло и от приложените по делото писмени доказателства- справки от ТД на НАП-П., заключение на съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, справки от ЧСИ, годишни данъчни декларации, свидетелство за съдимост и характеристична справка, находящи се по дознанието.

Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели, които намира за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с останалите доказателства по делото и незаинтересовани.

Настоящият състав възприема заключенията на съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, които намира за обективни, незаинтересовани, компетентно изготвени, с необходимите знания и опит и в съответствие с материалите по делото.

При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът е на становище, че обвиняемият Н.А.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.

227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 11.02.2020г., в гр. П., в качеството си на управител и представляващ търговско дружество ..... ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление в гр. П., в 30-дневен срок от спиране на плащанията по изпълнително дело № 180520849/2018 г. по описа на ТД на НАП – П., с предмет публични парични задължения, не е поискал от Окръжен съд – П. да открие производство по несъстоятелност.

Налице е едно изискуемо и ликвидно парично задължение, по което плащането е спряло. Това е така, защото задължението на обвиняемия по изпълнително дело № 180520849/2018г. по описа на ТД на НАП – П., е публично-правно задължение към НАП, в общ размер към 11.02.2020г. от 66 550.95 лева., формирано от отделни задължения за дължим ДДС, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд, ГДД по чл. 92, ал.1 от ЗКПО, Декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201 от ЗКПО, както и по наказателни постановления, издадени от КЗП. Това общо задължение е било известно на обвиняемия и то е изискуемо и безспорно. То е такова, защото е свързано с търговската му дейност и е било породено от ежемесечно подаваните от него като търговец в НАП чрез свид. Р.Б. - справки декларации по ЗДДС, декларации обр. 1 „Данни за осигуреното лице" и декларации обр. 6 по чл. 42 ЗДДФЛ, по ЗКПО и пр. За установяване на ликвидността и изискуемостта му не следвало да се издава ревизионен акт по реда на ДОПК / арг. от TP 1 /2009 г. на ОСНК на ВКС по т.д. 1/2009 г./.Това е така, защото данъчно-осигурителното задължение принципно възниква по силата на закона и става изискуемо с настъпването на определения от закона падеж, докато ревизионния акт има само декларативно действие, защото с него се признава вече съществуващо право на Държавата да получи едно данъчно вземане или правото на данъчния субект да прихване или възстанови суми. В 3 този смисъл данъчните задължения са определени по основание, субект и размер от съответните данъчни закони, те са винаги определяеми/ ликвидни/ и с настъпването на датата на падежа им стават и изискуеми.

Съгласно чл.608 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а в случая обвиняемият е направил последното плащане на 08.01.2020г. След това е спрял да обслужва цялото задължение по изпълнителното дело поради обективна невъзможност да заплаща дълговете си, т.е. е бездействал. Обвиняемият е бездействал и в 30дневен срок от спиране на плащанията не е уведомил за това съда. Тъй като последното извършено плащане е на 08.01.2020г., то след тази дата, т. е на следващия ден – 09.01.2020г. дружеството спряло плащанията по публичните си задължения. От тази дата напред в 30-дневен срок - до 08.02.2020г. вкл., който ден е бил почивен - събота, следователно законовият срок е изтекъл на следващия работен ден, а именно 10.02.2020г. – понеделник, докогато е следвало обвиняемият да обяви неплатежоспособност на управляваното от него дружество. На следващия ден-11.02.2020г., е осъществено престъпното бездействие, а именно обвиняемият не е поискал от Окръжен съд – П. да открие производство по несъстоятелност, т. е. престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал. 1 НК е било довършено. Приложената справка, издадена от търговското отделение на ОС - П. удостоверява, че не е имало образувано търговско дело за откриване на производство по несъстоятелност във визираните срокове.

При така очертаната фактическа обстановка се обосновава безсъмнен извод, че с поведението си обв. Н.А.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Във връзка с гореизложеното неоснователни се явяват възраженията, наведени от защитата в последното по делото заседание, тъй като от заключението на изготвените още в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава категорично се установява, че към 31.12.2019г. дружеството, представлявано от обвиняемия не е имало възможност с балансовите си активи да покрие балансовите си задължения. Освен това вещото лице е изчислило, че към 31.12.2019г. общият размер на балансовите активи на дружеството, управлявано от обвиняемия възлиза на 2 258 хил.лв, а балансовите задължения на същото са в размер на 2 324хил.лв. Именно и поради това се налага изводът, че към същия период не е налице възможност за покриване на задълженията му с наличните активи. Поради това и обв. П. е бил длъжен да поиска от Окръжен съд –П. откриване на производство по несъстоятелност на фирмата му. Този извод не се опровергава от безспорния факт, че същият е положил усилия да осигури парични средства на дружеството, включително и чрез кандидатстване за отпускане на кредит, тъй като тези му усилия са останали безрезултатни, като балансът на дружеството и финансовото му състояние е било непроменено.

4

За извършеното от обвиняемия престъпление по чл. 227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до 5 000лв., видно от приложеното свидетелство за съдимост същият не е осъждан за престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и не са налице причинени с деянието съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че Н.А.П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото – ниската степен на обществена опасност на дееца, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до момента. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното, както и предвид имотното и семейно състояние на обвиняемия, най-справедливо е на Н.А.П. да се определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално предвидения, а именно –ХИЛЯДА ЛЕВА.