Решение № 488 от 12.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Велико Търново, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Илина Гачева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20224100500562 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 29.04.2022 година, постановено по гр.дело № 1820 по описа на Горнооряховски районен съд за 2021 година, по реда на чл. 422 от ГПК спрямо „Ш.-М.Б.“ЕООД, с. П., Г., е прието за установено, че дължи на „А. И. Т.“-ЕООД, гр. П., сумата от 2 035,20 лв., възнаграждение за извършен автомобилен превоз на стока, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 02.07.2021 година насетне. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 2 817,54 лв. искът за възнаграждение е отхвърлен.

Отхвърлен е иска на „А. И. Т.“-ЕООД, гр. П., за сумата от 2 347 лв., разходи за преопаковане на увредена стока и за сумата от 13,31 лв., обезщетение за вреди от забава в плащането на превозното възнаграждение. Тежест на ответника са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от ответника „Ш.-М.Б.“-ЕООД, с. П., в частта, с която искът за възнаграждение е уважен за сумата от 2 035,20 лв. Претендира отмяна и постановяване на ново решение, отхвърлящо претенцията като неоснователна. Неправилно първостепенният съд преценил събраните по делото доказателства относно периода, в който превозвачът-ищец е изпаднал в забава по доставка на превозваната стока. Правото на защита на въззивника било нарушено, защото съдът не осигурил възможност страната да представи доказателства за договорните й отношения с „***“-ЕООД, гр. П., – доверител по твърдяния в отговора на исковата молба спедиционен договор.

1

Ответникът по жалбата - „А. И. Т.“-ЕООД, гр. П. - излага довод за правилност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

По реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1, предложение второ от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 372 от Търговския закон.

Ищцовата страна - „А. И. Т.“-ЕООД, гр. П. - излага в исковата си молба, че по договор с ответника е извършил превоз на стока – храна за *** – от гр. П. до гр. О., Г.. По реда на настоящото производство претендира да бъде признато вземането за възнаграждение по превозния договор в размер на 2 035,20 лв., дължимо със законна лихва 02.07.2021 година до окончателното й заплащане. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - „Ш.-М.Б.“-ЕООД, с. П. - оспорва иска позовавайки се на прихващане със свои вземания против ищеца – платени неустойки по договор с „***“ЕООД, гр. П. по спедиционен договор, в изпълнение на който е сключен процесния договор за превоз. Неустойките били платени, заради забава в изпълнение на задължението на ищеца за извършване на превоза в договорените срокове.

Съдът прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства и приема за установена фактическата обстановка, посочена в мотивите на атакуваното решение. Приема изводите на първостепенния съд, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалвания акт.

Доводите по жалбата са неоснователни.

Спедиционният договор между жалбоподателя и „***“-ЕООД, гр. П. е непротивипоставим на ищеца. За превозвача спедиторът е товародател – чл. 361 от ТЗ, и вътрешните отношения между последния и доверителя по спедиционния договор не го обвързват – чл. 21, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ. Платените по спедиционния договор неустойки, сами по себе си, не пораждат насрещно спрямо ищеца вземане за обезвреда. Ако и доколкото последният е в забава и дължи репарация на вредите от тази забава, платените на трето лице неустойки биха могли единствено да бъдат мерило да търпените вследствие на забавата на ищеца имотни загуби. На практика това означава, че ответникът-жалбоподател следва да докаже забавата на ищеца-превозвач, вредите от тази забава и стойността им, за да може да компенсира с тази стойност вземането за превозно възнаграждение. Доколкото това по делото не е сторено, на заявеното прихващане следва да бъде отречен погасителен ефект. Искът е доказан и основателен в признатия с атакуваното решение размер.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че въззиваемият има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 360 лв. Следва да се присъди с настоящото решение.

2

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава решението от 29.04.2022 година, постановено по гр.дело № 1820 по описа на Горнооряховски районен съд за 2021 година.

Осъжда „Ш.-М.Б.“-ЕООД, с. П., ЕИК: *** да заплати на „А. И. Т.“-ЕООД, гр. П., сумата от 360 (триста и шестдесет лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3