Решение № 181 от 07.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Димитрина Ангелова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора , М. Н. Г. и Е. В. П. като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601174 по описа за 2024 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 12.04.2024 г. по НОХД № 62/2022 г. Окръжен съд – Перник е признал подс. С. Б. Т. за невиновен и го е оправдал по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 252, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр.

1 от НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С присъдата подс. С. Б. Т. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. Със същата присъда подс. С. Б. П. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С присъдата подс. И. И. Т. е била призната за виновна по повдигнатото срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.

1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието 1 изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.

Срещу така постановената присъда, в частта, с която подсъдимите С. Т. и С. П. са оправдани по повдигнатото срещу тях обвинение за извършено 1 престъпление по чл. чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е подаден протест от Окръжна прокуратура– Перник, в който са изложени доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че имуществото, предмет на инкриминираните сделки, извършени от двамата подсъдими, макар и да не е придобито от престъпление, се явява придобито от друго общественоопасно деяние, а именно от административни нарушения по Закона за кредитните институции, каквито представляват извършваната от подс. С. Т. дейност по отпускане на кредити, без разрешение за това. Предлага се в атакуваната част присъдата да бъде отменена и вместо нея, бъде постановена присъда, с която подсъдимите С. Т. и С. П. бъдат признати за виновни и осъдени по обвинението за извършено престъпление по чл. 253, ал.

5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Срещу присъдата, в частта, с която подс. С. Т. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. чл.

255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е подадена жалба от защитника на подс. Т., в която са изложени доводи, че от събраните по делото доказателства е установено, че същият подсъдим не е извършвал такова деяние и се предлага в тази част, присъдата да бъде отменена и подс. С. Т. бъде оправдан по това обвинение. В допълнение към въззивната жалба се поддържа, че към настоящия момент е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване и се прави искане за прилагане на закона за давността.

Срещу присъдата, в частта, с която подс. И. Т. е призната за виновна и осъдена по повдигнатото срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е подадена жалба от защитника на подс. Т.а, в която са изложени доводи, че от събраните по делото доказателства е установено, че същата подсъдима не е извършвала такова деяние, като в обжалваната част, присъдата се явява постановена в противоречие с материалния закон и се предлага в тази част, присъдата да бъде отменена и подс. И. Т. бъде оправдана по това обвинение. В допълнение към въззивната жалба се поддържа, че към настоящия момент е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване и се прави искане за прилагане на закона за давността.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на Апелативна прокуратура – София заявява, че не поддържа въззивния протест. Счита, че постановената от Окръжен съд - Перник присъда е правилна и законосъобразна. Сочи, че за да е осъществен съставът на престъплението по чл. 253, за каквото е повдигнато обвинение пред първоинстанционния съд, не е достатъчно средствата, с които са извършвани съответните инкриминирани сделки, да не съответстват на доходите на подсъдимите, а и същите средства да представляват облага от извършено престъпление. Предвид оправдаването на подсъдимия С. Т. по обвинението за извършено престъпление по чл. 252 от 2

НК, което според обвинителния акт е предикатно, счита, че няма как да бъде ангажирана наказателна отговорност на същия подсъдим, както и на подс. С.

П. по обвинението за извършено от тях престъпление по чл. 253 от НК. С оглед на това и пледира да бъде потвърдена първоинстанционната присъда в протестираната от ОП – Перник част, а по отношение на обвиненията за извършени престъпления по чл. 255 от НК, предвид наличието на основанията по чл. 24, ал. 1 т. 4 от НПК, да бъде приложен законът за изтеклата абсолютна давност.

Защитникът на подс. С. Т. изразява становище за правилност на присъдата на първоинстанстанционния съд в оправдателната част. Оспорва въззивния протест на Окръжна прокуратура – Перник, като изтъква, че нито в него, нито в допълнението към него, не е конкретизирано обществено опасно деяние, което да се явява предикатно по отношение на инкриминираните сделки за закупуването на недвижими имоти, като не е посочена и съответна разпоредба, нарушена чрез твърдяно административно нарушение. Позовава се и на липса на конкретика за това, как инкриминираните като осъществяващи престъпление по чл. 253 от НК сделки за закупуване на имоти и последваща тяхна продажба прикривали евентуален престъпен произход на паричните средства, използвани за извършване на сделките. Пледира да бъде оставен без уважение въззивният протест и поддържа направеното искане с допълнението на въззивната му жалба за прекратяване на наказателното производство по обвинението за извършено престъпление по чл. 255 от НК, повдигнато срещу подс. Т., предвид изтеклата давност за наказателно преследване. Подс. С. Т. поддържа заявеното от неговия защитник.

Защитникът на подсъдимите С. П. и И. Т. оспорва протеста на ОП – Перник, като поддържа, че първоинстанционната присъда в атакуваната със същия протест оправдателна част е правилна, обоснована и законосъобразна, като същата съответства на събраните по делото доказателства. Намира за неоснователни изложените във въззивния протест доводи за извършено административно нарушение, което се явява предикатно правонарушение на престъплението пране на пари, които доводи счита за абстрактни, без конкретизиране на разпоредбите, които се твърди, че са нарушение и без да е доказано извършването на такова административно нарушение. Пледира да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната 3 част. Подсъдимите С. П. и И. Т. поддържат заявеното от техния защитник.

Повереникът на частния обвинител И. М. моли да бъде постановено решение в съответствие със закона и правомощията на въззивната инстанция.

В своята последна дума пред въззивния съд подс. С. Т. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда в нейната оправдателна част.

Подс. И. Т. в последната си дума моли да бъде прекратено наказателното производство по обвинението, за което е изтекла давността.

В последната си дума подс. С. П. моли да бъде оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Окръжен съд – Перник е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Б. Т. е роден на ******** г. в гр. Перник и живее в същия град. *** е на „Роб Дис" ООД - гр. Перник. Разведен, без предходни осъждания.

Подсъдимата С. Б. П. е родена на ******** год. в гр. Перник и живее в същия град. Същата е сестра на С. Т.. Работила като *** към „Роб Дис" ООД гр. Перник. Омъжена, не е осъждана.

Подсъдимата И. И. Т. е родена на ******** год. в гр. Перник и живее в същия град. Към момента на деянието, за което й е повдигнато обвинение, същата е била съпруга на С. Т.. Работила като *** в „Роб Дис" ООД гр.

Перник. Няма предходни осъждания.

В началото на 2000 година С. Т., с цел да реализира доход за себе си, започнал да предоставя парични средства в заем на нуждаещи се лица срещу заплащане на месечна лихва. Размерът на лихвата варирал в зависимост от размера на дадената в заем сума. Като гаранция за изпълнението на задълженията за връщане на заетите суми и заплащането на уговаряната лихва, Т. искал от длъжниците си да ипотекират в негова полза недвижими 4 имоти, като карал същите да подписват и пълномощни, с които го упълномощавали да се разпорежда със собствените им недвижими имоти, както и когато намери за добре, включително и да договаря сам със себе си.

Сестрата на С. Т. – С. П. била отчасти запозната с извършваната от подсъдимия дейност, като в някои от случаите длъжниците предавали сумите, представляващи лихви по техните задължения към С. Т. на нея.

През 2000 г. свидетелят Е. В. Р. имал нужда от парични средства и по съвет на негов приятел, който знаел, че С. Т. разполага с пари и дава заеми, Р. поискал от Т. заем в размер на 5 000 лева, а като обезпечение предложил собствения си недвижим имот - апартамент № 8, намиращ се в гр. ***, кв.

"***", бл. **, ет. *. Двамата се договорили за заем в размер на 3000 лв., които на 20.03.2000 г. подсъдимият дал на свидетеля Е. Р.. Уговорен бил срок за връщане на заема от 5 месеца и заплащане на месечна лихва в размер на 10% от дадената в заем сума, т.е. 300 лева на месец. За да бъде обезпечено вземането на Т., бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 83, том I, рег.№ 767, дело № 85/20.03.2000 г., с който свидетелят учредил в полза на Т. ипотека върху собствения си апартамент, описан погоре. В нотариалният акт уговорката за заплащане на лихви не била включена, а като дадена в заем сума била посочена сумата от 4 500 лева. В уговорения 5 месечен срок на договора свидетелят успявал да заплаща единствено частични суми, но не успял да изплати цялата сума по заема. За да успее да се издължи на Т., Р. се принудил да напусне България за да работи в чужбина. Тъй като не върнал цялата сума по заема, а същият бил обезпечен с ипотекирания апартамент, апартаментът бил продаден от подсъдимия Т. на други лица и свидетелят трябвало да се изнесе. Свидетелят не е получавал разписка за лихвите, които е плащал.

През 2000 г. свидетелите М. Й. Д. - Г. и К. С. Г. имали нужда от парични средства. Двамата познавали Т. и знаели, че той разполага с парични средства, поради което го помолили да им даде в заем сумата от 1000 лева.

Подсъдимият се съгласил, като поискал да му бъде заплащана 8% месечна лихва, както и да бъде ипотекиран в негова полза недвижими имот. На 31.03.2000 г., в присъствието на нотариус, подсъдимият дал в заем на М. и К.

Г.и сумата от 1 000 лева, като за да бъде гарантирано вземането на подсъдимия, бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека 5

№ 99, том I, рег.№ 912, дело № 100/31.03.2000 г. Ипотеката била учредена върху собствения на свидетелите жилищен имот апартамент № 61, намиращ се в гр. ***, ул. "***", бл. **, вх. „*“, ет. *. В нотариалният акт било записано, че подсъдимият Т. дава в заем на М. и К. Г.и сума в размер на 5 400 лева, със срок на погасяване 5 месеца - до 31.08.2000 г. При учредяване на ипотеката на М. и К. Г.и не издали пълномощно в полза на Т. относно разпоредителни сделки с недвижимия им имот. В продължение на около една година К. Г. изплащал на обвиняемия единствено сумите за месечните лихви- по 80 лева на месец, след което заминал за Гърция, а М. Г. продължила да изплаща както месечните лихви, така и главницата, на части, като и двамата свидетели нямат спомен в продължение на колко време, кога и какви конкретни суми са плащали на Т.. След като заемът бил изплатен изцяло, ипотеката върху апартамента на свидетелите била заличена. Лихвите били плащани лично на Т. на ръка, а срещите се осъществявали на пазара в гр. Перник, където свидетелите работели, а в последствие от Г. и в къщата му, намираща се в гр.