Решение № 728 от 27.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Варна, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100500917 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на община Варна срещу Решение № 1009/25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 4550/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XIV състав, с което общината е осъдена да заплати на Ю. Ц. Х., както следва: сумата 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на травматичини увреждания, причинени от инцидент на 09.04.2018 г., при падане в подлеза на кръстовището на ул. „Д-р Анастасия Железкова" и бул. „Осми приморски полк", ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 09.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 3550.55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7000 лева, считано от 09.4.2018 г. - датата на увреждането до деня, предхождащ деня в който е подадена молбата в съда - 07.04.2023 г.; сумата 1320 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупени и вложени изделия във връзка с лечението на ищцата, вследствие на инцидента на 09.4.2018 г., при падане в подлеза на кръстовището на ул. „Д-р Анастасия Железкова" и бул. „Осми приморски полк", а именно закупен комплект един брой ъглово стабилна екстра-артикулярна плака за дистален радиус 2.5 мм 4/4 1.55 мм дясна или лява титаниева със седем броя заключващи кортикални съгласно фактура от 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 09.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 674.24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1320 лева, считано от 09.04.2018 г. - датата на увреждането до деня, предхождащ деня в който е подадена молбата 1 в съда - 07.04.2023 г., на основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иска, а в евентуалност да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

Въззиваемата Ю. Ц. Х. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който отправя искане решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Ю. Ц. Х. против община Варна с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати, както следва: сумата 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на травматичини увреждания, причинени от инцидент на 09.04.2018 г., при падане в подлеза на кръстовището на ул. „Д-р Анастасия Железкова" и бул. „Осми приморски полк", ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 09.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 3550.55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7000 лева, считано от 09.4.2018 г. - датата на увреждането до деня, предхождащ деня в който е подадена молбата в съда - 07.04.2023 г.; сумата 1320 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупени и вложени изделия във връзка с лечението на ищцата, вследствие на инцидента на 09.4.2018 г., при падане в подлеза на кръстовището на ул. „Д-р Анастасия Железкова" и бул. „Осми приморски полк", а именно закупен комплект един брой ъглово стабилна екстра-артикулярна плака за дистален радиус 2.5 мм 4/4 1.55 мм дясна или лява титаниева със седем броя заключващи кортикални съгласно фактура от 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 09.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 674.24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1320 лева, считано от 09.04.2018 г. - датата на увреждането до деня, предхождащ деня в който е подадена молбата в съда - 07.04.2023 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника община Варна, с който се оспорват изцяло предявените искове, като се отправя искане за тяхното отхвърляне като неоснователни, а в условията на евентуалност се претендиране намаляване размера на търсеното обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния разултат от страна на ищцата.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

По отношение на въззивната жалба:

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Иск овете е с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими, доколкото се претендира парично вземане вследствие на деликт.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

По отношение иска за присъждане на неимуществени вреди:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително- гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.

Нормата на чл. 110 о т ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, давността за непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца. Когато деецът е известен, началният момент на погасителната давност е моментът на увреждането, който при разглежданата хипотеза е моментът на инцидента – 09.04.2018 г. Исковата молба е депозирана по пощата на 08.04.2023 г., видно от щемпела на плика, т.е. преди изтичане на предвидения от Закона пет годишен давностен 3 срок, поради което и вземането на ищцата, произтичащо от деликт не е погасено по давност.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства

- медицинска документация, СМЕ, показанията на свидетелите Н.Й. и Д.Б. - М., ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, които са непротиворечащи си и последователни, се установява, че на 09.04.2018 г. /последният ден на Великденските празници през 2018 г./ при слизане по стъпалата на подлеза, намиращ се на кръстовището на ул. „Д-р Анастасия Железкова" и бул. „Осми приморски полк" пред денталния й кабинет, Ю. Х. се спъва в неравност /дупка/ на едно от стъпалата, полита и пада, при което получава счупване на долния край на дясната лъчева кост и счупване на шиповидния израстък на дясната лакетна кост.

Безспорно се установява, че мястото на произшествието е подлез, предназначен за придвижване на пешеходци, който е публична общинска собственост на община Варна по чл. 3, ал. 3 и чл. 8, ал. 3 от ЗП, във вр. с § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. На основание чл. 31 и чл.

30, ал. 4 о т ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии.

Съгласно § 1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за незабавно сигнализиране препятствията по общинските пътища и улици, в тази част тротоари за пешеходно придвижване, с отстраняването им във възможно най-кратък срок - чл. 167, ал. 1 от ЗДвП и арг. от чл. 3, ал. 2 от ЗДвП. От това следва, че ответникът има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на настилката в подлезите в състояние, съответно на предназначението за безопасно ползване от пешеходците, което в случая не е било изпълнено и това обуславя пораждането на отговорността по чл. 49 о т ЗЗД за причинените вреди.

По делото не се твърди от общината, а и не са ангажирани доказателства, към момента на инцидента да са били изпълнени дейности по ремонт и поддръжка на конкретния участък от подлеза /стълбището/ и л и същият да е бил обозначен като препятствие за безопасно преминаване. Не са налице и данни, които да изключват ищцата да е пострадала вследствие на падане в подлеза поради препъване в неравност /дупка/ на стълбите. По тази причина съдът приема, че бездействието на съответните лица при община Варна е довело до неизпълнение на задълженията по чл. 31 от ЗП, обуславящо възникване гаранционно-обезпечителната отговорност за причинените на ищцата вреди.

Съдът приема за доказана и пряката причинна връзка между противоправното виновно поведение на длъжностни лица на ответника и нанесените на Х. неимуществени вреди, като механизмът на увреждането е този, описан в исковата молба, установен от показанията на свидетелите Йорданов и Белчева – М. и подкрепен от медицинската 4 документация и приетото заключение на СМЕ, което е основание за ангажиране на отговорността на община Варна по чл. 49 от ЗЗД.

При определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява нормата на чл. 52 от ЗЗД според която същото се определя от съда по справедливост, както и заложените в ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а именно, че претърпените от деликта морални вреди трябва да са съразмерни с техния действителен размер, който е обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, възрастта, прогнозата, въздействието върху личността на пострадалия и най-близкото му обкръжение, продължителността на страданието, така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Едновременно с това размерът му не следва да е източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.