Решение № 164 от 27.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. К.а

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Даниела П. К.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600199 по описа за 2023 година Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 7/26.04.2023г. по НОХД № 65/2023г. на ОС - Силистра, с която подсъдимият Д. Й. З. бил признат за виновен в това, че в с.Добротица, обл.Силистра причинил смърт по непредпазливост на П. К. О., настъпила на 10.01.2022г. в МБАЛ-Силистра, вследствие на умишлено причинена лека телесна повреда, причинена на 02.01.2022г., чрез нанасяне на удар в лицевата част на главата в лявослепоочно с последващо падане върху пътната настилка, изразяваща се в повърхностно охлузване на кожата в лявата слепоочна област и обуславящо болка, за което на основание чл.124 ал.1 пр.3 вр. ч.130 ал.2 от НК и чл.58а ал.1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца при първоначален общ режим. Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия по реда на чл.59 ал.1 от НК, произнесъл се и относно ВД по делото.

С присъдата подс.З. бил осъден и да заплати на ищците Д. О. и Д. О. сумата от по 200 000лв. за всяка една от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законните лихви; на ищците К. О. и И. О. - сумата от по 100 000лв. за всеки един от тях, 1 представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законните лихви.

В тежест по подсъдимия били възложени и сторените по делото от държавата разноски, както и държавните такси върху уважените части от исковете (общо в размер на 24 000 лв.).

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия З. чрез адв.В. Г. от САК в качеството й на негов защитник. В жалбата се прави се възражение за явна несправедливост на наложеното наказание, както и на присъдените на ищците обезщетения. Иска се намаляване на наказанието, прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, както и института на условното осъждане. Относно гражданските искове претенцията е за намаляването им по размер, а по отношение на И. О. – пълното му отхвърляне.

От всички частни обвинители са депозирани въззивни жалби чрез адв.П. Й. и адв.И. Р. в качеството им на техни повереници. Жалбите са бланкетни с доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с обвинителния акт, както и с техни съществено нарушени права. В жалбите се изразява принципно съгласие с вида и размера на определеното наказание. Моли се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от защитника на подсъдимия. Развиват се доводи за чисто съдебно минало, вкл. и липса на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, трудова заетост, на фона на които се оспорва наложеното в максимален размер наказание и се иска неговото намаляване с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК, като се оспорва извода на първата инстанция, че само ефективното наказание би осъществило целта на закона за поправянето на дееца.

Подс.З. изразява съжаление за стореното.

В последната си дума моли за намаляване на наказанието.

Поверениците на частните обвинители и граждански ищци поддържат жалбите си.

В срока по чл.320 ал.4 от НПК адв.П.Н. депозирал пред АС подробно допълнително писмено изложение, което той доразвива в пледоарията си пред въззивната инстанция. Становището му се подкрепя и от адв.Р., повереник.

Накратко аргументите са в насока, че съдът не следвало да разглежда 2 делото по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като в обвинителния акт имало противоречия, които съставлявали пречка за това и задължавали съда да разгледа делото по общия ред, съобразно т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2008г., ОСНК, което според повереника указва съдилищата, че „при констатирани съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на предположения, първостепенният съд е длъжен да разгледа делото по общия ред като се позове на предписанията на чл.13, 14 и 107 НПК“. Такива сериозни съмнения, според адв.Н., са налични, тъй като по делото имало доказателства за умисъл за нанесена тежка телесна повреда, в резултат на която настъпила смъртта, а прокурорът внесъл обвинение за лека такава. Този въпрос бил поставен и пред първата инстанция с искане за прекратяване на делото и връщането му на прокурора за повдигане на съответното обвинение, но било оставено от съда без уважение, с което били сериозно накърнени правата на частните обвинители. В подкрепа на тази теза адв.Н. прави подробен доказателствен анализ и излага допълнителни съображения в съдебното заседание пред въззивния съд, които се подкрепят и от адв.Р..

Представителят на Апелативна прокуратура намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли нейното потвърждаване като излага кратки съображения срещу подадените от страните жалби.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбите, както и становищата на страните, констатира следното:

Разглеждането на жалбите смислово и логично следва да започне от твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като отговорът на този въпрос предпоставя наличието на отговор или не и на другите искания на страните, поставени на вниманието на въззивната инстанция.

1/ По жалбите на частното обвинение за извършени съществени процесуални нарушения. Те са развити в две посоки:

За съществени нарушения на правата на частното обвинение .

По този въпрос становището на въззивната инстанция е следното: В ТР №2 от 7.10.2002г. на ВКС по н.д. №2/2002г., ОСНК , ВКС заел категорично становище относно това, в кои случаи правата на пострадалите се считат за 3 сериозно накърнени. Според ТР „интересите на пострадалия от престъплението са защитени най-пълно в централната фаза на наказателния процес, в която се разглежда и решава съществото на делото. По силата на чл.254 ал.1 НПК (сегашна редакция – чл.247в ал.2 от НПК) съдът е длъжен да уведоми пострадалия за образуването на съдебното производство. С това законът гарантира възможността той да встъпи в процесуалното качество не само на граждански ищец, но и на частен обвинител, и чрез активната си позиция на страна да защити своите права и законни интереси.“ Както е видно от материалите по делото ОС изпълнил задължението си по призоваване на всички пострадали лица, които се възползвали от възможността да се конституират като страни в процеса, съответно да изразяват становища и претенции. С което действие ОС – Силистра удовлетворил в максимална степен законовите изисквания за охраняване на процесуалните права на пострадалите, които били изчерпателно установени, призовани и конституирани в две процесуални качества - на граждански ищци и частни обвинители. Заради това и няма как да се приеме твърдението, че с действията си по някакъв начин съдът е нарушил съществено процесуалните права на пострадалите. Нормата на чл.348 ал.3 т.1 от НПК пояснява съдържанието на понятието „същественото процесуално нарушение“ като такова, което да е „довело до ограничаване на процесуалните права на страните“, а разпоредбата на чл.249 ал.4 т.2 от НПК дава още по-конкретен отговор на въпроса що е то същественото процесуално нарушение, сторено спрямо пострадалия и неговите наследници и като такова се определя да не бъдат уведомени за образуване на ДП, както и за правата им да участват в производството. В случая такива нарушения не се констатират, поради изпълненото задължение на съда да установи и призове за разпоредително заседание всички наследници на пострадалия, с което им дал възможност да участват активно в съдебната фаза на наказателното производство. Т.е. с оглед горните законови разпоредби, АС намира, че неустановяването и неуведомяването за насроченото разпоредително заседание на пълния кръг на пострадалите лица, е единственото съществено процесуално нарушение, в което първоинстанционен съд може да бъде укорен в тази фаза на процеса, а по настоящото дело е видно, че съдът коректно е изпълнил законовите изисквания в тази насока.

-За съществени процесуални нарушения, свързани със съдържанието на обвинителния акт и твърденията за негова противоречивост, която според частното обвинение, води до съществено процесуално нарушение при 4 разглеждането на делото по реда на чл.371т.2 от НПК.

Такива нарушения АС не констатира:

Твърдението за противоречие в съдържанието на ОА и диспозитива, което е следвало да задължи ОС да разгледа делото по общия ред, а не по поискания съкратен ред във варианта му по чл.371 т.2 от НПК, не се споделя.

Сходно твърдение и искане било сторено в разпоредителното заседание на 29.03.2023г. Излагайки становище по чл.248 ал.1 т.3 от НПК процесуалните представители на частното обвинение изтъкнали съображения, че според тях, събраните доказателства по делото сочели на престъпление по чл.124 ал.1 пр.1 от НК, а било квалифицирано от прокурора по чл.124 ал.1 пр.3 от НПК. ОС взел становище в определението си от посочената дата, с което оставил искането без уважение, като се позовал на правомощията на прокурора и на изпълнение при изготвянето на обвинителния акт на изискванията на чл.246 от НПК. Съдебното определение в тази част не било атакувано пред по-горен съд и влязло в сила, поради което следващото съдебно заседание на 26.04.2023г. протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като такова искане било направено изрично от страна на подс.З.. Съдебното производство протекло стриктно в съответствие с разпоредбите на глава 27 от НПК като АС не намира нарушения в предписаната от закона процедура, а такива нарушения не са изтъкнати и от страните. Поради липсата на жалба срещу съдебното определение от 29.03.2023г. от страна на частното обвинение, АС намира, че защитата неправилно поставя въпроса за забраната, съдържаща се в разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, която не допуска позоваване на същественото процесуално нарушение, които не са били поставени на внимание на съда в РЗ. Такова позоваване е имало от страна на частното обвинение в РЗ, следователно, повдигнато отново, то следва да получи своя отговор от въззивната инстанция.

Отговорът на въпроса дали ОС бил длъжен, както твърди частното обвинение, да разгледа делото по общия ред и съставлява ли разглеждането му по реда на чл.371 т.2 от НПК съществено процесуално нарушение, е отрицателен според апелативната инстанция. Съображенията на съда за това са следните. Тук отговор отново може да се потърси в ТР №2 от 7.10.2002г. на ВКС по н.д. №2/2002г., ОСНК, където ясно е изложено задължителното становище на върховната съдебна инстанция относно съдържанието на обвинителния акт и относно това какво точно нарушение в изготвянето му би довело до същественото процесуално нарушение. По този повод ВКС е категоричен, заявявайки в т. 4.2. от ТР следното: „В обстоятелствената 5 част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него.

Когато не се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Заключителната част на обвинителния акт задължително трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, наказателния закон, който трябва да се приложи, датата и мястото на съставяне на обвинителния акт, името и длъжността, на съставителя, както и неговия подпис.“