Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4577 от 17.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16455/2025
Вид
Решение № 4577
Подписан
17.12.2025
Състав
ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4577 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от И. Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110216455 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от инж.И. Й. Д., с ЕГН:

**********, с адрес на призоваване: ххх против Наказателно Постановление № 11 - 01 – 648/29.11.2023г. издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), гр. София, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 116, ал.1, т.7 във вр. с чл.5, т.3 от Закона за обществените поръчки.

В жалбата наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че вмененото нарушение не е извършено виновно,респ. липсва съставомерност на изпълнителното деяние.

Също така релевира оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят инж.И. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Отправя искане за отмяна на наказателното 1 постановление поради изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на вмененото административно нарушение. Не претендира разноски.

Административно – наказващият орган: Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), гр. София, редовно призован, не се явява. Предддставлява се от упълномощен главен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага на съда да я остави без уважение. В пледоарията си се съгласява със защитника на жалбоподателя, че е настъпила абсолютната погасителна давност по отношение на административното нарушение, но предлага на съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 29.03.2021г. в град София, в Агенция ,,Пътна Инфраструктура“ (АПИ), жалбоподателят инж. И. Д. – член на Управителния съвет на АПИ и лице по чл.7, ал.1 от ЗОП, подписал одобрено с Протокол № 27664/ 21/29.03.2021г. от заседание на управителния съвет на АПИ Допълнително задание за ,,Превантивен ремонт на път III – 822 от км. 2+167 до см.12+680“, с което се възлага изпълнението на дейности, представляващи основен ремонт, който не попада в предмета на Договор за обществена поръчка № РД – 37 – 15/03.12.2019. с изпълнител ДЗЗД ,,ПП София“ за ,,извършване на дейности по поддържане (превантивно, текущо, зимно, и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на Югозападен по обособена диспозиция № 4 - ОПУ София, с което съществено е изменил предмета на договора.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорнто установена и доказана от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така описаната фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като вмененото на жалбоподателя 2 административно нарушение е погасено по давност.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

При извършена служебна проверка по законосъборазността на наказателното постановление и като съобрази наведеното от защитника на жалбоподателя в молбата до съда възражение за погасяване на деянието по давност констатира, че вмененото административно нарушение действително е погасено по давност. Съобразно посочената фактическата обстановка, описана в АУАН и обжалваното наказателно постановление изпълнителното деяние, за което лицето е било подведено под административна отговорност, е било извършено на 29.03.2021г. Давността ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт административнонаказателната отговорност на дадено лице.

Съгласно задължителните указания в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. давността за погасяване на административно-наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК , вр. чл. 11 от ЗАНН, е тригодишна и започва да тече от довършване на нарушението до реализиране на административно -наказателната отговорност с влязъл в сила акт, като се прекъсва съобразно чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето към преследваното лице, след което почва да тече нова давност.

В настоящия случай нарушението е било извършено на 2 9.03. 2021г. като абсолютната погасителна давност от 4г. и 6м. е изтекла на 29.09.2025г. от която дата е започнала да тече нова давност. При липса на особени правила относно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, съгласно чл. 84 от ЗАНН, следва да намерят приложение разпоредбите на НПК, която предвижда погасяване на отговорността, поради изтичане на предвидената в закона давност. В случая е налице изрично изявление от страна на защитника на жалбоподателя за прекратяване на производството, позовавайки се на давността. Като правна последица от този погасителен на административната отговорност факт, съдът следва да отмени проверявания акт и да прекрати производството по делото.

По отношение на останалите оплаквания съдът приема същите за 3 неотносими, доколкото е налице уважаване на възражението на погасяване на административно наказателното преследване по давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което и същото следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.6 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 11 - 01 – 6 48/29.11.2023г. издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), гр. София, с което на инж.И. Й. Д., с ЕГН: **********, с адрес на призоваване: ххх е наложено наказание глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за административно нарушение по чл.116, ал.1, т.7, във вр. с чл.5, т.3 от Закона за обществените поръчки и прекратява съдебното производство по АНД № 16 455/2025г. по описа на СРС, НО, 111 – ти н.с.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4