Определение № 2243 от 08.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2243 гр. София, 08.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20251100603596 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е въз основа на частен протест, депозиран от прокурор от Софийска районна прокуратура против Определение от 25.05.2025 година, постановено от Софийски районен съд по НЧД № 7644/2025 година, по описа на този съд, с което е оставено без уважение искане на Софийска районна прокуратура по реда на чл.72 от НПК, за допускане на обезпечение на отнемане в полза на Държавата на лек автомобил, по реда на чл.343Б,ал.5 от НК, чрез налагане на Запор върху МПС – лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, ДК № *********, по досъдебно производство № 1019/2024 година, по описа на 05-то РУ при СДВР, пр.преписка № 21824/2024 година, по описа на Софийска районна прокуратура.

Доказателствата, събрани в досъдебното производство са писмени и гласни.

Съдът, съобразявайки доказателствата, становището на прокурора и Закона, намира за установено от фактическа и от правна страна следното:

Протестът, като предявен в срок и от активно-легитимирана страна е процесуално-допустим.

Разгледан „по същество“, протестът е неоснователен.

Съображенията на съда са следните:

Производството пред Районният съд е образувано по искане на прокурор от Софийска районна прокуратура за допускане на обезпечение на наказанието „отнемане в полза на Държавата на лек автомобил“, по реда на чл.343Б,ал.5 от НК, чрез налагане на Запор върху МПС – лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, ДК № *********, по досъдебно производство № 1019/2024 година, по описа на 05-то РУ при СДВР, пр.преписка № 21824/2024 година, по описа на Софийска районна прокуратура.

1

Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането по две основни съображения: лицето К. А. М., когото прокуратурата определя като „деец“ не е привлечен в качеството на обвиняем в производството. липсва обезпечителна нужда, тъй като МПС, предмет на искането е приобщено като веществено доказателство и се намира на съхранение в 05-то РУ при СДВР, т.е. няма опасност то да бъде отчуждено.

Въззивният съд напълно споделя доводите на първоинстанционния.

Искането за налагане на обезпечителна мярка на бъдещи наказания, /в това число и на отнемането по реда на чл.343Б,ал.5 от НК/ поражда задължение за съда да прецени дали са налице всички изискуеми от закона предпоставки: вида на престъплението и предвидената в състава му санкция; наличието на повдигнато обвинение; наличието на доказателства обосноваващи обвинението, от които да може да направи извод за достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия; необходимостта от налагане на обезпечителна мярка, което е така наречената „обезпечителна нужда“.

Въпросите са разяснени подробно в Тълкувателно решение № 2 от 2012 година на ОСНК.

Не е изпълнена втората от посочените предпоставки за допускане на обезпечение по реда на чл.72 от НПК „наличието на повдигнато обвинение“.

К. А. М. не е привлечен в качеството на обвиняем в производството и по отношение на него не могат да бъдат прилагани ограничаващи правото му на собственост мерки, каквито са обезпечителните.

Като следствие от първата „липса“ не е налице и третата от предпоставките „доказателства обосноваващи обвинението, от които да може да направи извод за достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия“, тъй като липсата на обвинение изключва възможността да се търси неговото обосновано подозрение.

Липсва и обезпечителна нужда за прокуратурата, която да налага запор върху вещта. Обезпечителна нужда според този състав липсва по причини, различни от възприетата от районния съд.

Обезпечителната нужда се извежда от всички събрани по делото факти и обстоятелства, както и от характера на повдигнатото обвинение. Съдебната преценка дава единствено отговор на заключителния въпрос: „Дали без обезпечителна мярка ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата, доколкото такава мярка подсигурява изпълнението на бъдещо имуществено наказание?“

Действително, моторното превозно средство е приобщено като веществено доказателство и е оставено на съхранение на паркинг, под контрола на МВР.

И тук въззивният съд няма да се съгласи със становището на 2 първоинстанционния съд, че отчуждаване не може да се реализира.

Отчуждаване на лекия автомобил на теория не е невъзможно, тъй като оставянето на съхранение не е правно ограничение на собствеността, а само фактическо ограничение на владението и ползването, и собственикът може да го продаде на трето лице с договор с нотариална заверка на подписите.

Липсата на обезпечителна нужда в случая е подчинена веднъж на самата липса на повдигнато обвинение, /как при липса на обвинение ще се преценява гарантиране на защитата на реализация на бъдеща осъдителна присъда/, и втори път е предопределена от правната природа на „отнемането на превозното средство, с което е извършено деянието и което е на дееца“.

Преценката за това чия е собствеността се прави към датата на извършване на престъплението и всяка последваща промяна на тази собственост би била правно ирелевантна за прилагането на чл.53 от НК.

Дискусионен е въпросът, но все пак въззивният съд ще го постави – трудно защитима е обезпечителна нужда по чл.72 от НПК за „отнемане на МПС“, при положение, че законодателят е поставил и алтернатива – присъждане на равностойнността, ако МПС-то не е собственост на дееца.

Атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

При връщане на делото в досъдебна фаза, прокурорът е нужно повнимателно да изследва собствеността, тъй като има данни, че автомобилът е закупен преди брака, т.е. той не е СИО и брачният договор не е преуредил режима на собствеността, конкретно на тази вещ, но пък няма данни дали при закупуване на същата, М. не е имал друг брак, /автомобилът е закупен 2018 година, бракът е сключен през 2022 година, а брачният договор е сключен, нотариално заверен и вписан на 16.02.2023 година/.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 25.05.2025 година, постановено от Софийски районен съд по НЧД № 7644/2025 година, по описа на същия съд, като законосъобразно.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3