Определение № 444 от 07.09.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Враца, 07.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20231400500385 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 9446/03.08.2023 г. на К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Враца, против Определение № 1129/24.07.2023 г. на Районен съд-Враца, с което е върната като процесуално недопустима искова молба вх.№ 7196/14.06.2023 г. и е прекратено производството по гр.д.№ 1460/2023 г. по описа на същия съд.

В частната жалба се излагат в хронологична последователност фактически твърдения за извършена измама, от която е пострадал жалбоподателят К. М., както и твърдения за бездействие на посочения по делото ответник – прокурор Надежда Генова. Прави се оплакване и от бездействието на районния съд, който е прекратил производството по делото.

Иска се да бъдат предприети действия за връщане парите на жалбоподателя.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.130, изр.2 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран от К. А. М. с искова молба, с която против Надежда Генова – прокурор в гр.Мездра е предявен иск за сумата 10 000 лв., представляваща "обезщетение за своята видима измама към измамните Резидент, за която тя получава пари от българската държава".

При извършената проверка на редовността на исковата молба, районният съд е приел, че същата е нередовна, поради което с Разпореждане № 2130/19.06.2023 г. по гр.д.№ 1460/2023 г. по описа на ВРС на основание чл.129, ал.2 ГПК е дал указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности чрез посочване трите имена на ответника и обосноваване правния интерес от водене на делото срещу този ответник; излагане на 1 подробни и ясни твърдения (обстоятелства, свързани с незаконосъобразни действия), на които се основава искът; представяне на доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВРС в размер на 10,00 лв.; представяне на препис от исковата молба и приложенията за ответника.

По делото е постъпила молба (наименувана "жалба") с вх.№ 8242/06.07.2023 г., в която ищецът К. М. изразява несъгласие с разпореждането на съда. Заявява, че не е длъжен да посочва трите имена на ответницата, тъй като съдът може служебно да се информира. Излага твърдения за бездействие на ответницата, заявява, че се отказва от иска за 10 000 лв. и формулира ново искане – да бъде принудена прокурор Генова "да извика измамниците и да ги съди за измама".

С обжалваното Определение № 1129/24.07.2023 г. районният съд е прекратил производството по гр.д.№ 1460/23 г., като е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като от една страна гражданите не разполагат с пряк иск по ЗОДОВ срещу виновните по тяхно виждане длъжностни лица, а от друга страна – поради липсата на правомощия на гражданския съд да задължава прокуратурата да извършва процесуално-следствени действия.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

С първоначално подадената искова молба ж албоподателят К. М. е предявил срещу прокурор Надежда Генова иск за вреди, които според изложеното в исковата молба са произтекли от неизпълнение на служебните й задължения. Исковата молба е изготвена на ръка от ищеца и действително е съдържала нередовности, поради което правилно е била оставена без движение от районния съд с конкретни указания за отстраняване то им.

Разпореждането на съда е връчено на ищеца, заедно със съобщение по образец (Приложение № 9 към Наредба № 7/22.02.2008 г. , издадена от министъра на правосъдието на основание чл.55 ГПК), в което изрично е посочено, че с писмена молба ищецът може да заяви желание да ползва правна помощ, при необходимост и право за това. Това съобщение е официален удостоверителен документ, поради което следва да се приеме, че едновременно с връченото разпореждане по чл.129, ал.2 ГПК на жалбоподателя е било връчено и съобщението за законовата възможност да бъде допуснат до правна помощ чрез процесуално представителство по делото. В този смисъл - вж Определение № 97 от 22.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 167/2019 г., III г. о., ГК.

Следователно първостепенният съд е изпълнил както задължението си да даде конкретни указания в какво се изразяват констатираните нередовности на исковата молба, така и задължението си да информира страната относно възможността да ползва правна помощ при необходимост от това. Ищецът обаче не се е възползвал от предоставената му законова възможност да поиска предоставяне на правна помощ, а явно преценявайки, че разполага с необходимите познания, е подал молба, която отново е ръкописно изготвена и с която уточнява, че се отказва от първоначално заявеното обезщетение и иска да бъде задължена ответницата да "извика измамниците и да ги съди за измама". Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното определение, че при така конкретизираната претенция гражданският съд не може да предостави търсената защита. По същество, с формулирания петитум жалбоподателят иска да бъдат 2 преразгледани действията на прокурор Генова в наказателното производство и да бъде задължена да извърши последващи процесуално-следствени действия. Това обаче е извън компетентността на гражданския съд, поради което подадената "искова" молба не е нередовна по смисъла на чл.129, ал.2 вр. чл.127 ГПК, а е налице процесуална недопустимост на искането към съда по смисъла на чл.130 ГПК. В този смисъл - вж Определение № 54 от 18.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 748/2011 г., IV г. о., ГК.

При това положение, районният съд правилно е прекратил производството по делото, поради недопустимост на претенцията. Следва да бъде отбелязано, че в този случай без значение остава въпросът за легитимацията на ответната страна по иска, поради което не следва да бъдат обсъждани изложените в обжалвания съдебен акт мотиви в тази насока. Този въпрос би стоял само в случай, че предявеният иск може да бъде квалифициран като такъв по ЗОДОВ или ЗЗД. Такава квалификация обаче не може да бъде извършена с оглед волеизявлението на ищеца, че се отказва от първоначалната претенция за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. и отправеното ново искане за задължаване на ответницата да продължи процесуалните действия в наказателното производство.

В обобщение на изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1129/24.07.2023 г. по гр.д.№ 1460/2023 г. по описа на Районен съд-Враца.

Определението подлежи на обжалване в условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ с частна жалба в едномесечен срок от връчването му на жалбоподателя К. А. М..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3