Определение № 409 от 12.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Ловеч, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500300 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба № 29513/15.05.2024 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:

****, чрез юрисконсулт E. K., срещу Разпореждане № 1249/30.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 435/2024 г. на Районен съд – Тетевен в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Х. Й. за вземания за неплатено договорно възнаграждение в размер на 74.60 лева, дължимо за периода от 15.05.2023 г. до 15.01.2024 г. и 94.09 лева лихва за забава от 16.04.2023 г. - датата на изпадане на длъжника в забава до 15.01.2024 г.

Посочва, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като посочва съдебна практика на окръжни съдилища в тази насока. Изтъква, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, като неправилно е извършил именно такава преценка. Оспорва изводите на заповедния съд за отхвърляне на вземането за договорно възнаграждение.

Счита, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него подробно са описаните всички параметри, 1 задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език, като кредитополучателят е бил уведомен за тях. Излага доводи, че в договора за кредит ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите и в случая е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В него ясно е посочен ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника. Твърди, че уговорените ГЛП и ГПР не противоречат на закона и добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, същото е уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена и в съответствие със законовите ограничения и изисквания.

На следващо място изтъква, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Сочи, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърната част от главницата във вноската.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното Разпореждане в частта, в която се отхвърля заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Р.

Х. Й., като вместо него постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение относно всички обжалвани вземания от „Профи кредит България“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и му се присъдят направените разноски за платена ДТ в размер на 15.00 лв. и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:

Производството по ч.гр.д. № 435/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен е образувано по подадено заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. Х. Й., ЕГН ********** за следните суми: главница 419.01 лв., неплатено договорно възнаграждение 74.60 лв. за периода 15.05.2023 г. до 15.01.2024 г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 161.80 лв., дължимо до 15.01.2024 г., неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 245.46 лв., дължимо до 15.01.2024 г., неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземания в размер 2 на 20.00 лв., начислени на 30.04.2023 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 200.00 лв., начислени на 14.08.2023 г., лихва за забава от 16.04.2023 г. до 15.01.2024 г. в размер на 94.09 лв., законна лихва 35.67 лв. дължима от 15.01.2024 г. – датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, разноски за ДТ в размер на 25.01 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лв. и 80.00 лв. за подготовка на документи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

Заявителят твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 4001546****/15.02.2023 г. за срок от 11 месеца с месечни вноски в размер на 100.29 лева и падежна дата всяко 15-то число на месеца. Позовава се на Общите условия, според които длъжника дължи предварително определено договорно възнаграждение в размер на неизплатената сума 74.60 лева за периода от 15.05.2023 г. до 15.01.2024 г.

Посочва, че клиентът по Договор за потребителски кредит № 4001546**** е закупил и пакет от допълнителни услуги, възнаграждението за които е уговорено в договора и става изискуемо с неговото подписване.

Неизплатеното възнаграждение за закупената от длъжника допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 161.80 лв., дължимо до 15.01.2024 г., а неизплатеното възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ – 245.46 лв., дължимо до 15.01.2024 г. Посочва, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 2 погасителни вноски и е изпаднал в забава съгласно погасителния план към ДПК, като падежът на последната по ред погасителна вноска е бил на 15.01.2024 г. Във връзка със забавеното изпълнение на задълженията на длъжника съгласно ДПК и погасителния план към него, кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер от 20.00 лева. В резултат на поголяма забава при плащанията на погасителните вноски, на 14.08.2023 г.

(изпадане в забава по-голяма от 90 календарни дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер от 200 лева.

С Разпореждане № 1249/30.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 435/2024 г., Районен съд – Тетевен е уважил частично заявлението по чл. 410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника Р. Х. Й., ЕГН ********** и издал заповед за изпълнение за следните суми: 419.01 лева главница за период от 15.01.2024 г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, а заявлението за останалите претенции и суми до пълният им претендиран размер отхвърлил.

В мотивите на разпореждането заповедният съд е приел, че вземането за възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 161.80 3 лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 245.46 лв. и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в общ размер на 220.00 лв. противоречат на закона, поради което заявлението на издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за същите следва да бъде отхвърлено. Посочено е, че съдът следва служебно да извърши проверка дали искането противоречи на закона и добрите нрави, тъй като длъжникът има качеството на потребител. Направен е извод, че уговорения ГЛП в размер на 40.90% противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Цитирана е съдебна практика на ВКС, в която трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, както е в случая. В заключение е прието, че нищожността на договора за потребителски кредит има за правна последица задължение на потребителя да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл.23 от ЗПК, без да дължи лихва и други разходи.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл.411, ал.2, т.3 ГПК дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.

Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.

При постановяване на обжалваното разпореждане, районният съд е следвало да съобрази, че в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, „Профи Кредит България“ ЕООД не е посочил размера на отпуснатия кредит, как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, как е формиран ГПР, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на кредита или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата/, да посочи размера на двете погасителни вноски и кои вземания са погасени с тях. В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, 4 респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия.

Констатираните в случая неравноправни клаузи, касаещи възнаграждение за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в общ размер на 220.00 лв., включването им в размера на претендираните вземания и некоректното определяне на размера на ГПР, който ще надхвърли установения законов минимум от 50% води до извод, че договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона и добрите нрави, какъвто извод е направен от ТРС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК , всяка клауза в договор за потребителски кредит, която има за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Неравноправността на тези клаузи и липсата на уточнения от страна на заявителя води до невъзможност в това производство, което е едностранно и формално, съдът да определи размера на претендираните вземания, вкл. за обжалваните и претендираните вземания за договорно възнаграждение в размер на 74.60 лв. и 94.09 лв. лихва за забава. Единственото в хипотезата на чл. 23 от ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва и други разходи за кредита. В този смисъл районният съд не е съобразил размера на дължимата главница с вече платените 2 бр. погасителни вноски и дали в тях са включени вземанията за договорна лихва и за закупени допълнителни услуги, които съгласно погасителния план за в общ размер от 200.58 лв. Такива твърдения за наведени в заявлението, а в разпореждането районният съд е приел, че с тях е платена само чистата стойност на главницата в размер на 80.99 лв.