Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1102 от 05.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1944/2024
Вид
Решение № 1102
Подписан
05.11.2024
В сила
09.05.2025
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000501944 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 20.11.2023г , поправено с решение от 10.01.2024г и двете решения постановени по гр.д. № 4393/2021г, СГС, ГО, І-10 състав е осъдил ЗАД ”Армеец”АД да заплати на Р. С. Р. сумата от 100 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка М. Р., настъпила вследствие на ПТП, причинено от водач на автомобил , застраховал своята ГОА при ответника, на осн. чл.432 от КЗ.

Съдът е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. С решението си съдът се е произнесъл и по отношение на разноските като ги е възложил върху застрахователя.

С решение от 10.01.2024г по делото СГС е изменил решението от 20.11.2023г в частта за разноските, като е осъдил ЗАД“Армеец“ да заплати на Р. Р. сумата от още 600лв, разноски по делото.

Решението на СГС от 20.11.2023г е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя „Армеец” АД , изцяло , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че по делото не се установява пряка причинно- следствена 1 връзка между ПТП и настъпилата смърт на М. Р.. Поддържа, че съдът е кредитирал едно противоречиво СМЕ в нарушение на процесуалните правила. Поддържа още, че съдът не е съобразил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства и неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено. Поддържа, че съдът не е съобразил здравословното състояние на починалата като фактор при определяне на размера на обезщетението. Моли въззивния състав да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди изцяло. Евентуално претендира размера на обезщетението да бъде намален като се съобразят хроничните заболявания на починалото лице. Претендира разноските, направени по делото.

Ищецът пред СГС , настоящ въззиваем Р. Р., представляван от адв. Д. от САК депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Възразява, че по делото е установен деликт, извършен от водача на МПС, застрахован при ответника . Поддържа, че авторството на деянието е установено и по реда на чл.300 от ГПК с решение по чл.78 а от НК. Възразява, че по делото е доказана причинната връзка между ПТП и смъртта на мйката на ищеца от изслушаната СМЕ, изготвена от д-р Г..

Поддържа, че не се установява твърдяното за първи път във въззивната жалба влияние за леталния изход на здравословното състояние на починалата.

Застрахователят „Армеец”АД е депозирал частна жалба и против произнасянето на СГС по реда на чл.248 от ГПК, като поддържа, че определението в тази част е неправилно.

В о.с.з. въззивникът ЗАД”Армеец” АД се представлява от юрк. К., която поддържа жалбата. Подържа, че по делото е установено, че леталният изход на майката на ищеца е обусловен от нейното здравословно състояние. Моли въззивната жалба да бъде уважена. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият Р. Р., представляван от адв. Д., депозира писмена молба за о.с.з. , с която моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като 2 служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно , като при неговата въззивна проверка настоящият съдебен състав не констатира да страда от пороците, посочени във въззивната жалба или да е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

По делото не е спорно, а и се установява от представеното решение по НАХД № 8150/2021 г на СРС, потвърдено с решение по ВНАХД № 4764/2022 г по описа на СГС , че на 06.07.2019г е реализирано ПТП, при което е пострадала М. Б. Р.. От представеното решение се установява, че Е. К. К. е признат за виновен в това, че на 06.07.2019 г при управление на лек автомобил "Субару" е нарушил правилата за движение – чл. 50, ал. 1 ЗДвП, не пропуснал движещият се по път с предимство автомобил "Тойота" , управляван от М. Р. и по непредпазливост й причинил счупване на голямопищялната и малкопищялната кост на дясната подбедрица.

Решението на съда, постановено по реда на чл.78а от НК , съгласно чл. 413, ал.3 вр. ал.2 от НПК е приравнено по последици на влязла в сила присъда и съответно на осн. чл.300 от ГПК обвързва гражданския съд относно обстоятелствата има ли деяние, кой е неговия автор и дали то е противоправно. Поради това, настоящият състав е обвързан от възприетия от наказателния съд механизъм, по който е настъпило на увреждането, доколкото представлява изпълнително деяние на престъплението, както и неговото авторство и причинените съставомерни последици.

В о.с.з. на 09.02.2022г е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Г., който установява, че вследствие на ПТП М. Р. е получила контузия на главата, контузия на 3 гръдния кош, счупване на лявата подбедрица, контузия на лявото коляно. Вещото лице сочи, че пострадалата първоначално е приета за лечение в УМБАЛ "Царица ЙоаннаИСУЛ", където е установено счупване на горния край на дясната тибия и на главичката на дясната фибула. До 16.07.2019 г Р. е лекувана в УМБАЛ Царица Йоанна консервативно. След изписването й поради липса на подобрение е приета в МБАЛ Сердика където е лекувана до 24.07.2019г, проведено е оперативно лечение – открито наместване и вътрешна фиксация на тибията, фибулата и пателата.От 25.07.2019г Р. е настанена за рехабилитация в МБПЛР "Сердика", от където по спешност е приведена в УМБАЛСМ "Пирогов" на 04.08.2019 г, където е починала на ******** г. При извършена аутопсия върху трупа на Р. е констатирано, че е преживяла черепномозъчна травма с дискретен, хроничен кръвоизлив под твърдтата мозъчна обвивка вляво с намерени данни за стар кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по конвекситета на лявата голямомозъчна хемисфера. Установени са данни за слабо изразена мастна емболия в белите дробове, която може да се свърже с счупванията на ниво ляво коляно и проведеното хирургическо лечение.Вещото лице сочи, че съгласно заключението на СМЕ на трупа на Р. като причина за смъртта е възпалителен процес на белите дробове- пневмония най-вероятно с вирусен произход. Според вещото лице следва да се приеме, че при пострадалата е възникнал тежък възпалителен процес в белите дробове, който на фона на хронични заболявания и след преживяната травма е предизвикал непреодолима дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, станала причина за смъртта.Вещото лице сочи,че липсват документи, което е пречка да се установи ролята на неустановената приживе черепно-мозъчна травма, която неминуемо е давала отражение на общото здравословно състония на пострадалата.

Вещото лице сочи, че при изписването на пострадалата от МБПЛР Сердика на 01.08.2019г същата е била в задоволително състояние, а при постъпването й в Пирогов е била в тежко увредено общо състояние.От изложеното вещото лице прави извод, че не може да изведе безспорно и еднозначно наличната причинно-следствена връзка между смъртта на Р. и получените от нея травми от ПТП. Вещото лице прави извод, че след получените травми от ПТП при Р. е възникнало рязко влошаване на здравословното състояние и въпреки лечението това е довело до отслабване на жизнените и съпротивителни сили и се е отразило негативно на здравето й, което е опосредствало настъпването на смъртта.

В о.с.з. вещото лице допълва устно заключението си като сочи, че не са представени в цялост медицинските документи, но може да се приеме, че смъртта на Р. е настъпила в резултат на остра дихателна недостатъчност на база на развили се възпалителни процеси в белите дробове и настъпила бъбречна недостатъчност.

Вещото лице отново сочи, че не е изяснена черепно-мозъчната травма Вещото лице д-р Г. дава и допълнително заключение, в което описва като констатирана травма при ПТП претърпян от. Р. излив в дясна плеврална кухина и в 4 коремната кухина , за които може да се приеме, че са последици от нерезорбиран хемоторакс от гръдната травма и кръвоизлив в коремната кухина. Вещото лице сочи, че рязко е настъпило влошаване на здравословното състояние на Р. на база на остър възпалителен процес, най- вероятно от вътреболнична инфекция. Инфекциозното заболяване е довело до пневмония и многоорганна недостатъчност, която е непосредствена причина за смъртта. Вещото лице дава заключение, че травмите , получени при ПТП заедно със съществуващите хронични заболявания при пострадалата са довели до намаляване на жизнените й съпротивителни сили. Вещото лице сочи още, че преди ПТП ищцата е страдала от мозъчно-съдова болест, артериална хипертония с генерализирана атеросклероза, ХОББ, хроничен калкулозан пиелонефрит, захарен диабет, хроничен гастродуоденити чернодробно увреждане.

Дава заключение, че тези заболявания са се отразили негативно на възстановителния процес.

В о.с.з. на 20.04.2022г вещото лице д-р Г. допълва устно и второто си заклчение като сочи,че мастната емболия има травматичен произход, но според него, без да се е запознал с хистологичните препарати, не се е отразила върху дихателната функция и не води до дихателна недостатъчност. Емболията според вещото лице е довело до потежко протичане в възпалителния процес В о.с.з. на 08.06.2022г е изслушано заключение на повторна СМЕ, изготвено от в.л. д-р Г., която потвърждава хроничните заболявания на Р. и травмите, претърпени от нея след ПТП, така както са описани и от в.л. д-р Г.. Вещото лице д-р Г. потвърждава и установеното обстоятелство,че вследствие на ПТП Р. е получила вътремозъчни кръвоизливи, контузия на белите дробове, които приживе не са били установени, както и че от счупените кости на дясната подбедрица е настъпил мастна емболия. Според вещото лице непосредствената причина за смъртта на Р. е късно усложнение от травмата – пневмония, пряко свързана с контузията на белите дробове и достатъчно по количество мастна емболия. Според вещото лице развитието на травмената болест от претърпяното ПТП се потвърждава от медицинската документация, като сочи още, че захарният диабет е задълбочил възпалителните изменения. Вещото лице дава категорично становище, че причината за настъпилата смърт е претърпяната транспортна травма.Водещата причина за смъртта на Р. е възпалението на белите дробове, развило се в резултат на контузията на гръдния кош и настъпилата мастна емболия. Настъпването на смъртния изход е улеснено от здравословното състояние на жената, но възпалителните процеси са пряка последица от травмената болест.