Решение № 392 от 07.05.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Сливен, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230105061 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове с пр. осн. чл.26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 10, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК; иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - за обявяване на нищожен на Договор за кредит от 08.032021 г. сключен между ищцата и ответното дружество; евентуален иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД за нищожност на клаузите в договора за допълнителна услуга „такса разглеждане“.; иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 271.12 лева

Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество договор за кредит № 9776802023, по силата на който получила главница в размер на 1300 лв. Сочи, че по силата на договора била задължена да заплати на кредитора ответник такса за разглеждане в размер на 200 лв. На 10.03.2021 г. ищцата заплатила сума в размер на 1571 лв. за погасяване на кредита и заедно с таксите при получена главница.

Твърди, че договорът бил нищожен, сключен в противоречие с чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като липсвали волеизявленията на страните. Ищцата не получила преддоговорна информация, както и договор за кредит, който да подпише било на хартия, или с електронен подпис.

Следващото основание за нищожност било противоречие с чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК. В договора, били посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите компоненти от лихвения процент, съобразно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.

Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, 1 точно били включени в него и как се формирали кои са допусканията, които били използвани при изчисляването. Дължимите „такса за разглеждане" и за „удължаване“ не били включени при изчисляването на ГПР, а този разход бил известен на кредитора към датата на сключване на договора и анекса следвало да бъде включен при изчисляване на размера на ГПР. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д. ал. 1, и ал.2 т. 1 ЗЗП.

Клаузите, изискващи заплащане на допълнителни такси за разглеждане и удължаване противоречали на разпоредбите на чл. 10а, ал, 1, ал. 2, ал. 4 ЗПК, тъй като били свързани с усвояването и управлението на кредита. Те заобикаляли ограничението на чл. 10а ЗПК и не били включени в ГПР, а и противоречали на добрите нрави, като илюстрирали директно уговорка във вреда на потребителя.

Счита, че договора бил нищожен на основание чл. 10, ал.1, чл.11. ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.20, вр. чл.22 ЗПК, както и чл. 146, ал.1 ЗЗП.

Иска се от съда прогласяване нищожност на сключения между страните договор, на изложените основания, евентуално за прогласяване на нищожност на уговорената клауза за заплащане на допълнителна такса за разглеждане и на такса за удължаване. Иска се осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 271.12 лв., представляваща недължимо платена по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2023 г. датата на депозиране на исковата молба до окончателно заплащане, а в условията на евентуалност сумата от 200 лв., недължимо платена такса разглеждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2023. датата на депозиране на исковата молба до окончателно заплащане.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва исковете.

Не оспорва, че бил сключен проценият договор за кредит с ищцата, предоставен от разстояние. Твърди, че била спазена формата, като излага подробни аргументи по сключване на договора от разстояние и предоставената преддоговорна информация, вкл. стандартен европейски формуляр. Сочи, че ищцата се възползвала от правото си и заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която била начислена такса. Таксата била част от преддоговорна информация и било изначално ясна и за двете страни насрещната престация за тази незадължителна услуга. Таксата за удължаване срока на връщане на кредита също била самостоятелна услуга и също нямала отношение към размера на дълга.

За сключването да договор от разстояние не бил въведен императив за използване на електронен подпис, нито такъв се изисквал за което и да е от електронните изявления между страните по повод на договора. Достатъчно било да е налице необходимата идентификация на лицето потребител. В договора бил посочен фиксиран лихвен процент в размер на 40,97 %. В т. 9.1. от Общите условия бил пояснен и начинът за изчисляване на годишната лихва за 2 предоставяне на кредита - на база 365 дни в годината, състояща се от действителния брой дни във всеки месец, като лихвата за предоставяне на кредита била дължима на датата на погасяване, посочена в Специалните условия по Договора. От така предоставената информация било ясно, че годишната лихва от 40.97 % била фиксирана и определена на база 365 дни в годината. Обстоятелството дали такса за Бързо разглеждане следвало да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР било въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло. В ГПР не били включени разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане и доколкото единственият друг разход по кредита била договорната лихва, неоснователно се явявало твърдението, че не е ясна методиката на формиране на ГПР.

Договорът за кредит бил действителен и не страдал от пороците, сочени в исковата молба, поради което се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата с искане за неговото редуциране до минималния размер.

В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява.

В с.з. ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирано е становище от И. И., процесуален представител, с която уведомява съда, че не може да изпрати представител за насроченото с.з., поради което моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа изцяло депозирания отговор на искова молба. Изразява становище по молбата на ищцата за увеличаване цената на иска.

Прави възражение срещу претенцията за адвокатско възнаграждение. По същество моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноските по делото. В случай, че бъде присъдено адвокатско възнаграждение, моли същото да бъде определено под установения с Наредбата минимум и съгласно най-новата съдебна практика.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 08.03.2021 г. ищцата сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който получила главница в размер на 1300 лв. за срок от 30 дни, при Лиихвен процент 40.99 % и ГПР49.7%.

По силата на договора била задължена да заплати на кредитора ответник такса за разглеждане в размер на 268.20 лв.

На 10.03.2021 г. ищцата заплатила сума в размер на 1571 лв. за погасяване на кредита и заедно с таксите при получена главница.

С молба от 28.02.2024 г., процесуалният представител на ответницата прави изменение на предявените в условията на евентуалност установителен и осъдителен иск, чрез увеличаването им от размера на сумата 200 лева на 268,20 лева.

В с.з. съдът на основание чл. 214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявените в 3 условията на евентуалност установителен и осъдителен иск, чрез увеличаването им от размера на сумата 200 лева на 268,20 лева.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно, че ищцата е направила плащания към ответното дружество по Договор за кредит № 9776802023/08.03.2021 г. за 1300 лв., в общ размер от 1571,12 лева, от които - главница в размер на 1300 лева; договорна лихва в размер на 2,92лева и такса за бързо разглеждане в размер на 268,20 лева.

Начислената такса за бързо разглеждане в размер на 268,20 лв. не е включена в ГПР по договора.

Ако се включи в ГПР по договора, то същият би се увеличил до 2 294 % и ще надвиши петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения (50,0%), съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В случай, че се дължи чистата стойност по кредита /главницата/ в размер на 1 300 лв., то направените от ищеца плащания в размер на 1571,12 лв., надвишават с 271,12 лв. дължимите.

В случай, че се дължи главницата — 1 300 лв. и договорната лихва – 2,92 лв. към датата на изплащане на цялото задължение, задължението по кредита е в размер на 1302,92 лв.

Направените от ищеца плащания в размер на 1571,12 лв., надвишават с 268,20 лв. дължимите.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с пр. основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за кредит № 9776802023 от 08.03.2021 г., сключен между ищцата С. И. Ж. и ответното дружество „ВИВУС.БГ“ ЕООД, поради противоречие и заобикаляне на закона, евентуално за прогласяване за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД на клаузите в Договора за кредит, предвиждащи заплащане на такса за „бързо разглеждане“ , поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави и с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 268.20 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен договор.,поради изначална липса на основание, и при условията на евентуалнист същата сума представляваща недължимо платена такса за бързо разглеждане ,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Безспорно се установи в производството,че между „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ и ищцата С. И. Ж. е сключен Договор за кредит 08.03.2021 г. ,по силата на които ответникът предоставил на ищцата сума в размер на 1300 лева.

Срокът на договора е 30 дни, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40. 99 4

%. И ГПР 49.7%.

В договора за кредит е предвидена такса за бързо разглеждане размер на 268.20 лв.

Не е спорно между страните, че ищцата е заплатила по договора за кредит общо сума в размер на 1571.12 лева, което се установява и от заключението на вещото лице..

Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.