Решение № 21 от 25.04.2024, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Елхово, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря А Д М като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Административно наказателно дело № 20232310200371 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по раздел V на глава III от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. С. от гр. Стара Загора, кв. „Трите чучура“ № *** ЛНЧ **********, действащ чрез процесуален пълномощник адв. Г. Г. от АК – Стара Загора, изпратена по подсъдност на РС – Елхово от БРС, против Наказателно постановление №220000666/29.11.2021г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация" гр.Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание глоба в размер 2000 /две хиляди/ лв., за това, че 20.11.2021 г. около 15:10 ч. в област Ямбол, община Елхово по републикански път I-7 на ГКПП Лесово, вход за Република България, жалбоподателя като водач на автобус „Ивеко Еурорайдер“ с peг. № *** от категория ППС "М3", извършва случаен международен автобусен превоз на пътници от Република Турция - гр. Едирне до Република България - гр. Стара Загора, като не отговаря на изискването за квалификация на водача и не притежава карта за квалификация.

В жалбата са твърди обжалваното наказателно постановление да е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Оспорва се фактическа обстановка изложената в НП и правната обосновка на наказващия орган. Твърдяното нарушение от жалбоподателя на процесуалните правила е неучастието на преводач при предявяване на АУАН. Иска се обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. След постъпване на делото в РС – Елхово в допълнителна молба вх.№ 3631/08.08.2023 година са изложени и допълнителни съображения относно материалната незаконосъобразност на НП, а именно твърди се, че жалбоподателя е получил първоначално и периодично обучени и е притежавал карта за квалификация на водача, като същата е била инкорпорирана в свидетелството му за управление на МПС.

Административно наказващият орган Директора на РД „АА“ - Бургас, редовно призован, изпраща процесуален представител - служител в РД „АА“ – Бургас с висше 1 юридическо образование - А. М.. Същата оспорва жалбата като недопустима и неоснователна, с доводи НП да е влязло в сила на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН и такива за законосъобразност и правилност на НП. Моли производството да бъде прекратено, респ.

НП да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на направени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура - Ямбол, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Елховският районен съд, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 20.11.2021 г. жалбоподателят, като водач на автобус „Ивеко Еурорайдер“ с peг.

№ ***, ППС от категория "МЗ“ е извършвал случаен международен превоз на 42 пътника по маршрут - гр. Одрин - гр.Стара Загора.

На 20.11.2021 г., около 15.10 часа в района на ГКПП „Лесово" непосредствено след влизане от република Турция в република България, жалбоподателя В. С. е бил спрян за извършване на проверка от служители на РД „АА“ – Бургас в състав - свидетеля М. С Д. на длъжност Инспектор в РД "АА" - Русе, и инсп. Х. А. М - ст. инспектор в РД "АА" Русе.

В хода на проверката жалбоподателя представил ИНТЕРБУС книжка № 3000754 за международните случайни автомобилни превози на пътници с автомобил на превозвача „G.T.I – KOMFORT“ EООД - Сливен. В същата са посочени моторното превозно средство - автобус с peг. № ***, водача на същия – жалбоподателя, поименно са посочени пътниците – 42 лица, както и маршрута и датата на изпълнението му: 20.11.2021 г. - Стара Загора, България - Одрин, Турция и 20.11.2021г. - Одрин, Турция - Стара Загора, България.

При проверката жалбоподателя е представил свидетелство за управление на моторно превозно средство №520008891, издадено от република Гърция, приложено към административно - наказателната преписка. Видно от същото, СУМПС е издадено на 29.11.2019 година и е със срок на валидност до 29.11.2034 година, жалбоподателя е правоспособен водач на МПС, категории В, С, D, като в СУМПС в графа 12, срещу категории „D“ е отбелязан хармонизиран код „95“ и дата „02.10.2022“г., При проверката, от жалбоподателя в качеството му на водач на превозното средство, с което се извършва случаен международен превоз на пътници е било изискана карта за квалификация на водача за съответната категория. Жалбоподателя не е представил такава. След извършена проверка в информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"от страна на проверяващите е било установено, че водача няма издадена карта за квалификация на водача.

Въз основа на констатираното при проверката св. М. С Д. – инспектор в РД „АА“ – Бургас, на място, в присъствието на жалбоподателя и в присъствието на Х. А. М – свидетел по установяване на нарушението, съставила срещу жалбоподателя В. С., в качеството му на водач, извършваш случаен международен превоз на пътници, АУАН № серия А- 2021 № 297384 година за административно нарушение по чл.2, ал. 1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на МТ, за това, че на 20.11.2021 г., около 15:10 ч. в област Ямбол, община Елхово по републикански път I-7 на ГКПП Лесово, вход за Република България, като водач на автобус Ивеко Еурорайдер с peг. №*** от категория ППС "МЗ", извършващ случаен превоз на 42 пътника с маршрут за дата 20.11.2021 г. от Република Турция - гр. Едирне до Република България - гр. Стара Загора, със Заверено копие №3103410005 към Лиценз на Общността за международен автобусен превоз на пътници, притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство №520008891 от категория "О" не отговаря на изискването за 2 квалификация на водача и на това да притежава карта за квалификация на водача за съответната категория.

АУАН е бил предявен на жалбоподателя на български език. Последният е отказал да подпише същия, като отказът му е надлежно удостоверен с подписа на един свидетел.

Жалбоподателя отказал и да получи препис от акта.

В 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не са били депозирани писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН административно - наказващият орган К К Директор на РД „АА“ – гр. Бургас, е издал на 29.11.2021г. обжалваното Наказателно постановление № №22-0000666/29.11.2021г., срещу В. С., за извършено нарушение по чл.2, ал. 1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 г., с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, му наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Даденото в НП описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и правната му квалификация са идентични с тези изложени в АУАН.

С обжалваното НП е прието, че няма основания по отношение на нарушението да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН.

НП е изпратено за връчване на жалбоподателя на установения при проверката негов адрес. Жалбоподателя не е бил намерен и съобщението е било върнато невръчено на административно - наказващия орган с отбелязване, че пощенската пратка не е потърсена, последният от своя страна е приел, че НП е връчено в хипотезата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН на 29.03.2022 година, както и че същото е влязло в сила от 12.04.2022 година.

От справка от информационната системата на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (Система за преглед на DQC карти) се изяснява, че за В. С., ЛНЧ ********** липсва издадена карта за квалификация на водача.

Жалбоподателя В. С. е продължително пребиваващ в страната чужденец, видно от удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № 800090432, издадено на 07.04.2021 г. от МВР – Стара Загора, с валидност до 19.02.2023 г.

От представената заповед РД -08-30/24.02.2020 година на министъра на ТИТС се установява материалната компетентност на актосъставителя да установява административни нарушения по регламенти на ЕС, по ЗАПр и ЗДвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

Материалната компетентност на административно - наказващият орган да издава наказателни постановления по ЗАПр се установява от посочената по - горе Заповед РД -0830/24.02.2020 година на министъра на ТИТС и Заповед № 50/13.01.2021г. на изп.

Директор на ИА“АА“ .

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл в съдебно заседание, като е приел същата за разглеждане като допустима.

Юридическият факт, с настъпването на който законът свързва началото на срока за обжалване, е връчването на НП на наказаното лице, а тежестта на доказването му лежи върху АНО. Поради липсата на доказателства за извършено редовно връчване, в случая срокът за обжалване не е започнал да тече и жалбата следва да се счита за подадена в срок.

Обстоятелството, че в известието за доставяне, с което НП е изпратено на жалбоподателя и на пратката е отразен, че е „непотърсена“, не доказва редовно връчване, доколкото нарушителят не е законово задължен да търси акта.

Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН обаче, установява императивно задължение за административно - наказващия орган да връчи препис от НП на нарушителя срещу подпис, 3 като това му задължение отпада само и единствено в хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Налице са данни за изпратена една пощенска пратка на жалбоподателя, след което е прието, че последния не е намерен на адреса. Липсват данни жалбоподателя да е търсен в един по - продължителен период от време. Не са били положени достатъчно усилия от наказващия орган наказаното лице да бъде търсено и намерено на адреса му, вкл. налице е била възможност същият да бъде търсен и на адреса на местоработата му, за която по административно - наказателната преписка са налице данни. Константна е съдебната практика в насока, че връщането на пратка с отбелязване „непотърсена“ не обосновава категоричен извод, че лицето не може да бъде намерено на адреса. Липсва и отбелязване новия адрес на лицето да е неизвестен. Поради това и съдът прие, че не е налице редовно връчване по смисъла на чл.58, ал.2 от ЗАНН и производството е допустимо поради неправилно прилагане на чл.58, ал.2 от ЗАНН от страна на наказващия орган.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, съдът прие, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, при издаване на обжалваното НП за наложената глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение от В. С. по чл.2, ал. 1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на МТ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

АУАН и НП не страдат от липса на реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН. Като в АУАН, така и в НП се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, а правната му квалификация съответна на констатираното, фактическо описание на нарушението.

Доводите на жалбоподателя за допуснатв хода на административно - наказателното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неучастието на преводач в хода на установяване на нарушението, не се споделят от настоящия съдебен състав. В тази връзка следва да се отбележи, че Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд - чл.1, т.3 и според тази директива изискването за преводач важи единствено за производството по обжалване пред съд. Член 84 от ЗАНН не съдържа указание за препращане към правилата на НПК относно назначаването на преводач и извършването на превод на невладеещите български език лица на разбираем за тях език. В този смисъл нормата на чл. 21 НПК не намира приложение, както по отношение превод на АУАН, така и по отношение превод на НП. Макар правилата на ЗАНН изрично да не предвиждат извършването на превод по отношение на лицата, невладеещи български език, то доколкото връчването на АУАН има за основна своя цел запознаване на нарушителя с констатациите на актосъставителя, респ. с упражняването на редица права и задължения, то запознаването на нарушителя със съдържанието на акта на разбираем език е условие за надлежността на връчването.