Решение № 167 от 21.11.2023, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Административно наказателно дело 504/2023
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 21.11.2023
- В сила
- 13.12.2023
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.189 ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 ал.4 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 167 гр. Асеновград, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200504 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия Г № 0049258 на ОДМВР Пловдив на основание чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, във вр. с чл. 638 ал.4, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с с чл.
461 т.1 от КЗ на „***“ ЕООД ЕИК *** с адрес: *** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Против електронния фиш е подадена жалба от „***“ ЕООД,чрез пълномощника – адв. Г. в законоустановения 14-дневен срок, в която се излагат конкретни доводи за отмяната му. Навеждат се твърдения, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. Отрича се факта на нарушението, като се твърди, че към датата на твърдяното нарушение за процесния влекач е имало надлежно сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Искането към съда е за пълната му отмяна.Претендират се и разноски за възнаграждение на процесуалния представител за оказаната правна помощ.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На 14.07.2022 г., в 11.05 ч. на път І-8, км.251+600 посока на движение на контролираните МПС от изток към запад било позиционирано автоматизирано техническо средство. В 11.05 часа системата заснела в процес 1 на движение влекач "МАН ТГХ" с рег. № Х 2782 КХ. При извършена служебна проверка, която не е удостоверена с никакви писмени доказателства, било преценено от АНО, че за влекача няма сключена застраховка „ГО“. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на МПС – *** ЕООД, с който на основание чл.638 ал.4, във вр. с ал.1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административно нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.
На първо място в ЕФ е налице съществен порок в съдържанието му, касаещ неговите основни и задължителни реквизити. Нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП изброително посочва задължителните елементи от съдържанието на ЕФ и основните сред тях са мястото на извършване на нарушението, както и описание на нарушението. Без ясното и недвусмислено посочване на тези обстоятелства, които индивидуализират нарушението и на практика структурират неговия състав се нарушава правото на защита на нарушителя срещу електронния фиш и възможността той да го упражни в пълен обем, тъй като не е ясно какво точно нарушение му се вменява във вина, включително и по отношение на неговите обективни характеристики. В процесния ЕФ на практика не е посочено мястото на извършване на нарушението, като е описано само, че то е извършено на път І-8, км.251+600. В съдебната практика обаче под място на извършване на нарушението се приема конкретното населено място и най-близко отстоящия административния адрес посочен като улица и номер, а когато нарушението е извършено извън населено място, освен номера на пътя и километричното отстояние, следва да се посочи задължително и Общината на територията на която е извършено нарушението, както и участъка от пътя ограничен от наименованията на двете най близки населени места. Това посочване е задължително не само за да е наясно жалбоподателя за кое точно нарушение следва да организира защитата си, но и същото определя компетентния съд по правилата на местната подсъдност за разглеждане на жалбата срещу ЕФ.
На второ място, в ЕФ липсва пълно описание на нарушението, така че да е възможна проверката, дали правилно е съотнесено същото към относимата санкционна разпоредба, като на практика не е посочен нито един от основните елементи от неговия обективен състав. В случая общото посочване, че е констатирано нарушение на КЗ на практика се приравнява на пълна липса на описание на нарушението, тъй като не е посочен нито един от основните елементи от неговия обективен състав, в които се състои нарушението. Това поставя жалбоподателя в пълна невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина и съответно да упражни правото си на защита срещу ЕФ в пълен обем. Посочената санкционна разпоредба чл. 638 ал.4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на 2 автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Нито един от тези елементи, описващи нарушението обаче не е посочен в ЕФ, а е недопустимо те да се извличат по пътя на юридическото тълкуване на посочените цифрово нарушени правни норми. Тези пропуски съставляват съществено нарушение на процесуалните правила и са отделни и самостоятелно достатъчни основания за отмяна на ЕФ. Само за коректност, без това да има директна връзка със законосъобразността на ЕФ, следва да се каже, че в него не са посочени марката и вида на АТСС, с което е заснето движението на автомобила, а е посочен неговия фабричен номер, което би имало логика само ако се посочи и вида на конкретното техническо средство - ARH SAM S1.
Само в този случай биха могли да се обсъждат представените доказателства за използването му, дали е от одобрен тип и дали е преминало на съответния метрологичен контрол.
На второ място и по-същественото в случая е, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин в хода на административната проверка, а от представените и приети във въззивното производство писмени доказателства се установява, че изобщо не е налице нарушение по чл. 638 ал.4, във вр. с ал.1 от КЗ. Видно от представената застрахователна полица №BG/22/122000894150, за процесното МПС – товарен автомобил "МАН ТГХ" с рег. № Х 2782 КХ е имало валидно сключена и действаща полица за застраховка „ГО“ за автомобилистите.
Сключената застрахователна полица в ЗК „Лев Инс“ за застраховка „ГО“ е била със срок на валидност от 28.03.2022 г. до 27.03.2023г. и е била валидна към датата на твърдяното нарушение, което се потвърждава и от данните в универсалния гаранционен фонд. При това положение, съставът на нарушението е изключен от обективна и субективна страна, а ЕФ подлежи на безусловна отмяна като неправилен и незаконосъобразен.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят чрез пълномощника си претендира присъждане на разноски за възнаграждение на процесуалния представител – адв. Д. Г., за оказаната правна помощ в размер на 500 лева, за сторването на които са представени писмени доказателства – Договор за правна помощ. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 500 лв.
От изложените съображения следва, че ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като са налице няколко отделни и самостоятелно достатъчни 3 основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0049258 на ОДМВР Пловдив на основание чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, във вр. с чл. 638 ал.4, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с с чл. 461 т.1 от КЗ, с който на „***“ЕООД ЕИК *** с адрес: *** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя „***“ЕООД ЕИК *** с адрес: ***, сумата от 500 лева, за адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител - адв. Д. Г..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съдПловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4