Решение № 273 от 02.12.2025, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Гражданско дело 586/2023
- Вид
- Решение № 273
- Подписан
- 02.12.2025
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Николай Светлинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 163, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45, ал. 10 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45, ал. 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45б, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45б, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 273 гр. Сливница, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Н. Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Н. Св. Василев Гражданско дело № 20231890100586 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 45, ал. 6 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Община Божурище против заповед № РД-0496 от 29.06.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Софияобласт, с която е одобрено изменение на парцеларния план на бившия стопански двор на с. Хераково, общ. Божурище, м. „Полето“, засягащо част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. Хераково.
Със заповедта е изменена площта на поземлен имот № *** от 15 884 кв. м. на 13 332 кв. м – полски път, и е допълнен планът с новообразувани парцели XXXIV, с площ 1734 кв. м, представляващ свободна, годна за земеделско ползване и подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земя, и XXXV, с площ 819 кв. м, също свободна, годна за земеделско ползване и подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земя.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и постановена при нарушение на материалния закон и административната процедура. Посочва, че имотът представлява публична общинска собственост и с издаването на процесната заповед е нарушена разпоредбата на чл. 45б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като е засегнато правото на собственост на жалбоподателя. Твърди допуснати нарушения в процедурата по обявяване на актовете и неизяснена фактическа обстановка. Поради това се иска отмяна на процесната заповед.
Административният орган оспорва жалбата. Счита, че издадената заповед е законосъобразна и липсват твърдените от жалбоподателя нарушения.
1
На основание чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 163, ал. 2 от АПК, съдът е конституирал като страни в производството заинтересованите лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
В изпълнение на тези задължения съдът проверява дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, дали са спазени процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и дали е съобразен с целта на закона. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в административния акт.
При извършената служебна проверка съдът приема, че не са налице основания за прогласяване на нищожност на оспорения акт – заповед № РД04-96 от 29.06.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – София-област.
Спазена е установената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма и съдържание.
Не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление или до неясна воля.
Заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 45, ал. 6 от ППЗСПЗЗ орган – директора на областната дирекция „Земеделие“. В случая е одобрено изменение на парцеларен план, с което се постига целта, предвидена в закона.
По законосъобразността на оспорения административен акт:
Оспорената заповед обективира провеждане на процедура по чл. 45б, ал.
3 от ППЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба несъответствията на парцеларните планове или на плановете на новообразуваните имоти с действителното положение на терена се отстраняват по реда на чл. 45, ал. 3, 5 и 6, когато не се засяга придобито право на собственост.
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за териториите, застроени със сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ТКЗС и ЗК), разположени извън границите на урбанизираните територии, се изработват планове на новообразуваните имоти. Плановете се приемат с протокол от комисия, назначена от директора на областната дирекция „Земеделие“, и включваща представители на съответните институции.
2
Приемането се съобщава на възложителите, а възражения се подават в 14дневен срок (чл. 45, ал. 5). Приетите планове се одобряват със заповед на директора, която се съобщава по същия ред (чл. 45, ал. 6).
По делото е представена заповед № РД-01-113 от 28.02.2022 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – София-област, с която е назначена комисия да провери наличието на несъответствия и да приеме коригираните парцеларни планове. Комисията е назначена съобразно чл. 45, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и включва лица с необходимата компетентност.
От констативен протокол от 18.04.2023 г. се установява, че комисията е приела, че новообразуваните парцели XXXIV и XXXV са свободни, годни за земеделско ползване и подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Според комисията те отговарят на условията за включване в тръжна процедура по чл. 27, ал. 9 от ЗСПЗЗ.
От протокол от 07.06.2023 г. е видно, че комисията е взела решение да приеме проекта за изменение на парцеларния план на бившия стопански двор, с което се изменя площта на имот № *** от 15 884 кв. м на 13 332 кв. м и се допълва планът с парцели XXXIV и XXXV. За взетото решение е поставена обява на информационното табло на ОСЗ – Божурище, която е била свалена на 26.06.2023 г.
Протоколът е одобрен с обжалваната заповед, за която също е поставено обявление.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, за бившия стопански двор на с. Хераково има действаща кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-30/28.03.2016 г. Приетият първичен парцеларен план е създаден с цел определяне на прилежащите площи към сградите и съоръженията на бившето ТКЗС, а за свободните територии – прилагане на чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ. Установява се, че свободните територии по плана попадат върху поземлен имот № ***, който е публична общинска собственост. С проекта за изменение се засяга част от местен път. Вещото лице установява, че уширението на пътя се използва за обръщало на едрогабаритна селскостопанска техника и изменението би затруднило маневрирането .
Изложеното налага извод, че обжалваната заповед следва да бъде отменена поради материалноправна незаконосъобразност, тъй като изменението на парцеларния план засяга публична общинска собственост и нарушава чл. 45б, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.
Представените по делото констативен протокол от 22.01.2025 г. и снимков материал към него не следва да бъдат кредитирани, тъй като изхождат от комисия, назначена от страна по делото. Те са съставени в хода и за целите на процеса и по същество опровергават заключението на вещото лице.
Тъй като предмет на делото не е спор за собственост, съдът не следва да обсъжда доводите на административния орган, че имотът е държавна собственост по силата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ.
По тези съображения процесната заповед следва да бъде отменена.
3
По разноските:
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК разноските по производството в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение подлежат на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения акт. С бюджетни средства разполага юридическото лице Областна дирекция „Земеделие“ – София-област.
Следователно тази структура следва да бъде осъдена да заплати разноските.
Процесуалният представител на ответника е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, извършените действия и броя проведени заседания, намира възражението за неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № РД-04-96 от 29.06.2024 г. на директора на областна дирекция „Земеделие-София-област“, с която е одобрено изменение на парцеларния план на бившия стопански двор на с. Хераково, общ.
Божурище, м. „Полето“, засягащо част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. Хераково като е изменена площта на поземлен имот № *** от 15 884 кв. м. на 13 332 кв. м – полски път, и е допълнен планът с новообразувани парцели XXXIV, с площ 1734 кв. м, представляващ свободна, годна за земеделско ползване и подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земя, и XXXV, с площ 819 кв. м, също свободна, годна за земеделско ползване и подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земя.
ОСЪЖДА областна дирекция „Земеделие-София-област“, да заплати на Община Божурище, сумата от 1000 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4