Решение № 63 от 11.03.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Сандански, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20241250200500 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ***/*** година на Началник РУ Сандански, с което на Р. О. Ч., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ №***, ет.***, ап.*** за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева и за нарушение на чл.104а от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 18 контролни точки на основаниe Наредба №Iз-2539/2012г. на Министъра на вътрешните работи.

Жалбоподателя иска отмяна на Наказателното постановление като издадено в нарушение на закона и процесуалните правила. Редовно призован за съдебно заседание на въззивната инстанция, не се явява за упражняване лично правото си на защита, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Началник РУ Сандански – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В писмото, придружаващо административно наказателната преписка е направено искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на НП. Направено е и възражение за прекомерност на разноските.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

От фактическа страна:

На ***г. свидетелите Т. и Б. – служители в ГПУ Златарево осъществявали контрол по граничния режим в района на село В., община Сандански. Двамата забелязали лек автомобил движещ се от село В. към село И., при което от свидетеля Б. бил подаден сигнал за спиране. Още при приближаване на автомобила полицейските служители забелязали, че водачът говори по телефон. След като водачът отбил и спрял автомобила полицейските служители се приближили и поискали документи за проверка. Водачът продължил разговора си по телефона още около 10-15 секунди, след което реагирал на поканата за представяне на документ. Служителите на ГПУ Златарево забелязали, че водачът е без поставен обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобила. След като извършили проверка на документите на водача и установили неговата самоличност в лицето на жалбоподателя Ч., служителите на ГПУ Златарево поискали съдействие от РУ Сандански за съставяне на АУАН за констатираните от тях нарушения – използване на телефон от водача по време на управление на МПС и непоставяне на обезопасителен колан с който е оборудван автомобила. Предвид липсата на свободни служители от РУ Сандански на място не бил изпратен патрул. След приключване на задълженията на патрула на ГПУ Златарево старшият на патрула – Т. – съставил докладна записка от Началника на ГПУ относно извършената проверка и констатираните нарушения по ЗДвП. Докладната записка била изпратена по компетентност на началник РУ Сандански. На ***г. жалбоподателят Ч. бил поканен в РУ Сандански, където от служителя на РУ Сандански – свидетеля С. - в присъствието на свидетелите установили нарушенията – свидетелите Т. и Б. – бил съставен АУАН бл. №436705 срещу жалбоподателя Ч.. В АУАН било описано установеното при проверката от свидетелите Т. и Б. управление на лек автомобил марка и модел „***“ с рег.

№*** от водача Ч. на ***г. около 10.00 часа на пътя от село В. за село И. Било посочено, че водачът управлява автомобила и използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без използването на ръцете и без поставен обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС. Квалифицирал нарушенията като такива на чл.137а и чл.104 а от ЗДвП.

Водачът Ч. подписал АУАН без възражения и получил препис от същия. Възражение срещу АУАН не били депозирани в предвидения от закона срок.

Въз основа на съставения АУАН и изготвената от свидетеля Т. докладна записка АНО – Началника на РУ Сандански – издал обжалваното НП. В него отразил идентична на описаната в АУАН фактическа обстановка и при същата правна квалификация на констатираните нарушения – такива на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на чл.104а от ЗДвП наложил съответните наказания. НП било връчено на жалбоподателя на 26.09.2024г., като в предвидения от закона срок срещу него постъпила жалбата, инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител и свидетелите по установяване на нарушенията, чиито показания се кредитират като обективни и логични, последователни и непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

От правна страна:

По фактически установеното и липсата на доказателства, опровергаващи или дори внасящи съмнение в достоверността на отразеното в Акта за установяване на административното нарушение и издаденото по него процесно Наказателно постановление, съдът приема за безспорно установено извършените от жалбоподателя нарушения съответно - по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, съгласно който : „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“ и по чл. 104а от ЗДвП, съгласно чийто текст: „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му“ . Не се спори, че лек автомобил "Ауди А6" с рег. Е0037НА превозно средство категория М1 по чл.149, ал.1, т.2 от ЗДвП и е оборудвано с предпазен колан, за което от наказващия за посочените нарушения 2 орган правилно на Ч. е ангажирана административнонаказателната отговорност на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

И за двете нарушения наказанието е фиксирано по размер от законодателя и наказващият орган не може да преценява размера му, като санкциите са съответни на разпоредбите на чл.18 и чл.27 от ЗАНН, тъй като са наложени отделно за всяко от нарушенията и са в границите на предвиденото за всяко от тях.

Всяко вменено в административнонаказателна отговорност нарушението е конкретизирано и в Акта за установяването му, и в Наказателното постановление по време, място и извършител с посочване на всички съставомерни белези и изпълнение и на другите изисквания на чл.42, чл.43 и чл.57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

Съдът не следва изрично да се произнася относно посоченото в Наказателното постановление отнемане на общо 18 контролни точки. По правилата на Наредба №Iз2539/2012 година на Министъра на вътрешните работи за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда на отнемането и възстановяването им, списъкът на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение контролни точки се отнемат въз основа на вече влязло в сила наказателно постановление, а при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

Съгласно разпоредбите на чл. 157 от Закона за движение по пътищата тези контролни точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, но за пълнота трябва да се посочи, че в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 17 и т. 18 от Наредбата точно е определен броят на подлежащите на отнемане контролни точки, съответно за нарушението на чл.104а от ЗДвП 8 контролни точк - и на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП - 10 контролни точки.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № ***/*** година на Началник РУ Сандански, с което на Р. О. Ч., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ №***, ет.***, ап.*** за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева и за нарушение на чл.104а от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Благоевград в 14дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

3