Решение № 260367 от 18.01.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12736/2019
- Вид
- Решение № 260367
- Подписан
- 18.01.2021
- В сила
- 10.02.2021
- Състав
- ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3, предл. второ и т.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3, предл. второ · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.149 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.170, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1,т.2, т.3, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.3 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 212 · Наказателен кодекс
- чл.256, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.346, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.346, ал.2, б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 208 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 18.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав на осми декември Година 2020
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Йоана Петрова
Прокурор:
Антон Стефанов като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12736 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т . 3, предл. второ от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
По изложените в искова молба обстоятелства Ф.И.А.
ЕГН **********, чрез адв.Т. Т. от
САК – пълномощник, е предявил срещу Прокуратурата на Република България, иск с пр. основание чл.2, ал.1, т.3, предл. второ ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.209, ал.1 НК, наказателното производство, за което впоследствие било прекратено, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2015 г. – датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура на 21.04.2008г. е образувано досъдебно производство №5059/2008г. по описа на 03 РПУ-СДВР, съответно пр. пр. №7579/2008г. по описа на СРП. Ищецът Ф.И.А. бил привлечен като обвиняем, по обвинение, че на 18.10.2006г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у А.Е.заблуждение, че ще извърши цялостен ремонт на домофонната система, укрепване на входната врата и на вратата, водеща към мазето на бл. *********-5“, гр. София, и поддържал заблуждението от 18.10.2006г. до 30.10.2006г., което не сторил и с това причинил на Е. имотна вреда в размер на 1580 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Навеждат се твърдения, че с постановление за привличане на обвиняем от 02.09.2008 г. на ищеца е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години /преди изм. - ДВ, бр. 26 от 2010г. - с лишаване от свобода до шест години/. С определение на Софийски районен съд от 05.09.2008г. на Ф.А. е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие изменена в „парична гаранция“ с определение на СРС от 15.12.2008г., постановено по НЧД № 3753/2008г. Сочи се, че с постановление от 20.11.2008г. било извършено повторно привличане на ищеца като обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, в което е отразена и определената от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“, която не е била изпълнена, поради отсъствието му. Твърди се, че по изготвения и внесен от Районна прокуратура - София в съда обвинителен акт срещу Ф.А. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е образувано НОХД № 212/2009г. по описа на Софийски районен съд. Съдебното производство било прекратено и върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че на 13.02.2010г. Районна прокуратура - София внесла нов обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, по пр. пр. № НСН 349/2009 г. по описа на СРП, по който било образувано НОХД № 16557/2010г. по описа на СРС. В съдебно заседание от 01.11.2012г. съдебният състав изменил взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража“, която не е била изпълнена поради отсъствието му. С определение от 19.02.2015г., постановено по НОХД № 16557/2010 г., Софийски районен съд прекратил съдебното производство и делото отново е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Наведен е довод, че с постановление от 18.11.2015 г. на Районна прокуратура - София, на основание чл. 24. ал. 1, т. 1 НПК, е прекратено наказателното производство, водено срещу Ф.И.А. за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и е отменена взетата спрямо лицето мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Изложени са съображения, че у ищеца се породил страх от осъждане, безпокойство и притеснение, злепоставен е пред обществото, което рефлектира върху доброто му име и представата му за чест и достойнство. Неоснователно повдигнатото обвинение за дълъг период ограничило и социалните контакти, лишен бил от възможността за професионална реализация. Привличането му за обвиняем в производството и налагането на мярката за неотклонение „задържане под стража“ води и до срив в осъществяваната стопанска дейност от търговското дружество, в което участвал като съдружник. През този период значително се влошило цялостното му здравословно състояние. Именно в този период се проявяват и установяват главните симптоми на захарен диабет, придружено с диабетна полиневропатия, хронична исхемична болест на сърцето и хипертония, непрекъснато главоболие, стомашни проблеми и депресивно състояние, породено от психически стрес и несигурност за бъдещето, съпътствани от душевен дискомфорт.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България. Оветникът Прокуратурата на РБ оспорва исковата претенция по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства, от които да се установяват действително претърпените неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Възразява, срещу началната дата за лихва за забава, като навежда възражение за частично погасяване по давност. Релевира възражение за прекомерност на исковата претенция несъобразена с принципа в чл.52 ЗЗД. Поддържа, че не са представени доказателства за наличието на причинноследствена връзка между действията на прокуратурата и приложената от ищеца епикриза от 12.09.2019 г., като същата е издадена значителен период след прекратяване на наказателното производство. Наведено е възражение за наличие на съпричиняване на вредите от страна на ищеца /чл.5 от ЗОДОВ/, тъй като същият с поведението си съществено е спомогнал за образуване на досъдебно производство /неизпълнение на задълженията си по договор за изработка от 18.10.20006 год. посочен в обстоятелствената част на постановлението на СРП./ Посочва още, че ищецът многократно е осъждан и е с висящо наказателно производство за престъпление по чл. 212 от НК с внесен в съда обвинителен акт. В същия период срещу ищеца е водено и друго наказателно производство /ДП 5189/2008 г. на СДВР, пр.пр. № 5542/2008 г. по описа на СРП/.
Наведено е искане да бъдат допуснати и приложени като доказателства по настоящото дело материалите по ДП 5059/2008г. по описа на 3 РПУ- СДВР,пр.пр. № НСН -349/2009 г. на СРП.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.С.поддържа предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание Прокуратурата на
Р България, чрез прокурор Стефанов поддържа възраженията наведени в отговора.
Софийски градски съд, ГО, I
-7 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното досъдебно производство ЗМ №5069/ 2008г. по описа на 03 РПУ- СДВР, пр.пр.№7579 /2008г. на СРП с постановление за привличане на обвиняем от 02.09.2008 г. на ищеца Ф.И. А. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, за това, че на 18.10.2006г. в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у А.Е.заблуждение, че ще извърши цялостен ремонт на домофонната система, укрепване на входната врата и на вратата, водеща към мазето на бл. *********-5“, гр. София, и поддържал заблуждението от 18.10.2006г. до 30.10.2006г., което не сторил и с това причинил на Е. имотна вреда в размер на 1580 лв., като престъплението е извършено при условията на опсен рецидив - престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК. /л.77 от досъдебно производство ЗМ №5069/ 2008г. по описа на 03 РПУ- СДВР/
Видно от приложеното досъдебно производство с определение от о.с.з. от 05.09.2008г по н.ч.д.№ И-2821/2008г. на СРС, НО, 16 състав, по отношение на Ф.А. е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С определение на СРС от 15.12.2008г., постановено по НЧД № 3753/2008г. мярката за неотклонение на Ф.А. е изменена в „парична гаранция“
С постановление от 20.11.2008г. е извършено повторно привличане на обвиняемия за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, в което е отразена и определената от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“.
По досъдебно производство ЗМ №5069/ 2008г. по описа на РП - СДВР е изготвен и внесен от Районна прокуратура - София обвинителен акт срещу Ф.А. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, по който е образувано НОХД № 212/2009г. по описа на СРС, НО, 2 състав.
Съдебното производство е прекратено с протоколно определение от о.с.з. на 25.06.2009г. и върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. /НОХД № 212/2009г. на СРС, НО, 2 състав, приложено към настоящото /
Видно от приложеното НОХД № 16577/2010г. на 13.02.2010год. е внесен нов обвинителен акт срещу ищеца А. *** за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за това , че на
18.10.2006г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у А.Е.заблуждение, че ще извърши цялостен ремонт на домофонната система, укрепване на входната врата и на вратата, водеща към мазето на бл. *********-5“, гр. София, и поддържал заблуждението от 18.10.2006г. до 30.10.2006г., което не сторил и с това причинил на Е. имотна вреда в размер на 1580 лв., по който е образувано посочното наказателно съдебно производство. В съдебно заседание от 01.11.2012г. съдебният състав е изменил взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража“. С протоколно определение от о.с.з. на 19.02.2015 г. постановено по НОХД № 16557/2010 г., НО, 2 състав, Софийски районен съд прекратил съдебното производство и делото отново е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Видно от постановление на Районна прокуратура –
София от 18.11.2015г., наказателното производство по ДП №5069/ 2008г. по описа на РП- СДВР, пр.преписка №НСН 349
/2009г. по описа на СРП, водено срещу Ф.И.А. за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е отменена взетата спрямо лицето мярка за неотклонение „задържане под стража“. Наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.209, ал.1 НК, като прокурор от СРП е установил, че събраните в производството материали индивидуализират възникнали гражданскоправни отношения между страните във връзка със сключен между тях договор за изработка и неговото изпълнение, като липсват от обективна и субективно страна елементи на престъплението „измама“./л.13 – л.14 от делото/
Видно от неоспорената справка за съдимост издадена на 01.11.2019г. от Районен съд Лом, ищецът Ф.И.А. е осъждан единадесет пъти в периода 1978г. – 2003г. с осъдителни присъди, както следва: с присъда от 11.04.1978г. по нохд №1606/1978г. на СРС за престъпление по чл.256, ал.1 НК, чл.26, ал.1 НК, с присъда от 07.06.1979г. по нохд №2664/1979г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 НК, чл.26, ал.1 НК, с присъда от 27.05.1980г. по нохд №1676/1980г. по описа на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 НК, чл.26, ал.1 НК, с присъда от 13.04.1983г. по нохд №7844/ 1982г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1,т.2, т.3, т.7 НК, чл.26, ал.1 НК, с присъда от 16.05.1983г. по нохд №2193/1983г. на СРС за престъпление по чл.325, ал.1 НК, с присъда от 06.07.1984г. по нохд №4692/1984г. на СРС за престъпление по чл.346, ал.2, б.“б“ НК, с присъда от 07.10.1988г. по нохд.№12/1988г. на СГС за престъпление по чл.346, ал.2 от НК, с присъда от 21.02.1989г. на РС Сандански за престъпление по чл.346, ал.2 НК, с присъда от
10.05.1989г. на РС Етрополе за престъплание по чл.343, ал.1 НК, с присъда от 13.11.1996г. на СРС за престъпление по чл.170, ал.2 НК, с присъда от 09.06.2003г. по нохд № 706 /2003г. на Софийски районен съд за престъпление по чл.149 ал.1 НК, като е реабилтиран по право на 08.04.2019г. /л.24 от делото/ От приетата справка за висящи наказателно производства от УИС, се установява, че през процесния период спрямо Ф.И.А. е образувано дознание №5189/2008г. на СДВР, по обвинение в престъпление по чл.21, ал.4 ГПК, по което е изготвен обвинителен акт./л.26 от делото/ В приетата етапна епикриза № 000014 от 12.09.2019г. издадена от д-р Й.С.– ИППИМП, след освидетелстване, кръвни изследвания и ехография на ищеца Ф.А. е поставена основна диагноза -неинсулинозависим диабет с неврологични изменения, както и съпътстващи диагнози - диабетна полиневропатия, хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, нарушение на бъбрека и уретера. /л.15 от делото/